Решение № 223 от 02.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. С.З., 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000165 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 375/11.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2891/2022 г. по описа на Районен съд – К., в частта с която е З.Д.Ж.З. АД е осъдено да заплати на Б. И. Б., обезщетение за търпени неимуществени вреди за сумата над 1 500 лв., вследствие на настъпилото ПТП на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

Въззивникът З.Д.Ж.З. АД е изложил съображения защо счита решението в обжалваната част за неправилно. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение в частта, с която е уважен предявения от Б. И. Б. иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 1500лв., ведно със законната лихва, считано от 17.08.2020г. до окончателното й изплащане, като постанови ново решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени над обжалвания размер.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият Б. И. Б. счита, че същата следва да се остави без уважение. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част.

1

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание по чл.

432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.

Ищецът Б. И. Б. моли съда да осъди З.Д.Ж.З. АД да му плати сумата от 10 000 лева, като обезщетение за търпените неимуществени вреди в резултат на описаното ПТП, заедно с лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ върху сумите по обезщетенията, считано от 17.08.2020 г. (датата на уведомлението до застрахователя) до окончателното плащане, като му присъди и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „З.Д.Ж.З.“ АД, който оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди по основание и по размер.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за безспорно наличието на предпоставките на закона за ангажиране пряката отговорност на З.Д.Ж.З. АД за настъпили неимуществени вреди за Б.

И. Б. вследствие на ПТП на 15.07.2020 г. Виновното и противоправно поведение на водача Н.Б.Н. при управление на л.а. "Ауди" А4 с peг. № ** е установено от заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза. По делото не е спорно, че за горепосочения лек автомобил е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Не е спорно, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, Б. И. Б. е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред З.Д.Ж.З. АД на 17.08.2020 г. , по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. В този смисъл районният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя изцяло, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

Основен спорен момент по делото е какво е справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца Б. И. Б..

При определяне дължимото на ищеца обезщетение за обезвреда в размер на 3 000 лв. за ищеца, първоинстанционният съд е взел предвид изслушаните свидетелски показания и заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

2

В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели и заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, които въззивният съд възприема изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че вследствие на процесното ПТП, ищецът е получил контузия на главата, мозъчно сътресение без коматозно състояние, контузия с охлузване в лявата кръстцова област.

Към настоящия момент, ищецът е напълно възстановен от получените травми. Вследствие на процесното ПТП, Б. И. Б., несъмнено е изживял силен емоционален стрес.

С оглед изложеното при определяне на обезщетението следва да се вземе предвид, тежестта на травмите, младата и работоспособна възраст на ищеца към момента на ПТП – 23 години, неудобства и ограничения от личен и битов характер, както и факта, че към момента е изцяло възстановен, поради което въззивният съд приема, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била сумата от 3 000 лв.

По иска за законна лихва.

При сега действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по - ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума.

В настоящия случай по делото са представени доказателства, че ищецът е предявил застрахователна претенция п р е д З.Д.Ж.З. АД на 17.08.2020 г.

Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да приеме, че на ищеца се дължи законна лихва от 17.08.2020 г. до окончателното плащане.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в 3 обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото З.Д.Ж.З. АД следва да заплати на Б. И. Б. направените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 296, 20 лв. с ДДС.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 375/11.07.2023 г. постановено по гр. д. № 2891/2022 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната част.

ОСЪЖДА З.Д.Ж.З. АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.** да заплати на Б. И. Б., ЕГН **********, с адрес: с. Я., общ. К., ул. ** направените в настоящото въззивно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 296, 20 лв. с ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4