Решение № 634 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанаска Ст. Букорещлиева при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело № 20215300102491 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. С., с ЕГН ********** и адрес- гр. ****, ул. „*****“ № *, против Д. М. К., ЕГН **********, С. С. В. с ЕГН **********, двамата с адрес гр. *****, ул. „****“ № **, ет. *, и против Д. Г. В. /в качеството на наследник на С. Г. Б., ЕГН **********/, с ЕГН ********** и адрес- с. *****, ул. „****“ № *, с която са предявени иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, съединен при условията на евентуалност с искове по чл. 26, ал.1, пр.2 от ЗЗД и чл. 26, ал.2, т. 1 от ЗЗД, против ответниците Д. М. К., С. С. В. и Д. Г. В., както и иск по чл. 109 от ЗС против Д. М. К. и С. С. В..

В исковата молба са изложени твърдения, че съгласно нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № *****г., по общия регистър на нотариус Н.Х.С., с peг. № ***на НК и район на действие PC- ****, вписан в Служба по вписванията гр. ****към АВ под Акт № **, т. ***, дв. вх. № **** г., ответникът К. е собственик, а ответницата В.– ползвател на следния недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор ***, с адрес на имота: град ***, район „****”, ул. „*****” № *, етаж *, който СОС се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1, с площ от 136 кв.м, с прилежащи части: 11,45% идеални части от общите части на сградата; избено помещение – второто отдясно на входа (средното) в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***; ***. 3.6, над обекта: няма. Според данните от КК и КР, 1 предназначението на гореописания недвижим имот е жилище, апартамент, но ищецът твърди, че по своята правна природа, от самото си възникване като самостоятелен обект, имотът представлява част от таванския етаж на сграда с идентификатор ***, построена в град ****, на адрес: ул. „*****“ № * (бивша ул. „****“ № *), не е жилище и не може да се ползва за жилищни нужди. Това твърдение се обосновава с документите, свързани с извършена през 1962 г. съдебна делба на таванския етаж от сградата. Във фазата на извършване на делбата таванският етаж е бил разделен между съделителите ГНС („Жилфонд“) и П. К. Реалното разделение на частите на собствениците на таванския етаж на жилищната сграда е отразено в проект, съгласно който защрихованите помещения са собственост на „Жилфонд“. Ищецът твърди, че описанието на имота по Дял II в цитирания разделителен протокол напълно съответства на фактическото състояние понастоящем и включва частта от тавана на сградата, която се състои от- две тавански стаи в северозападната част на тавана с прозорци към главната улица, общо непреградено в отделни помещения таванско помещение и североизточната част от терасата. Нито кадастралното отразяване на данните в КК и КР на гр. *****, нито описанието в нотариалния акт от *****г. могат да променят юридическата природа и функционалното предназначение на процесния обект, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно действие – от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. В нотариалния акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижимия имот обаче, обектът е описан като апартамент, състоящ се от: две лицеви стаи към улица „*****“, голям хол, антре, кухня, баня- клозет, килер и тераса. Ищецът твърди, че т.нар. „голям хол“ всъщност представлява общ коридор на таванския етаж, който заедно с антрето на същия този етаж, са общи части, по смисъла на закона, и като такива, следва да се ползват поравно между страните.

Претенцията му се основа на половината от площта на общите части на таванския етаж (в т.ч. коридора и антрето), за които ответниците неправомерно се титулуват като индивидуални собственици. Ищецът посочва, че празното пространство- площадката, която осигурява достъп до отделните стаи на таванския етаж, не се ползва поравно от страните, а изключително и само от ответниците, въпреки че същото представлява общи части на сградата. Поддържа, че правното положение на общите части по естеството им не може да се променя, нито тяхното предназначение, те не могат да се делят и да се придобиват по давност. Наред с това, тези части нямат самостоятелен характер и тяхното предназначение за общо ползване е причината върху тях да се установи съсобственост. Включването им като част от имота на ответниците опорочава сключената сделка, която се явява с невъзможен предмет и като такава е нищожна. Позовавайки се на разпоредби от ЗБНМ /отм./, Строителните правила и норми от 1959г. и ЗУТ, ищцовата страна поддържа, че процесният недвижим имот не отговаря на изискванията за „жилище“, тъй като в него няма изградена кухня, а също и баня-тоалетна, при което не може да се ползва и за задоволяване на жилищни нужди. В края на 2017г. е била извършена проверка, приключила със Заповед № ***** г. на Кмета на район „***”, Община ****, с която е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Санитарен възел – баня над жилищно помещение”, находяща се в СО с 2 идентификатор *** на пети етаж в сграда и „Изграден вертикален канализационен клон по фасадата на сградата“ с идентификатор ***, с административен адрес ул.”*****” № *, гр. *****, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж. Заповедта за премахване на незаконния строеж е влязла в сила на 27.05.2020 г. По образуваното адм. дело № 2077 / 2020 г. на Административен съд – Пловдив е заключено, че не е налице търпим строеж по смисъла на закона.

Ищецът твърди, че въз основа на договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №*** том ***, дело № ***** г. на нотариус при ПРС, е придобил собствеността върху двете тавански стаи в югозападната част на тавански етаж, вляво от входната врата, южната част от терасата и входно антре, със застроена площ от 55.40 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от югозападния магазин в партерния етаж на четириетажната с магазини жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС, която сграда се намира в парцел XII- 847, в кв. 50-нов по регулационния план на град ****- ЦГЧ- улица „*** №* – бивша „****“ /СОС с идентификатори *** и ***/. Наред с това, въз основа на

Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016 г., влязло в сила на 30.06.2017 г., притежава още жилище, представляващо СОС с идентификатор ***, находящо се на втория етаж на жилищната сграда. В качеството си на собственик на обекти в сградата, ищецът твърди, че има право да ползва общите части на сградата и на таванския етаж, пропорционално на процентното отношение в сградата на отделните притежавани имоти. Той обаче е възпрепятстван да ги ползва пълноценно, тъй като ответниците неправомерно са заградили цялото свободно пространство, обособено като антре (коридор) на таванския етаж, пред входните врати за таванските стаи. Твърди и че входът за южната част на терасата е частично достъпен. На източната стена на стая № * (съгласно изработения по гр. дело № 321/1962 г. на ПНС проект на делба) следва да е наличен вход към тази тераса, но същият е затворен с поставена метална врата, ключ за която ищецът няма. С действията си по зазиждането на стената на таванската стая откъм антрето/коридора, монтирането на метална врата и непредоставяне на ключове на ищеца ответниците създават пречки за последния да ползва собствените си имоти.

Предвид гореизложеното, ищецът моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег.№ ****, дело № *****г., по общия регистър на нотариус Н. Х.-С., с peг. № ****НК и район на действие PC****, вписан в СВ – *****към АВ под Акт №***, т.**, дв.вх. № *****г., по силата на който С. Г. Б., ЕГН **********, е продала на Д. М. К., ЕГН **********, процесния недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор ***, с адрес на имота: град ***, район „****”, ул. „*****” № * , етаж * , който СОС се намира в сграда № *, разположена в ПИ с идентификатор ***, брой нива на обекта: 1, с площ от 136 кв.м, с прилежащи части: 11,45% идеални части от общите части на сградата; избено помещение – второто отдясно на входа (средното) в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 3 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта: ***; ***. 3.6, над обекта: няма, ведно с прилежащите 11,45 % идеални части от ПИ с идентификатор ***, и е учредила в полза на С. С. В., ЕГН **********, пожизнено право на ползване върху имота, поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност- заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, както и да осъди ответниците Д. М. К. и С. С. В. да възстановят съществуващото фактическо положение, като премахнат зидовете и вратата, монтирана на имот ***, и обособят входа, осигуряващ достъп до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор ***, както и да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца М. А. С. до всички общи части на таванския етаж, така, че същият да може да ги използва в пълен обем и съобразно правата му на собственик на самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ***, *** и 56784.519. 723.3.2. Претендира разноски.

Съображения са развити и в писмени бележки на адвокат К.- пълномощник на ищеца.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. Г. В., с ЕГН ********** и адрес с. *****, ул. „****“ № *, чрез упълномощения процесуален представител адвокат Х. М., допълнен с молба вх. № 17862/13.12.2021 г. Ответникът В. изразява становище за недопустимост на предявените установителни искове за прогласяване на нищожността на правната сделка от ******., обективирана в нотариален акт ****г., поради твърдените пороци- противоречие със закона, заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, тъй като липсва правен интерес от предявяването им, доколкото решението по тези искове няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, както и понеже на негово разположение има друг по- ефективен способ за защита. В условията на евентуалност ответникът заявява, че разгледани по съществоисковете се явяват неоснователни. Оспорва ищцовите твърдения за липса както на фактическа, така и на правна възможност за обособяване на процесния имот като жилище, апартамент, тъй като не отговарял на нормативните изисквания за това. Поддържа също така, че констатираното незаконно строителство със Заповед № ******г. на Кмета на Община *****не може да доведе с обратна сила до прекратяване или изгубване на веднъж възникналото право на собственост върху процесния обект. На свой ред твърди, че с решение от 23.10.1962г. по гр. д. № 321/1962г. на Пловдивския народен съд е допуснато да се извърши съдебна делба между П. П. К. и ГНС - гр. ****на недвижим имот: тавански етаж от сградата, находяща се в гр. ****на ул. „****“ № *. С Решение № 13/01.11.1962г. по това дело е утвърден разделителният протокол, с който допуснатият до делба тавански етаж е поделен реално между страните. Описаните в разделителния протокол от 1962 г. преустройства са били извършени към момента на сключване на нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № ***, т. *** от ****г., като процесният обект, описан като дял II, е придобил самостоятелен характер и е станал годен обект на самостоятелно право на собственост, притежавано от П. К., с което той правомерно се е разпоредил като го е прехвърлил с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, т. ***от ****. на нотариус при ПНС на С. Г. Б.– праводателката на ответника В.. А в случай че се 4 установи, с оглед твърденията на ищеца, че в границите на процесния имот – предмет на оспорената сделка попадат площи от таванския етаж, извън определените в разделителния протокол, то ответникът заявява, че в полза на С. Г. Б. е изтекла придобивна давност, тъй като ги е владяла от датата на придобиване на процесния обект през 1968 г. до продажбата му през 2016 г. Твърди също, че в този период границите на процесния самостоятелен обект не са променяни. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена зашита на адвокат М.- пълномощник на ответника В.. Претендират се разноски.