Протокол № 249 от 11.07.2025, Районен съд - Пещера
- Съд
- Районен съд - Пещера
- Дело
- Гражданско дело 1163/2024
- Вид
- Протокол № 249
- Подписан
- 11.07.2025
- В сила
- 11.07.2025
- Състав
- Велина Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл. 291 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ПРОТОКОЛ
№ 249 гр. Пещера, 11.07.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Велина Ив. А.ова при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. А.ова Гражданско дело № 20245240101163 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ А. Д., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуален представител за него се явява адв. Е. А.-В. и адв. Т. М., редовно упълномощени.
ЗА ОТВЕТНИКА Община – Брацигово, уведомен при условията на чл.
56, ал. 2 от ГПК, не се явява законен представител.
ОТ ОТВЕТНИЦИТЕ К. Т., Е. Г., Н. К. и Е. Т., уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично Е. Г..
За ответника К. Т. се явява адв. Б., редовно упълномощен.
Явява се назначеният особен представител за Е. Т. - адв. М. К.-З., опредЕ. от АК - Пазарджик.
В.Л. Б. Г., редовно призован, не се явява. От същия е постъпила молба, с която моли да бъдем изчакан до 11,00 часа
АДВ. А.-В. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Б. – Да се даде ход на делото.
АДВ. К.-З. – Да се даде ход на делото.
ОТВ. Е. Г. – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. А.-В. – Не е налична разписка за плащане в цялата документация за имота. Водим допуснатите ни свидетели и молим да се разпитат.
АДВ. Б. – И ние водим допуснатия ни свидетел.
Въведе се в залата първия свидетел.
Сне се самоличността на първия свидетел, както следва:
СВ. ИЙ Т. - на 75 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без дела и родство със страните.
Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля, със снета самоличност, както следва:
СВ. И. Т.- Познавам мястото за което страните спорят. Чичо Г. Т., наследодателя на ищците, почина около 2009 г. Той има имот по пътя за „**“, м. „**“. Представлява вила, която си е построил лично. Тя е масивна вила и около вилата има земя. Не мога да преценя, но е доста земята. Имотът е ограден с тЕ. мрежа и колове. Доколкото знаме той е придобил имота от Общината по реда на § 4. Баща ми също искаше такъв имот по § 4, но не можа да се сдобие, защото всичко беше раздадено. Откакто си построи вилата имота се огради. За пръв път чувам, че има някакъв проблем между Г. Т. и К.
Т.. Носим фамилията Т.и, но не сме близки роднини. К. Т. е ходил там, но не съм чувал да има претенции към мястото на чичо Г.. Ние също сме ходили там с моята майка и баща, всичко си беше ограничено разпределено и никога не е имало претенции един към друг. Откакто почина баща му, сина му А. поддържаше местото и той си беше все там. Като почина А. никой не е ходил там освен А. да се грижи за него. Това место е било на Г., след смъртта му на А. и след смъртта на А., на Н.. Г. Т. преди да почине се грижеше 20-30 години за този имот. А. се грижеше сигурно 10 години. За пръв път чувам, че някой е имал претенции към това нещо. Нашата къща беше отдолу там. От момента, когато е бил построен имота, аз го познавам, от тогава е тази ограда. Познавам ответника К. Т.. В м. „**“ знам, че К. Т. има имот, но той си е обособен от на чичо Г., съседен е, но и двата имота си бяха обособени. Имотът на чичо Г. си имаше ограда и само той си ползваше имота, който беше ограден. Преди една седмица ходих там. Аз почти всяка седмица съм там. Откакто е починал А.
2 имота не е стопанисван, само Н. като ми се обади сме ходили да го видим имота. В имота чичо Г. беше посадил дървета, но обработваше и земята като я садеше със земеделски култури – фасул, ягоди. След като почина чичо Г. 2009 г. земята се обработваше от сина му А.. Н. също по времето на А. идваше и го подпомагаше при обработване на земята. Както заявих по § 4 са се раздавали тези земи, така е придобит имота от Г. Т.. Лично съм присъствал, когато са били те двамата – Г. и К. заедно и не са заявявали пред мен тези лица, че са имали спорове за имотите и оградата не е местена. В процесният имот, който описах, има масивна сграда и дървена барака за съхранение на инструменти.
Имотът на К. Т. няма ограда. По принцип имота на К. се обработваше много отдавна, но сега не съм забелязал земята да се обработва.
АДВ. А.-В. – Нямаме повече въпроси.
АДВ. Б. – Нямаме повече въпроси.
АДВ. К.-З. – Нямам въпроси.
ОТВ. Е. Г. – Нямам въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетеля и същия напусна съдебната зала.
Сне се самоличността на следващия свидетел, както следва:
СВ. К. Й. Х. - на 69 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, страните са ми далечни роднини. Желае да е свидетел.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля, със снета самоличност, както следва:
СВ. К. Х. - Имотът, който знам, че е на А. се намира под „**“ – м.„**“.
Знам имота, защото баща ми по едно време искаше да вземе имот там. Когато баща ми отиде и искаше да вземе имот, от кметството му казаха, че всички имоти по § 4 са раздадени и този имот за който се спори е придобит по този параграф. Спомням си, че фамилията на чичо Г. Т., със съпругата му и двете деца, аз съм свидетел когато получиха имота и как започнаха да стоят вилата.
Вилата е масивна, но има и построена дървена барака за някакви стопански неща, защото си обработваше имота. Още като го получи имота го загради с тЕ. ограда с колове и частта около вилата се обработваше от Г. Т. и съпругата му и децата им помагаха, имаха селскостопански култури. Поне досега, докато 3 сме ходили и в последствие никога нищо не е променено там. Откакто е получен имота, откакто имота е заграден не забелязвам някакви промени, така си остана. К. Т. имаше някаква земя в тази местност и я обработваше, но не съм чула до момента Г. Т. и К. Т. да са имали някакви спорове. За първи път чувам, че има някакъв спор и конфликт. Аз си спомням, че осемдесет и някоя година беше, когато Г. Т. го получи, аз бях около 30 години. Знам, че на Н. бащата - чичо С. и Н. се грижиха за възрастните хора и единствено тях съм виждала – А. Д. и майката Н.. Даже си спомням, че бащата на Н. е подпомагал Г. Т. при строежа на вилата. Някъде около преди 1 месец минахме оттам. Аз не знам дали са съседни имотите, но знам, че К. имаше там нива и я обработваше.
Аз не мога да кажа кой е имота на К. Т., знам само на чичо Г. имота, защото детството ми е минало там и си играех с на чичо Г. децата. Мисля, че съседните имоти нямат огради, знам само оградата на имота на чичо Г..
Имаше преди дървета в имота, но сега не знам. Преди месец не съм забелязала дали има овощни дървета.
АДВ. А.-В. – Нямаме въпроси.
АДВ. Б. – Нямаме въпроси.
ЮРК. СЛАВОВ – Нямаме въпроси.
АДВ. К.-З. – Нямам въпроси.
ОТВ. Е. Г. – Нямам въпроси.
Съдът приключи с разпита на свидетелката и същата напусна съдебната зала.
В залата се въведе свидетеля на ответниците.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
СВ. Д. К. К. – на 65 г., българка, българска гражданка, разведена, неосъждана, няма родство и дела със страните.
Предупредена за отговорността по чл. 290 от НК.
Пристъпи се към разпит на свидетеля, със снета самоличност, както следва:
СВ. Д. К. – Аз съм от с.Розово и познавам К. Т. и Г. Т. , той почина преди доста години. Знам, че К. Т. има нива на м. „**“. Аз съм ходила да помагам на К.. Този имот се обработва и до ден днешен като си садят ягоди, картофи и аз 4 съм ходила да помагам. През есента на 2024 г. ходих на нивата, за да им помагам при събиране на картофите. Г. Т. също има имот в тази местност и той е съседен на К. Т.. Имотът на Г. Т. е ограден с тЕ. мрежа, а на К. е с бодлива тел. Имотите са също един до друг. Един път бях свидетел на разговор между Г. и К., че Г. е навлязъл в имота на К. и доколкото разбрах при разговора им, че К. е правил обжалване в Общината и получили са от Общината някакво нареждане да измести границата. Доколкото разбрах един път той е подместил оградата, но не е на действителните граници, а някъде около 100 кв.м. остават още за което е спора. Това го разбрах на място при разговора. На Г. имота е необработваем, всичко е буренясало и се вижда, че след смъртта на Г.. Вилата е необитаема, няма грижа, тъй като двора е обрасъл и вилата ми изглежда на мен необитаема. След това, когато съм ходила с К. не съм виждала никого.
Пред мен не е местена ограда, само чух пред мен такъв разговор. Последно есента бях в имота на К. не съм обръщала внимание на дограмата на вилата дали е подменяна или си е стария вариант. На Г. мрежата е границата между двата имота. Уточнявам между двата имота на Г. и К. Т. има поставена метална ограда, но тя е границата между двата имота, а имота на К. в останалите три страни е с бодлива тел. Доколкото разбрах Г. е изместил оградата, просто от спора го разбрах това. Това беше преди повече от 15 години, когато присъствах на този спор между К. и Г.. Знам от К., че е подал жалба срещу Г. в Общината за преместването на границата. Веднъж подместена е границата, но не пак в действителните граници. Заявявам, че не знам с точност къде е границата между имотите. От разговорите между К. и Г. разбрах, че има спор за тази границата, но това е било когато Г. беше жив.
АДВ. А.-В. – Нямам въпроси.