Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 103 от 08.04.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Наказателно дело от общ характер 5034/2024
Вид
Присъда № 103
Подписан
08.04.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда №103 от 08.04.2025 г. по НОХД №5034/2024 г. по опис на РС Варна От РП Варна е възведен обвинителен акт срещу Х.Х.Б., ЕГН **********, за това, че:

За времето от 20.10.2023 г. до 21.10.2023 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбит катинар на избено помещение, отнел чужди движими вещи на обща стойност 715.30 лв, от които велосипед „Крос“ на стойност 629.30 лв, от владението на собственика Д.С.К., портфейл сив на цвят, съдържащ парична сума в размер 50.00 лв, от владението на собственика Л.П.П. и мъжко шушляково яке черно на цвят, на стойност 24.00 лв, от владението на собственика М.Д.П., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

В хода на съдебното производство по искане на подсъдимия и неговия защитник съдът е разпоредил провеждане на предварително изслушване съгласно чл.371, т.2 НПК. След направено от подсъдимия признание относно фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт и декларирано от същия съгласие да не се събират доказателства за тези факти, на основание чл.372, ал.4 НПК, съдът е приел, че самопризнанията на същия се подкрепят напълно от събраните в досъдебното производство доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание „лишаване от свобода“ за срок към минималния установен в специалната част на НК, който с приложението на чл.373, ал.2 НПК, вр. чл.58а НК, да бъде намален с една трета до две години “лишаване от свобода”, което да бъде изпълнено при първоначален строг режим.

Защитникът на подс. Х. Б. не оспорва визираната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка. Моли съда, да признае подсъдимия за виновен по възведеното обвинение и да му наложи предвиденото наказание лишаване от свобода за минимален срок.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Х. Б. още от непълнолетна възраст бил многократно осъждан, основно за тежки умишлени престъпления против собствеността.

На 20.10.2023 г. подс. Х. Б. се намирал в гр. Варна, на ул. „Хан Пресиян", до жилищна кооперация с един вход на №29. Около 19.12 ч. на 20.10.2023 г. той влязъл във входа на сградата и се насочил към обособените избени помещения като възнамерявал да извърши от там кражба на вещи, които му се сторят подходящи. Взломил катинар на входна врата на маза, ползвана от свид. Д. К., живущ на втори етаж в същия вход на кооперацията, като по делото няма данни да е използвано техническо средство за преодоляване на преградата. Наред с обичайните вещи, съхранявани в подобен тип помещение, там свид. Д.

К. съхранявал два велосипеда като единият бил марка „Крос", а другият детски велосипед марка "Кубе". За да изкара велосипеда „Крос", той преместил детския велосипед извън мазето, след което взел велосипеда „Крос" и при излизане от избеното помещение решил да прикрие лицето си като поставил на главата си шапка с козирка и качулка, без да си дава сметка, че на влизане бил заснет от монтирани на входа на кооперацията камери за видеонаблюдение, без посочените аксесоари, но облечен по идентичен начин, с поставена 1 раница на гърба си. По този начин, бутайки противозаконно отнетия велосипед „Крос", собственост на свид. Д. К., подс. Х. Б. напуснал входа на кооперацията.

На следващата сутрин, 21.10.2023 г., подс. Х. Б. се намирал в гр. Варна, на ул.

„А. Успенски" жилищна кооперация с един вход до №25. Той влязъл вьв входа, качил се до третия етаж, като забелязал, че входната врата на ап.№6 била леко отворена. През отворената врата проникнал в антрето на посоченото жилище, обитавано от свидетелите М.П. и Л.П.. В антрето подс. Х. Б. забелязал оставената там дамска раница на свид. Л. П., чието съдържание подсъдимият проверил и взел дамско портмоне, сиво на цвят, съдържащо сумата 50.00 лв, лични документи, карти и разписки. Преди да напусне антрето, подс. Х. Б. свалил от закачалката мъжко шушляково яке, черно на цвят с надпис „RED HORSE", собственост на свид. М. П., взел го със себе си, след което излязъл от жилището и напуснал кооперацията.

Междувременно в обедните часове на 21.10.2023 г., свид. Д. К. слязъл до избеното помещение, в което държал велосипедите си и установил, че входната врата на мазето му била разбита като липсвал поставения катинар а металните халки намерил изкривени. Тъй като първоначално не открил двата велосипеда, подал сигнал до органите на МВР за извршената кражба. По-късно открил преместения на друго място в избеното помещение детски велосипед „Кубе", който прибрал в апартамента си. Сигнал за извършена кражба бил подаден и от свид. Л. П., която описала на полицейските служители отнетите вещи.

По късно същата вечер, около 19.20 ч. на 21.10.2023 г., свид. Д. К. излязъл да пуши на стълбищната площадка пред апартамента си, когато дочул шум от отваряне на вратата на входа на кооперацията. Усъмнил се, че това може да е крадец, погледнал на долу, забелязал непознато за него лице, което, след като влязло във входа, веднага се насочило към избените помещения на кооперацията. К. излязъл пред входа на кооперацията на ул. „Хан Пресиян" №29, за да попречи на лицето да излезе, като подал и сигнал на тел.112.

На място пристигнали свидетелите С.Е. и Ц.Ц. - полицейски служители при Първо РУ, ОД МВР Варна, които влезли в избените помещения и установили там подс. Х. Б..

В хода на проведеното разследване у подс. Х. Б. била установена личната карта на свид. Л. П. и по негови обяснения били установени част от останалите, изхвърлени от подсъдимия инкриминирани вещи - дамско портмоне, лични документи и карти, издадени на името на свид. Л. П. и черно мъжко шушляково яке с надпис „RED HORSE".

В хода на проведеното разследване били приобщени видеозаписи от охранителни камери, монтирани във входа на кооперация на ул. „Хан Пресиян" №29 в гр.

Варна. Видно от кредитираното компетентно и безпристрастно изготвено заключение по приобщената съдебна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, съдържащите се в изследваните 5 бр. видеофайлове, записани в различни формати и 4 бр. екранни снимки от видеозаписите, не са установени следи от манипулация /намеса върху записаната информация/ като резултата от сравнителния анализ позволява да се направи категоричен извод, че на изследваните снимкови кадри и на сравнителния снимков материал, категорично е заснет подс. Х. Б.

Видно от кредитираното като компетентно и безпристрастно изготвено заключение по приобщената съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на инкриминираните вещи е 714.30 лв, от които 629.30 лв за вещта на свид. Д. К. и 86.00 лв за вещите на свидетелите Л. П. и М. П..

Видно от приобщената справка за съдимост за подс. Х. Б., към датата на процесното деяние не е бил изтекъл предвиденият в чл.30, ал.1 НК петгодишен срок от изтърпяване на ефективно наложените му наказания по всяко едно от делата – НОХД №424/2019 г., НОХД №2125/2019 г., НОХД №1748/2020 г. НОХД №1673/2020 г., НОХД 2

№2187/2020 г., НОХД №1067/2021 г., всички по опис на РС Русе и НОХД №4591/2021 г., НОХД №1261/2022 г., НОХД №1985/2022 г., НОХД №4897/2022 г., всички по опис на РС Варна.

Визираната фактическа обстановка съдът приема за безспорно и категорично установена въз основа на заявеното признание от подсъдимия на фактите, визирани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Заявеното от подсъдимия признание се подкрепя в пълна степен от събраните в хода на досъдебното производство доказателства – протоколи за разпит на свидетелите Д. К., Л. П., М. П., С. Е. и Ц. Ц., както и от кредитираните заключения по приобщените съдебна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза и съдебно-оценителна експертиза.

При така установената фактическа обстановка по процесното обвинение, съдът намира, че подс. Х. Б. е осъществил от обективна и субективна страна, фактическия състав на следното престъпление:

За времето от 20.10.2023 г. до 21.10.2023 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и на опасен рецидив, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот - разбит катинар на избено помещение, отнел чужди движими вещи на обща стойност 715.30 лв, от които велосипед „Крос“ на стойност 629.30 лв, от владението на собственика Д.С.К., портфейл сив на цвят, съдържащ парична сума в размер 50.00 лв, от владението на собственика Л.П.П. и мъжко шушляково яке черно на цвят, на стойност 24.00 лв, от владението на собственика М.Д.П., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, пр.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.

Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал, че противозаконно отнема чужди движими вещи.

Квалификацията на деянието по чл.196, ал.1, т.1 като извършено от подс. Х. Б. при условията на опасен рецидив се обуславя от предходно регистрираните негови осъждания по НОХД №424/2019 г., НОХД №2125/2019 г., НОХД №1748/2020 г. НОХД №1673/2020 г., НОХД №2187/2020 г., НОХД №1067/2021 г., всички по опис на РС Русе и НОХД №4591/2021 г., НОХД №1261/2022 г., НОХД №1985/2022 г., НОХД №4897/2022 г., всички по опис на РС Варна, за умишлени престъпления от общ характер с ефективно наложени наказания „лишаване от свобода“, от чието изпълнение, към датата на извършване на процесното деяние, не е изтекъл срок над пет години съобразно чл.29, ал.1, б“а“ и б.“б“, вр. чл.30, ал.1 НК.

Квалификацията на деянието като осъществено чрез разбиване на преграда, здраво направена за защита на имот съобразно чл.195, ал.1, т.3, пр.1 НК се обуславя от факта, че при извършване на първото от двете посегателства в съвкупността, за да проникне в избеното помещение на свид. Д. К., подс. Х. Б. е разбил поставения на вратата катинар.

Квалификацията на деянието като осъществено в условията на продължавано престъпление съобразно чл.26, ал.1 НК е обусловена от факта, че двете последователни посегателства в съвкупността са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината.

Причини за извършване на престъплението – незачитане неприкосновеността на собствеността, стремеж към противоправно облагодетелстване и трайно изградени престъпни наклонности.

При определяне вида и размера на наказанието за подс. Х. Б., съдът прецени като средно висока степента на обществена опасност на конкретното престъпление, предвид значителния ръст на този вид посегателства, но и предвид не особено високата обща стойност на инкриминираните вещи, известна част от които са и възстановени.

Същевременно, съдът прецени като съществено висока степента на обществена опасност на 3 подсъдимия към момента на извършване на деянието, основно поради значителната множественост на предходно регистрираните осъждания, обуславящи приложението на квалификацията “опасен рецидив”, сочещи, както устойчиво формирани престъпни наклонности и системно и настойчиво противоправно поведение, така и пълна липса на повлияване от предходно налаганите му наказания. Освен невисоката стойност и макар и частичното възстановяване на инкриминираните вещи, като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени направеното от подсъдимия признание и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина още в хода на досъдебното производство. При така изтъкнатите съображения съдът констатира превес на смекчаващите спрямо отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което определи за подс. Х. Б. предвиденото наказание лишаване от свобода съобразно чл.54 НК за срок към минималния предвиден, а именно – три години, като при задължителното приложение на чл.58а, ал.1 НК, вр. чл.373, ал.2 НПК, срока на това наказание следва да бъде намален с една трета до две години. Съобразно чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ и б.“б“ ЗИНЗС, наказанието следва да бъде търпяно при първоначален строг режим.