Определение № 1467 от 04.06.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1467 гр. Бургас, 04.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500741 по описа за 2025 година

Делото е образувано пред БОС по повод частна жалба от адв.Силвия Манджукова в качеството и на пълномощник на "Креди Йес"ООД -ответник по гр.д.№2757/2024г.по описа на БРС ,подадена срещу Определение №1111 от 19.02.2025г.,постановено по гр.д.

№2757/2024г.по описа на БРС,с което съдът е оставил без уважение молбата на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК: 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул.

„Лозарска“ № 12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов, за изменение на Решение №2676/12.12.2024г., постановено по гр.д. №2757/2024г., по описа на БРС, в частта за разноските, в която ответникът е осъден да заплати адв. Антоний Здравко Димитров, с адрес на кантората гр.София, р-н Средец, ж.к. Яворов, ул. Хан Омуртаг № 74, ет. 1, ап. 1, на основание чл.38, ал.2 ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1868,49 лева с включен ДДС.

Препис от частната жалба е връчен на ищцата Е. П. и тя е депозирала писмен отговор в законоустановения срок,с изразено становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е допустима,подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от оспорване на съдебния акт на БРС постановен по реда на чл.248 ГПК.

По същество въззивният съд намери частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С Решение № 2676/12.12.2024г., постановено по гр.д. №2757/2024г., по описа на БРС, съдът е уважил предявеният от ищцата Е. Т. П. главен иск,като е прогласил нищожността на сключения между нея и ответното дружество „КРЕДИ ЙЕС“ ООД Договор за паричен заем № 785103, поради противоречието му с чл. 22 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

1

БРС е осъдил ответното дружество да заплати на адвокат Антоний Димитров, пълномощник на ищцата сумата от 1869,49 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение съдът е определил и присъдил в рамките на минимума, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер, изчислен съобразно материалния интерес по делото, като върху него е начислен ДДС.

В законоустановения срок по чл.248 ГПК ответното дружество е подало молба до БРС за изменение на решението в частта за разноските,като е поискал повторна преценка на фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката дейност,както и е възразил срещу начисляването на ДДС

С обжалваното определение БРС е оставил молбата без уважение,като е посочил,че определеното възнаграждение на адв.Димитров е в рамките на минимума по Наредбата.Изложил е правни аргументи по въпроса за начисляването на ДДС върху възнаграждения на адвокати,определени по реда на чл.38 ал.2 от ЗА.В решението е изложил подробни мотиви относно определянето на адвокатското възнаграждение в рамките на минимума по Наредба №1/2004г. с основание за начисляването му съобразно материалния интерес по предявените главен и евентуален иск.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че съдът не е следвало да определя две отделни адвокатски възнаграждения по двата иска,а само едно,като сборува материалния интерес по двата обективно кумулативно съединени иска. Материалният интерес и съответно-възнаграждението на адвоката се определя принципно по всеки иск поотделно съобразно Наредба №1/2004г.,а в конкретния случай са предявени два иска-главен и евентуален,поради което и е неприложима цитираната в жалбата практика на ВКС. При определяне размера на възнаграждението на адв.Димитров,съдът е взел предвид фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес,като е приел,че адекватно в случая е възнаграждение на адвоката на ищцата в рамките на минимума по

Наредбата.Въззивният съд намира,че делото е със средна фактическа и правна сложност,предявени са два иска- за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК и чл.26 ЗЗД поради противоречие с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК и иск за прогласяване на недействителността на клаузата,съдържаща се в чл.8 от договора за потребителски кредит. Исковата молба е много подробна,развити са подробни правни аргументи в подкрепа на исковите претенции,включително и с позоваване на практика на СЕС по приложението на Директива 2008/48 и дължимата от съда проверка за неравноправни клаузи в потребителски договори. Адв.Димитров е представил и становище след депозирането на отговора на исковата молба,както и становище по въпроса относно присъждането на ДДС върху адвокатски възнаграждения определени по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.В случая БРС не е приел,че Наредба №1/2004г.го задължава да присъди възнаграждение в минималния размер по Наредбата,което е неправилно според Решението на СЕС по дело С438/22 , а е извършил преценка относно размера,съобразявайки релевантните за определянето му предпоставки,като е приел,че възнаграждение в 2 минималния размер в конкретния случай е адекватно на положения от адвоката труд.Въззивният съд намира,че определеното и присъдено на адв.Димитров възнаграждение няма основания да бъде намалявано,тъй като делото е със средна фактическа и правна сложност,адвокатът е изготвил изключително подробна искова молба,проявил е процесуална активност като е подготвил становище по отговора на исковата молба,представил е становище относно присъждането на адвокатско възнаграждение и е инициирал производство по освобождаване от държавни такси и разноски на ищцата.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че районният съд е извършил неправилна преценка,че в случая не е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК,предвид цената на исковете и определения размер на адвокатското възнаграждение.Цената на първия иск,т.е. материалния интерес върху който е определено адвокатското възнаграждение възлиза на 6794 лв.,а минималният размер на адвокатското възнаграждение на 974.90 лв.без ДДС.Материалният интерес по втория иск е 2771.81 лв.,а адвокатското възнаграждение възлиза на 577.18 лв.без ДДС. Действително,с начисляването на ДДС дължимата от ответника сума се увеличава с 20%,но увеличението е в резултат на начисляване на данък,който адв.Димитров, в качеството си на данъчно задължено лице ще внесе по сметка на НАП,а ще получи реално чиста сума за положения труд в размер на минималния адвокатски хонорар по Наредбата.Дори и след начисляване на ДДС ,адвокатското възнаграждение не надхвърля материалния интерес,а представлява около 1/4 от него. Съдебната практика,на която се е позовал жалбоподателят е в съвсем различна хипотеза,в която адвокатското възнаграждение надхвърля значително материалния интерес и в такава хипотеза има основание да се приеме,че е налице злоупотреба с право.В хипотезата на настоящия казус обаче присъденият минимален размер на адвокатското възнаграждение не надхвърля цената на иска,а в значително по-нисък размер,поради което въззивният съд няма основание да приеме,че е налице злоупотреба с право и завеждане на искове с цел "генериране" на адвокатски хонорари.

По възражението на жалбоподателя,че неправилно се присъжда ДДС върху адвокатско възнаграждение ,определено по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.,въззивният съд споделя становището на БРС,че съдът следва да присъжда ДДС,след като по делото са представени доказателства за регистрация по ЗДДС на съответния адвокат.

По гореизложените съображения БОС намери,че частната жалба срещу определението на БРС,с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на решението в частта за разноските с намаляване размера на присъденото в полза на адв.Димитров адвокатско възнаграждение,следва да се остави без уважение като неоснователна,поради което

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частнатя жалба от адв.Силвия Манджукова в качеството и на пълномощник на "Креди Йес"ООД -ответник по гр.д.№2757/2024г.по описа на БРС ,подадена срещу Определение №1111 от 19.02.2025г.,постановено по гр.д.№2757/2024г.по описа на БРС,с което съдът е оставил без уважение молбата на „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, представлявано от Владислав Михайлов Инджов, за изменение по реда на чл.248 ГПК на Решение №2676/12.12.2024г., постановено по гр.д. №2757/2024г., по описа на БРС, в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4