Определение № 504 от 03.07.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. Сливен, 02.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500322 по описа за 2024 година Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв.Н. пълномощник на С.

Р. Г., ЕГН **********, от с. Новоселец, общ. Нова Загора, против Определение № 346/10.05.2024г. по гр.д. № 1844/2023г. по описа на РС Нова Загора, с което е била оставена без уважение молбата на жалбоподателя за допълване на Определение № 212/21.03.2024г. в частта на разноските. По делото е депозирана и допълнителна частна жалба от адв. Н., касаеща същото определение на РС Нова Загора.

В частната жалба и в допълнителната частна жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че страната в срок е депозирала възражение против издадената Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 18.12.2023г. и с възражението е поискано да бъдат присъдени деловодни разноски. Възражението е било подадено от процесуалния представител на жалбоподателя.

С първоначално постановеното от РС Определение № 212/21.03.2024г. съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на разноски, но за страната е съществувала правната възможност да подаде молба за допълване на това определение по реда на чл.248 от ГПК, което тя е сторила. Посочва се, че в 1 този смисъл е и съдебната практика на ВКС. Страната счита, че след като заявителят е получил указание от съда да предяви иск за установяване на вземането си и не е предявила такъв дължи сторените от ответната страна разноски.

Моли се обжалваното определение да бъде отменено и на жалбоподателя да бъдат присъдени деловодни разноски по заповедното производство в размер на 100 лева.

По делото е депозиран отговор на частната жалба от юриск. Велева, пълномощник на „Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ********* с който същата е оспорена, като неоснователна. Страната посочва, че приложеното по преписката възражение по чл.414 от ГПК не съдържало изрично искане за присъждане на разноски, списък на разноските и доказателства, че те са били сторени от длъжника. Изложено е становище за това, че разноски могат да бъдат искани от длъжника, ако е проведен успешно установителен иск. На следващо място страната посочва, че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на заповедното производство, поради което претенцията за разноски не следва да бъде уважена. Твърди се, че заплащането по процесните фактури за м.08.2023г. и са м.09.2023г. е било извършено след депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Така например по фактурата за м.08.2023г. имало извършено само частично плащане в размер на 30 лева, извършено на 03.04.2024г. и към 25.06.2024г. е бил налице остатък в размер на 120,79 лева, а по фактура за м.09.2023г. не са постъпвали плащания и тя е изцяло дължима към 25.06.2024г.

Моли се обжалваното определение да бъде потвърдено.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

Гражданско дело № 1844/2023г. на РС Нова Загора е било образувано във връзка с депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от „ВиК – Сливен“ ООД против длъжника С. Р. Г..

Заявлението е било за парично вземане в размер на 195,06 лева по фактури за м.08.2023г. и за м.09.2023г. Съдът е издал Разпореждане № 2804/18.12.2023г., с което се е разпоредил да бъде издадена Заповед за изпълнение на парично 2 задължение № 1281. След като длъжникът бил уведомен за издадената Заповед за изпълнение същият депозирал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на търсените суми, поради своевременното им заплащане.

Възражението е било депозирано чрез пълномощника на страната адв. Н. Н. и едновременно с него е било представено пълномощно от 08.01.2024г., както и договор за правна защита и съдействие от 08.01.2024г., съгласно който е била заплатена сумата от 100 лева.

На 10.01.2024г. съдът постановил Разпореждане № 44, с което указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителен иск за установяване на вземането си. Такъв иск не бил предявен, поради което на 21.03.2024г. РС Нова Загора постановил Определение № 212, с което обезсилил издадената Заповед за изпълнение на парично задължение и прекратил производството по делото.

На 27.03.2024г. била депозирана молба от адв. Н., с която същият поискал съдът да измени по реда на чл.248 от ГПК постановеното Определение № 212/21.03.2024г. в частта на разноските, като допълни същото и присъди на молителя деловодни разноски в размер на 100 лева адвокатско възнаграждение.

На 22.04.2024г. бил депозиран отговор на молбата по чл.248 ГПК от юриск. Велева, пълномощник на „ВиК Сливен“ ООД, в който било изложено становище за неоснователност на претенцията за заплащане на адвокатско възнаграждение, тъй като в случая основанието за прекратяване на заповедното производство било непредявяване на иска от страна на заявителя, но всъщност задължението на длъжника не е било погасено, било е дължимо към датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, поради което е било налице неправомерно поведение от страна на длъжника, което дало повод за образуване на заповедното производството.

Предвид на това поведение на длъжника на него не се дължали разноски.

С Определение № 346/10.05.2024г. РС Нова Загора приел, че молителят не е представил доказателства за извършените от него плащания на задълженията му по фактури, издадени ма м. 08.2023г. и за м.09.2024г., поради което оставил без уважение молбата за присъждане на деловодни разноски.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 3

16.05.2024г., а частната жалба е законоопределения едноседмичен срок. депозирана на

17.05.2024г. в

Съдът намира депозираната частна жалба за процесуално допустима, като подадена в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата се явява неоснователна.

Разпоредбите на чл.78 от ГПК намират съответно приложение по отношение заповедното производство и разноските ,които следва да бъдат присъдени. Съгласно чл.78 ал.2 от ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска разноските се възлагат върху ищеца. Действително в настоящия случай заявителят не е предявил установителен иск за вземането си в законния срок, след като му е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Жалбоподателят е депозирал възражение за недължимост на сумите, като в него твърди, че е заплатил дължимите суми. Приложил е пълномощно както и договор за правна помощ, поради което съдът намира, че е налице основание претенцията му за присъждане на разноски да бъде разгледана ,тъй като той своевременно е представил документи за извършените от него разходи.

Заявителят е този, който следва да установи твърдените от него факти, а именно че задълженията по фактурите за м.08.2023г. и за м.09.2023г. към датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 15.12.2023г., не са били изплатени. По този начин той би установил обстоятелството, че заявлението за издаване на Заповед за изпълнение е било депозирано във връзка с неправомерно поведение на длъжника. От друга страна длъжникът твърди, че той е изплатил изцяло задължението и то преди датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Той също следва да установи твърдените факти, като представи съответни доказателства в тази насока. Не е еднозначно по отношение дължимостта на разноските в заповедното производство дали то е било прекратено поради изпълнение на задължението преди депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение или е било прекратено поради неподаване на искова молба за установяване на вземането. Кредиторът е този който преценя дали в дадения момент желае да установи със сила на присъдено нещо своето вземане. Тъй като кредиторът е направил възражение в отговора си на молбата по чл.248 ГПК за това, че към момента на депозиране на заявлението 4 за издаване на заповед за изпълнение задълженията не са били погасени, то жалбоподателят е следвало най-късно с настоящата жалба да представи доказателства, от които да е видно, че към 15.12.2023г. той вече е бил заплатил претендираните от заявителя суми. Такива доказателства не са представени, поради което съдът приема, че твърденията на жалбоподателя за това, че вземането му е изцяло погасено и не е дал повод за образуване на заповедното производство са недоказани. Ето защо на жалбоподателят не следва да бъдат присъждани разноски по заповедното производство.

Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд депозираните частна и допълнителна жалби следва да бъдат оставени без уважение.

С оглед на изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба и допълнителна частна жалба депозирани от адв.Н. пълномощник на С. Р. Г., ЕГН **********, от с.

Новоселец, общ. Нова Загора, против Определение № 346/10.05.2024г. по гр.д. № 1844/2023г. по описа на РС - Нова Загора .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5