Решение № 1576 от 12.09.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1576 гр. Пловдив, 12.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330202614 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0273-000076/17.03.2023 г. на НачалН. Група в РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, с което на Н. Х. Т. с ЕГН ********** от гр. Хисаря бул. „Генерал Гурко” № 51 са наложени административни наказания глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец за нарушение по чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП.

Жалбоподателят Н. Х. Т. се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител адвокат – адв. Й. Б. от АК Пловдив.

Чрез жалбата и по съображения, изложени в съдебно заседание, се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Оспорва се извършването на процесното административно нарушение, твърди се допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Претендират се направени разноски по производството.

Въззиваемата страна НачалН. Група в РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез молбастановище се иска жалбата да се остави без уважение като неоснователна, а 1 наказателното постановление да се потвърди. Прави се и възражение за намаляване на претендираните от насрещната страна разноски до минимално предвиденото по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения при евентуално уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Н. Х. Т. от гр. Хисаря е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2022 г. с придобити категории „В“ и „М“ и собствеН. на моторно превозно средство – лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ......

Около полунощ на 25/26.02.2023 г. Н. Т. управлявал автомобила си „Ауди А4“ с рег. № ..... като се придвижвал от с. Житница обл. Пловдив през с. Калояново обл. Пловдив до бензиностанция, намираща се на пътя ПловдивКарлово. В автомобила освен водача Т. пътували брат му – свидетелят П. Т., и приятелката му – свидетелката Н. Й.. В с. Калояново Н. Т. бил спрян за проверка от полицейски служители към РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив – в състав от свидетеля мл. инспектор Д. В. и колегата му П.Г.. Полицейските служители изпълнявали служебните си задължения по контрол на правилата за движение, като били със служебен автомобил „Опел Астра“ с рег. № .....

При проверката на водача, пътниците и по документите на автомобила не били установени нарушения и жалбоподателят заедно със спътниците си продължили с автомобила „Ауди А4“ с рег. № ..... в посока бензиностанцията.

Бензиностанцията, до която пътували Н. Т. и спътниците му, не работела, поради което и тръгнали в обратна посока. Автомобилът „Ауди А4“ с рег. № ..... се управлявал и на връщане от жалбоподателя. В с. Калояново, вече на 26.02.2023 г. – в 00.55 ч., след сигнал на органите по контрол – полицейските служители от РУ Хисар В. и Г., Н. Т. и свидетелите Т. и Й., пътуващи с лекия автомобил „Ауди А4“, отново били спрени за проверка на ул. „Александър Стамболийски“. Отново били поискани документите за проверка на пътуващите в лекия автомобил като полицейският служител Г. възприел, че возещата се на задна седалка св. Й. била без поставен предпазен сигнал, поради което и уведомили проверяваните лица, че ще се състави акт.

След като взели документи от лицата, останали в автомобила „Ауди А4“, и предприели действия за съставяне на акт за установяване на административно нарушение на св. Й. полицейските служители подали знак тя да отиде при тях. Знакът бил възприет от жалбоподателя Н. Т. и той слезнал от колата си и се насочил към полицейския автомобил, където били служителите на РУ Хисар. На Н. Т. му било указано, че не викат него, а момичето, като му било наредено да влезе в автомобила си. Жалбоподателят не влезнал веднага в колата си, заради което и бил уведомен, че ще му се състави акт за 2 неизпълнение на полицейско разпореждане. Свидетелят В. започнал да съставя акт – АУАН Серия GA № 803919, за прието за извършено от жалбоподателя Н. Т. административно нарушение с дадена в акта правна квалификация по чл.103 от ЗДВП, като нарушителят влезнал в автомобила си, а после и излезнал като бил повикан да подпише акта. В АУАН при излагане на обстоятелствата на нарушението с дадена му правна квалификация по чл.103 от ЗДВП било вписано, че се състои в излизане от МПС без разрешение на контролния орган при извършване на полицейска проверка.

АУАН Серия GA № 803919/26.02.2023 г. бил подписан от жалбоподателя Т. без да бъдат вписани възражения в него. Възражения против АУАН не били направени и в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на АУАН Серия GA № 803919/26.02.2023 г. и на останалите материали по административната преписка административно-наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление – НП № 23-0273000076/17.03.2023 г., с което на жалбоподателя Н. Х. Т. били наложени на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДВП наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 1 месец – в минимално предвидените размери в санкционната норма, за приетото за извършено на 26.02.2023 г. нарушение по чл.103 от ЗДВП, състоящо се отново както и в АУАН в отказ да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението чрез излизане на Т. от МПС без разрешение на контролния орган при извършване на полицейска проверка.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Д. В., П. Т. и Н. Й., АУАН Серия GA № 803919/26.02.2023 г., справка за нарушител водач, оправомощителна заповед, справка за регистрация и собственост на моторно превозно средство, справки.

Съдът кредитира показанията на тримата свидетели по делото като последователни, логични, кореспондиращи си, съответстващи на писмените доказателства /с изключение на вписаната в АУАН констатация за излизане на Н. Т. от управлявания от него автомобил без разрешение на контролен орган при полицейска проверка/ и неоспорени от страните. Съдът не констатира съществени разминавания в показанията на разпитаните свидетели – както на полицейския служител В., така и на брата и приятелката на жалбоподателя – съответно св. Т. и св. Й., относно изложените по-горе и приети за несъмнено установени факти и обстоятелства, релевантни към предмета на делото. От съществено значение за решаването на делото се считат показанията на св. В. в частта им, че неизпълнението на нареждането на полицаите към жалбоподателя Н. Т. при извършваната проверка непосредствено след полунощ на 25/26.02.2023 г. в с. Калояново се състои в отказа на лицето да влезе в автомобила си „Ауди А4“ с рег. № ....., а не в описаното в АУАН и в обжалването наказателно постановление – че лицето 3 излиза без разрешение на контролния орган от моторното превозно средство.

За това дадено разпореждане от проверяващите полицейски служители към водача Н. Т. да влезе в автомобила си след като вече е бил извън колата си да им даде документите за проверка твърдят и другите двама разпитани свидетели Т. и Й..

Наличието на показания на тримата свидетели по делото – и на полицейския служител, и на брата и приятелката на жалбоподателя, относно едно и също обстоятелство – че на Н. Т. е било дадено нареждане от полицейски орган да влезе в автомобила си и именно това не е изпълнило лицето, послужи като основание на настоящата инстанция да приеме, че описаното като обстоятелство на процесното нарушение по чл.103 от ЗДВП в АУАН – а именно, че Н. Т. е отказал да изпълни нареждане на орган по контрол, състоящо се в излизане от МПС без разрешение, не се подкрепя от Н.ои други доказателства по делото, като гласните непротиворечиви доказателства го опровергават. За това и съдът прие, че АУАН Серия GA № 803919/26.02.2023 г. не може да се ползва като годен достоверен източН. на доказателства съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП относно горното съществено обстоятелство.

При така възприетата и изложената фактическа обстановка съдът прие, че жалбоподателят Н. Х. Т. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на нарушението по чл.103 от ЗДВП, за което е подведен под административна отговорност, а именно на 26.02.2023 г. в 00.55 ч. в с.

Калояново на ул. „Александър Стамболийски“ като водач на моторно превозно средство – на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ....., да е отказал да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, а именно при извършване на полицейска проверка от органи на контрол за движението – полицейски служители при РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив, да излезе от моторното превозно средство без разрешението на контролния орган.

Съгласно нормата на чл.103 от ЗДВП „При подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“. В настоящия случай жалбоподателят Н. Х. Т. на 26.02.2023 г. в 00.55 ч. е бил водач на пътно превозно средство – на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. № ....., като в с. Калояново на ул. „Александър Стамболийски“ след подаден сигнал от контролни органи – от полицейски служители при РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив в състав свидетеля Д. В. и колегата му П.Г. е изпълнил задължението си и е спрял автомобила на посоченото от полицейския служител място. При извършване на проверка на пътуващите, на документите на водача, на пътниците и на автомобила на Н. Х. Т. не е било издавано указание /разпореждане, забрана/ да не излиза от автомобила си и което да не е било изпълнено от лицето, каквото даване на указание от органа 4 по контрол и последвалото неизпълнение са част от сложния състав на административното нарушение по см. на чл.103 от ЗДВП. Липсата на дадено такова указание – във вид на разпореждане или др. п., чието изпълнение да се изисква от адресата му, предопределя и липсата на обективна съставомерност на вмененото за извършено от Н. Т. нарушение по чл.103 от ЗДВП.

Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнение на конкретно дадено му нареждане от контролен орган, състоящо се според наказващият орган и преди това според актосъставителя – съответно описано в мотивната част на НП и на АУАН, в излизане от МПС без разрешение на контролния орган, каквото нареждане да остане в автомобила си или указване на забрана да излиза от автомобила си доказателствата по делото – показанията на всички разпитани по делото свидетели, не сочат да е било реализирано в обективната действителност. От страна на Н. Т. не е било изпълнено дадено в устна форма разпореждане да влезе в автомобила си, но неизпълнението на такова разпореждане на контролния орган не е вменено на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление. Липсата на осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.103 от ЗДВП, за което е било наказано лицето, налага и отпадането на административната отговорност спрямо него като процесното наказателно постановление бъде отменено изцяло.

Относно направеното в жалбата и в съдебно заседание в хода на съдебното производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на санкционирания Т. на направените от него разноски по делото с оглед така очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде уважено, Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат – от адв. Й. Б. от АК Пловдив, като съгласно приложен на л.6 от съдебното производство договор за правна защита от 05.06.2023 г. е било договорено възнаграждение в размер на 500 лева, изплатено в брой според изрично отбелязване в договора при сключването му. Този размер от 500 лв. е съобразен Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. чл.36 от Закона за адвокатурата вр. чл.63д ал.2 от ЗАНН, не е налице и прекомерност на възнаграждението, предвид обжалване на наказателно постановление, с което на жалбоподателя са били наложени две административни наказания от 5 различен вид – глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, а процесуалното представителство по делото се състои в участие в две съдебни заседания, в хода на които са приобщавани гласни и писмени доказателства. Предвид отмяната на обжалваното Наказателно постановление № 23-0273-000076/17.03.2023 г. на НачалН. Група в РУ Хисар при ОД на МВР Пловдив и налични доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя Т. за адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на 500 лв. – платени, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, доколкото е и самостоятелно юридическо лице, в структурата на което е административно-наказващият орган – в съответствие с чл.63д от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на АПК.