Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3048 от 26.09.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2390/2025
Вид
Определение № 3048
Подписан
26.09.2025
В сила
26.09.2025
Състав
Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Иван Гаврилов Йорданов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3048 гр. Пловдив, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20255300502390 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адвокат М. В. М. – пълномощник на ищеца В. В.

В., ЕГН **********, против Определение № 8709 от 04.07.2025 г., постановено по гр.д. № 7423/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с., с което е оставено без уважение искането на адвокат М. В. М. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение не съответства на броя и вида на предявените искове, на материалния интерес по делото и на фактическата и правната му сложност, като се сочи съдебна практика в този смисъл. Иска се отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 833 лева с ДДС, което следва да се плати от „Кредисимо“ ЕАД и 679 лева с ДДСдължимо от „Ай Тръст“ ЕООД.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от един от ответниците - „Кредисимо“ ЕАД, с който се оспорва претенцията за завишаване на адвокатското възнаграждение.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от В. В. В. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД за обявяване на недействителен договор за потребителски кредит № *** от 21.01.2024г., сключен между В. В. В., ЕГН ********** и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, поради противоречие със закона и за обявяване за недействителен договор за предоставяне на поръчителство от 22.01.2024г., сключен между В. В. В., ЕГН ********** и „Ай Тръст “ ЕООД, ЕИК ***, поради липса на основание и противоречие на добрите нрави. Освен това „Кредисимо“ ЕАД е предявеният насрещен осъдителен иск с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, при условията на евентуалност – по чл.23 ЗПК, във връзка с чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД. В производството по делото ищецът е представляван от пълномощник – адв.М. с уговорена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. С постановеното по делото решение съдът е уважил предявените от ищеца искове, като е осъдил двете ответни дружества - „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД да заплатят 1 на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство по делото в размер от по 240 лв. с вкл. ДДС. По молба на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските, съдът се е произнесъл с обжалваното Определение № 8709 от 04.07.2025 г., с което е оставил искането без уважение.

Въззивният съд намира обжалваното определение за валидно и допустимо, а по същество – за правилно. Определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение от по 240 лева с вкл. ДДС съответства на вида и броя на предявените искове и отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като намира баланса между правото на адвоката да получи възнаграждение, съответстващо на положения труд, и интереса на насрещната страна адвокатското възнаграждение да не е прекомерно и несъразмерно на фактическата и правна сложност на делото. В тази насока следва да се има предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност в сравнение с другите дела от този вид, като материалния интерес не се отразява на фактическата и правната му сложност, исковите претенции произтичат от едно и също правоотношение между страните, в проведените открити съдебни заседания пълномощникът на ищеца не е взел участие.

Следователно частната жалбата е неоснователна, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 8709 от 04.07.2025 г., постановено по гр.д. № 7423/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XX гр.с.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2