Решение № 2996 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2996 гр. София, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20251110140435 по описа за 2025 година

Производството е исково по молбата на „Т....“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от А.С.А., със седалище спрямо К. И. Ч. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. С..., обл. С...... за постановяване на решение, с което да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: сума в общ размер на 809.17лв. или 413.73 евро, от които 643.54лв. или 329.04 евро за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на сумите, 112.90 лв. или 57.73 евро за мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 01.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 41.71 лв. или 21.33 евро за главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск – 14.07.2025г. до окончателното изплащане на сумите и 11.02лв. или 5.63 евро за мораторна лихва за периода от 17.07.2022г. до 01.07.2025г., които суми се отнасят за доставена ТЕ за имот с аб. № 145938 и находящ се в гр. С..., обл. С.......

Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем сървисис“ ЕООД, което е конституирано като трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, 1 ал. 1 ГПК.

Моли се да бъде постановено решение, с което да се осъди ответната страна да заплати претендираните суми. Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна чрез назначения й особен представител, с който се исковете се оспорват като недоказани относно качеството й на потребител, както и по размер и като не се възразява по исканията на ищеца вкл. и по допускане и назначаване на исканите експертизи не се ангажират др. доказателства се желае произнасяне в този смисъл.

Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.

От НА за собственост спрямо недвижим имот, придобит по давност от 10.06.2022г. се установява, че по реда на обстоятелствена проверка ответната страна К. е била призната са собственик спрямо имот с адрес в София, ж.к.Младост 2, бл;.208А, вх.1, ет.13 – исковия.

От заключението на вещото лице по СТЕ, което съдът е приел без възражения от страните е видно, че за този имот е сключен договор за монтаж 2 на измервателни уреди като през исковия период не е имало радиатори в него, а само щранг – лира в банята. Топлата вода е била прекъсната като през декември на 2001г. е било изключено и отоплението на стълбището.

Експертът излага още, че през исковия период 01.07.2022г. до 30.04.2024г. апартаментът е бил с аб. номер при ищеца с № 145938 с начислена сума за сградна инсталация от 441.53 лева и за имот на стойност от 201.68 лева. Общият топломер на сградата е преминал техническа проверка и е в съответствие с одобрения тип за тези уреди.

Вещото лице отговаря и за правилно изчислена стойност на ТЕ отдадена за сградна инсталация и БГВ, както и че количеството за ТЕ, нужно за подгряване на един куб. вода за БГВ включва и технологични разходи по сградната инсталация – собственост на потребителите, а топлата вода се изчислява по Методика по реда на чл. 69, ал.2, т.2 от Наредба Е –РД – 04-1.

Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.

Ответникът не оспорва и публикуването на месечните дължими суми на интернет страницата на ищеца.

От заключението на вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като дадено от лице с нужната компетентност и обосновано, съдът приема, че общият размер на дълга към ищеца е сбор от 643.54 лева за главница за ТЕ в размер за периода от 01.07.2022г. до 30.04.2022г., 41.71 лева за сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.12.2023г. и 11 2 . 9 0 лева за обезщетение за забава върху стойността на начислената сума за ТЕ за периода от 15.09.2023г. до 01.07.2025г. и 11.02 лева за лихва върху сумата за стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022г. до 01.07.2025г.

Това дава основание на съда да приеме, че исковете за главницата за ТЕ и за стойност на услугата за ДР, както и за мораторната лихва върху стойността на ТЕ са доказани и основателни съобразно приетите заключения на вещите лица.

Неоснователен се явява искът за мораторна лихва върху претенцията за стойност на услугата за ДР в размер на 11.02 лева за периода от 17.07.2022г.

3 до 01.07.2025г. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 11.02 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат разноските по исковото производство в размер от 690.25 евро, което е редуциран сбор от платени държавна такса по гр.дело от 100 лева или 51.12 евро, 25.56 евро за възнаграждение на юрисконсулт и по 204.52 евро за възнаграждения на вещи лица по СТЕ и ССчЕ и за особен представител.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД К. И. Ч. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. С..., обл. С...... да заплати н а „Т....“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С....., следните суми: сума в общ размер на 809.17лв. или 413.73 евро, от които 643.54лв. или 329.04 евро за главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2022г. до м.04.2024г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск – 14.07.2025г. до окончателното изплащане на сумите, 112.90 лв. или 57.73 евро за мораторна лихва за забава от 15.09.2023г. до 01.07.2025г., както и сума за дялово разпределение за периода м.05.2022г. - м.04.2024г. в размер на 41.71 лв. или 21.33 евро за главница ведно със законната лихва от датата на депозиране на настоящия иск – 14.07.2025г. до окончателното изплащане на сумите като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за сумата от 11.02лв. или 5.63 евро за мораторна лихва върху стойността на услугата за дялово разпределение за периода от 17.07.2022г. до 01.07.2025г., които суми се отнасят за доставена ТЕ за имот с аб. № 145938 и находящ се в гр. С..., обл. С...... и ОСЪЖДА К. И. Ч. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. С..., обл. С...... да 4 заплати на „Т....“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С..... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 690.25 евро или 1350 лева за разноски по делото.

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца Т... и може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5