Решение № 338 от 29.11.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Русе, 29.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Галина Магардичиян

Боян Войков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20214500500691 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от С. ЯВ. К. от гр.Русе чрез пълномощника му адв. Г.М. от АК- Русе против решение №494/02.07.2021 год., постановено по гр.д. № 402/2021 год. по описа на РРС, с което е уважен предявения от Й.

В. К. иск с правно основание чл.43, ал.1, б.,,а“ от ЗН- за унищожаване на нотариално завещание поради липса на завещателна дееспособност. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон по подробно изложените в жалбата съображения. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените искове да се отхвърлят. Иска присъждане на направените съдебни разноски за производството.

С. ЯВ. К. е обжалвал и определение №2344/24.09.2021 год., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПКза изменение на решението в частта за разноските. Излага оплаквания за 1 неправилност и иска отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането бъде уважено.

Ответницата по жалбата Й. В. К. чрез процесуалния си представител адв.

Т.В. от АК- Русе е подала отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за производството.

Й.В. К. излага доводи за неоснователност на частната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

По отношение на въззивната жалба:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявения от Й. В. К. против жалбоподателя иск с правно основание чл.43, ал.1, б.“а“ от ЗН- за унищожаване на нотариално завещание поради извършването му от лице, което не е поставено под запрещение, но не е било в състояние да разсъждава разумно и да ръководи и разбира постъпките си, евентуално съединен с искове с правно основание чл. 26, ал.1 пр.1, ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1, б. "а" от ЗН завещателното разпореждане е унищожаемо, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. Нормата на чл.13 от ЗН сочи, че способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа 2 разумно.

Лица, които не са способни да действат разумно, са тези, които макар и да не са поставени под пълно запрещение, поради слабоумие, душевна болест или поради други причини не са в състояние да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не могат да разбират и ръководят постъпките си.

В процеса в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи наличието на заявеното основание за унищожаемост на завещателното разпореждане.

В случая преценката на районният съд, че завещателят не е могъл да действа разумно към датата на завещателното разпореждане е правилна и се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Районният съд е изградил преценката си за наличие на основание за унищожаване на завещателното разпореждане въз основава на цялостен и задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата по делото експертиза.

По делото е установено по категоричен начин, че с ЕР на ТЕЛК от 02.07.2015 г., 09.06.2016 г. и от 12.11.2018 г. на „МБАЛ – Русе“- гр.Русе на В.

С. Р. е била призната 50% трайно намалена работоспособност, с водеща диагноза: „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък“ и общо заболяване: „Органично разстройство на личността“. Същият е бил на лечение в ЦПЗ-Русе за времето от 17.03.2015 г.- 04.05.2015 г., където му е била поставена диагноза:

„Мултиинфарктна деменция“.

С приетата по делото експертиза, е установено, че не може да се уточни началото на психоорганичния болестен процес, както и че установеното състояние при В.Р. е трайно като по време на лечението му са установени физиологични и психични увреждания, които влияят на способността му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си. Според заключението на вещите лица, базирайки се на данните по делото, медицинската документация по повод лечението му и обективното му състояние, установено от тях при извършен приживе преглед на Р., към момента на съставяне на процесното завещание – 16.12.2015 г. са били налице физиологични и психични увреждания, които влияят на 3 способността му да действа разумно, да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Това състояние е било до степен да окаже качествени нарушения върху тези му способности.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че когато съдът преценява валидността на едно завещание при разглеждане на иск по чл. 43, ал. 1, б. "а" о т ЗН, по необходимост следва да приеме заключение на вещо лице/ вещи лица, което да отговори на въпроса какво е било здравословното състояние на завещателя към момента на изготвяне на оспореното завещание.

Завещателната дееспособност е регламентирана в чл. 13 от ЗН, съгласно която разпоредба всяко лице, навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Медицинската експертиза установява наличието или липсата на болест, изразяваща се в "слабоумие" по смисъла на чл. 13 от ЗН. Преценката обаче на втория критерий – дали завещателят е бил способен да действа разумно, се прави от съда, след обсъждане на всички доказателства по делото.

В настоякщият случай тази преценка е правилно извършена от районния съд.

Правилно съдът е приел, че заключението на експертите следва да бъде кредитирано, тъй като се базира на медицинска документация, удостоверяващи здравословното състояние на завещателя в период, близък до момента на съставяне на завещанието, както и като кореспондиращо с останалите доказателства по делото.

В конкретния случай заключението на вещите е категорично, че към датата на съставяне на завещанието наследодателят не е бил способен да завещава. Този извод е обоснован както въз основа на съставените медицински документи относно престоя и лечението на завещателя в ЦПЗ – Русе няколко месеца преди съставяне на завещанието, така и с естеството на установеното заболяване, което не предполага подобряване на състоянието, а влошаване, тъй като дементният процес с времето прогресира. Заключението на вещите лице се подкрепя и от показанията на св.П., св.Р. и св.П., които установяват нарушения във физичното и психичното здраве на завещателя, които са възпрепятствали способността му да действа разумно, воден от своите желания и интереси, съответно и способността му да завещава. Тези свидетели имат трайни лични впечатления, имали са възможност да 4 наблюдават състоянието и поведението на В.Р. в продължителен период от време, били са запознати с начина му на живот и правилно показанията им са били кредитирани.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че въз основа на показанията на другите свидетели – св.Р. и св.И. не може да се установи различно фактическо положение, тъй като същите не са контактували често със завещателя, а са го виждали рядко и за кратък период от време, в присъствието на бащата на жалбоподателя. С показанията им не се установяват факти и обстоятелства, които да противоречат на заключението на вещите лица, на показанията на другите свидетели, както и на събраните писмени доказателства.

Правилно районният съд при извършване на преценката по втория критерий – дали завещателят е бил способен да действа разумно, е съобразил и поведението на завещателя, свързано с посещения за кратък период от време на различни нотариуси и сключване на различни разпоредилтелни сделки.

Правилно е прието, че към момента на съставяне на нотариалното завещание В. С. Р. е страдал от заболяване, което засяга качествено способността му на разбира свойството и значението на извършеното от него, да ръководи постъпките си, поради което е нарушена способността му да действа разумно по смисъла на чл.13 от ЗН.

Първоинстанционният съд е изградил преценката си за наличие на основание за унищожаване на завещателното разпореждане въз основа на задълбочен анализ на всички доказателства по делото, събрани по надлежния ред, и обосновано е приел, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Обжалваното решение не страда от наведените в жалбата пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено.

По отношение на частната жалба:

Частната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на самостоятелен контрол акт на първоинстанционния съд, 5 поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Жалбоподателят не е релевирал възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по надлежния ред, поради което правилно първоинстанционният съд е определил и присъдил разноските за производството съобразно правилата на чл.78 от ГПК и въз основа на представения списък и доказателства за тяхното извършване.

Доводите на жалбоподателя за редуциране на платеното адв. възнаграждение само за осъществена защита по главния иск са изцяло неоснователни.

Производството по делото е образувано въз основа на обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.43, ал.1, б.а от ЗН и чл.

26, ал.1 пр.1, ал.2 пр.2 и пр.3 от ЗЗД . В тази хипотеза се осъществява правна защита по всички предявени искове, независимо, че произнасянето на съда по евентуалните искове е обусловено от изхода на главния иск. С оглед на това страната има право на разноски, които е направила за събиране на доказателства по всеки един от исковете, вкл. и за осъщественото процесуално представителство. Предвид това се дължи присъждане на пълния размер на платеното адв. възнаграждение, както правилно е приел районния съд.

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Разноските за въззивната инстанция са в тежест на жалбоподателя.

Ответницата по жалбата е направила разноски в размер на 1440 лв.платено адв. възнаграждение. Жалбоподателят е възразил, че платеното адв. възнаграждение е прекомерно и е поискал същото да бъде намалено.

Това възражение е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата .

6

Цитираната правна норма сочи, че редуциране на адв. възнаграждение следва да се извърши с оглед преценката на фактическата и правна сложност на делото. В производството са обективно евентуално съединени няколко иска и с оглед техния предмет делото съставлява фактическа и правна сложност, поради което платеното адв. възнаграждение е изцяло съобразено с нормите на закона. С оглед осъществената защита във въззивното производство съдът намира, че не е налице основание за неговото намаляване, поради което следва да се присъди в пълен размер.

По изложените съображения Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №494/02.07.2021 год., постановено по гр.д.

№ 402/2021 год. по описа на Русенския районен съд.

ПОТВЪРЖДАВА определение №2344/24.09.2021 год., постановено по гр.д. № 402/2021 год. по описа на Русенския районен съд.