Решение № 2060 от 29.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2060 гр. Пловдив, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330111516 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от Р. П. Л., ЕГН: **********, с адрес: гр.

******, ул. „*****“ № **, блок № ***, вх. **, ет. **, ап. ** чрез адв. М. срещу „Неткредит” ООД, ЕИК 201253451, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев № 3, ет.

10, представлявано от И. Х. за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1852,92лева, недължимо платена за неустойка и възнаградителна лихва по договор за кредит от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска-02.07.2024 г. до окончателното плащане, евентуално заплащане на сумата от 1284 лв.-платена по нищожна клауза за неустойка от договор за кредит от 15.12.2021 г. .Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 15.12.2021 г. за предоставяне в заем от ответника на ищеца на сума от 3000 лв. за срок до 16.12.2023 г. ГЛП е 40,88 %, а ГПР-49,49 %. Общо дължимата сума е 4440 лв. Предвидено е предоставяне на обезпечениебанкова гаранция. Предвидена е неустойка при неизпълнение на това задължение в размер от 5136 лв. Заемната сума е усвоена. Заплатена е сума от 3000 лв. –за главница, 1284 лв. като задължение по договора за неустойка и 1

568,92 лв. за възнаградителна лихва. Договора е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради нарушение на чл. 11 от ЗПК. Неустойката не е включена в ГПР и посочения такъв в договора е неверен. Клаузата предвиждаща заплащане на неустойка е нищожна тъй като излиза извън функциите си и накърнява добрите нрави.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и наличието на заявените в него клаузи. потвърждава, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР. Оспорва недействителността на договора и нищожността на клаузата за неустойка.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното удостоверение от 17.06.2022 г. е видно, че всички задължения на ищеца по сключен между нея и ответното дружество договор за заем от 15.12.2021 г. са погасени.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е сключен на 15.12.2021 г. договор за заем, по който на ищеца е предоставена от ответника заемна сума от 3000 лв. за срок до 16.12.2023 г. при ГЛП е 40,88 % и ГПР-49,49 %, както и, че в същия е предвидено предоставяне на обезпечение от заемополучателя и неустойка при неизпълнение на това задължение от 5136 лв., а размера на възнаградителнат а лихва е 568,92 лв. Не се оспорва от ответника и, че неустойката не е включена в ГПР.

Предвид това съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10а от ЗПК касаещо неправилно определяне на размера на ГПР и по аргумент на чл. 22 от ЗПК водещо до недействителност на договора, при което съобразночл. 23 от ЗПК заемополучателя дължи връщане само на чистата стойност на заема без други акцесорни вземания.

Доколкото от представеното удостоверение се установява, че заемополучателя е погасил всички вземания по договора, между които и предвидените такива за възнаградителна лихва от 568,92 лв. и неустойка от 5136 лв., то заплащането им се явява лишено от основание и получените от ответника суми подлежат на връщане.

2

Ето защо съдът намира, че предявения главен иск за сумата от 1852,92 лева- недължимо платена по договор за заем от 15.12.2021 г. за неустойка и възнаградителна лихва е основателен и следва да се уважи изцяло. Това изключва разглеждането от съда на евентуално предявения иск за сумата от 1284 лв.-платена по нищожна клауза за неустойка от договор за кредит от 15.12.2021 г.

Липсата на установени факти за плащане на притендираната сума в полза на ищеца е основание за уважаване и на акцесорния иск за присъждане на обезщетение за забава за периода от предявяване на иска до окончателното плащане.

С оглед изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и доказателства в размер от 74,12 лв. държавна такса и 700 лв. за адвокатско възнаграждение.

На ответника разноски не се дължат.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Неткредит” ООД, ЕИК 201253451, гр.София, ул. „Лъчезар Станчев № 3, ет. 10, представлявано от И. Х., да заплати на Р. П. Л., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ******, ул. „*****“ № **, блок № ***, вх. **, ет. **, ап. **, сумата от 1852,92лева(хиляда осемстотин петдесет и два лева и 92 ст.)недължимо платена за неустойка и възнаградителна лихва по договор за кредит от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска02.07.2024 г. до окончателното плащане и сумата от 774,12 лв.(седемстотин седемдесет и четири лева и 12 ст.) за разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3