Определение № 423 от 08.07.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. Ямбол, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско дело № 20262300500052 по описа за 2026 година

3 ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. с чл.436, ал. 4, вр. с чл. 262, ал.

Образувано е по частна жалба вх. №982/18.02.2026г., именувана жалба, на Й. Д. Д. от гр.*, длъжник по изп.д. №1986/2025г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№878 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, срещу разпореждане от 10.02.2026г. на ЧСИ, с което е върната подадената от жалбоподателя жалба вх.№1159/15.01.2026г. и допълнение към нея вх.№2523/ 28.01.2026г. срещу наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

Жалбоподателят счита обжалваното разпореждане за неправилно, тъй като поддържа, че не са му връчени писмени указания –лично чрез работодателя или чрез друг способ, за отстраняване нередовности на подадената от него жалба. Искането е за отмяна на разпореждането и връщане преписката на ЧСИ за администраране на жалбата му.

В мотивите си съдебният изпълнител е изложил съображения за неоснователност на жалбата, тъй като длъжникът е надлежно уведомен чрез работодателя както за ПДИ, така и за дължимите такси по жалбата, като същият е получил книжата при отказ, при което връщането на жалбата е законосъобразно.

Съдът, като взе предвид становището на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съдът е сезиран с частна жалба срещу преграждащо разпореждане на частен съдебен изпълнител по аргумент от чл.436, ал.4, вр. с чл.262, ал. 3 ГПК, което подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. ГПК в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. В настоящия случай жалбата е подадена от легитимирано за това лице и е насочена срещу обжалваем с частна жалба акт на съдебния изпълнител. От представения от съдебния изпълнител препис от изп.д. №1986/2025г. се установява, че съобщение изх.

№4843/10.02.2026г., с което длъжникът по изпълнението, сега частен жалбоподател, е уведомен за разпореждането на ЧСИ за връщане на жалбата му от 15.01.2026г., е връчено лично на длъжника на 17.02.2026г., като в срока по чл.275, ал.1 ГПК, на 18.02.2026г. същият е подал настоящата частна жалба, която е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, съдът установи следното:

Изпълнителното дело е образувано под номер 1986/2025г. по описа на ЧСИ И.Х., рег. №878 в КЧСИ, на 23.12.2025г. по молба на взискателя К.С.В. от гр.* и въз основа на изпълнителен лист №300 от 10.12.2025г., издаден по гр.д.№1251/2021г. по описа на ЯРС, с който длъжникът Й. Д. Д. от гр.* е осъден да заплати на К.В. сумата 1 557,50лв., ведно със 1 законната лихва от 07.02.2023г., представляваща половината от стойността на посочени движими вещи, които не са били допуснати до делба поради това, че са неналични.

По искане на взискателя, след образуване на изпълнителното дело, ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“АД и в „ОББ“АД.

На 15.01.2026г. длъжникът Й. Д. е подал жалба вх.№1159/ 15.01.2026г. срещу наложения от ЧСИ запор върху банковата му сметка, с оплаквания, че не е надлежно уведомен за така наложения запор, че не му е връчена покана за доброволно изпълнение и не е получил книжата по изпълнителното дело.

Със съобщение до длъжника изх.№1522/15.01.2026г. ЧСИ е оставил без движение подадената от Й.Д. жалба вх.№1159/15.01.2026г., с дадени указания в едноседмичен срок да представи платежно нареждане за внесена по сметката на Окръжен съд-Ямбол ДТ за жалбата в размер на 12,78евро (25лв.), както и доказателства за внесени по банковата сметка на ЧСИ такси в размер на 19,86евро (38,84лв.) за копие на изпълнителното дело и за съобщения по пощата, с предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната.

Съобщението до длъжника Й.Д. с така дадените му указания за изправяне на жалбата, ведно с поканата за доброволно изпълнение, ЧСИ е постановил да бъдат връчени по местоработата на длъжника, чрез работодателя „Рудник Трояново-Север“- с.Ковачево, като същите с писмо на л.37 от делото са изпратени на работодателя, който е получил книжата на 21.01.2026г. чрез служителя Е.С., подписала известието за доставяне на л.36 от делото.

На 22.01.2026г. съобщението на ЧСИ с дадените указания за изправяне на жалбата е връчено на длъжника Й.Д. при условията на отказ, който е удостоверен с подписа на трима служители на работодателя „Рудник Трояново-Север“с.Ковачево (л.50 от делото). За връчването при условията на отказ ЧСИ е уведомен със съобщение от работодателя вх.

№2964/ 30.01.2026г. (л.49 от делото).

В същия ден – на 22.01.2026г. длъжникът Й.Д. със заявление вх.№2965/30.01.2026г. е уведомил ЧСИ, че счита за нередовно действието, с което от служители на работодателя му е извършено връчването на документи по изпълнителното дело.

С обжалваното разпореждане от 10.02.2026г., инкорпорирано в съобщение изх.

№4843/10.02.2026г., ЧСИ е върнал подадената от длъжника жалба вх.№1159/ 15.01.2026г. и допълнение към нея, поради неизпълнение в срок на указанията за изправяне нередовностите на жалбата - плащане на ДТ в полза на ЯОС и такси към ЧСИ.

Съобщението е изпратено от ЧСИ отново по местоработата на длъжника „Рудник ТрояновоСевер“с.Ковачево, като същото е връчено лично на Й.Д. срещу подпис на датата 17.02.2026г.

При тази фактическа обстановка, жалбата се прецени за неоснователна, като съображенията са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 4 ГПК по отношение на жалбите срещу действията на съдебните изпълнители се прилагат разпоредбите на чл. 260, чл. 261 и чл. 262 ГПК. С разпоредбата на чл.261, т.4 ГПК е предвидено прилагане към жалбата на документ за внесена такса. Съобразно разпоредбата на чл. 262, ал.1 ГПК, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261 ГПК, на страната се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, а в чл. 262, ал.2, т.2 ГПК е предвидено, че при неотстраняване на нередовностите жалбата се връща. На основание чл. 262, ал. 3 ГПК разпореждането за връщане може да се обжалва с частна жалба.

Съдебният изпълнител е компетентен да върне депозираната срещу негови действия жалба на основание на чл. 262, ал. 2 ГПК при изпълнение на задълженията си да извърши предписаните от процесуалния закон действия по администрирането й. Защитата, разписана в чл.435 и сл. ГПК е насочена срещу процесуалната незаконосъобразност на изпълнителния процес, в който съдебният изпълнител няма правораздавателни функции, а действа като орган на държавната власт, овластен от закона да извърши предписаните изпълнителни действия. Същевременно, дейността на същия е административно и правно свързана с правораздавателната дейност на съдилищата (Тълкувателно решение №3/2005г. на ОСГТК на ВКС и т.10 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС). С 2 оглед изложеното, предвид разпоредбата на чл.436, ал. 4 ГПК, характера на дейността по чл.

262, ал. 2 ГПК и функциите на съдебния изпълнител, то последният има предоставена от законодателя компетентност да върне на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 ГПК подадена срещу негови действия жалба (Определение № 67 от 4.02.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4240/2019 г., III г. о., ГК, Определение № 30 от 26.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5189/2016 г., II г. о., ГК).

В случая съдебният изпълнител правилно е констатирал, че жалбата на длъжника вх. №1159/15.01.2026г. е нередовна, доколкото не е била придружена от доказателства за внесена държавна такса за разглеждането й от Окръжен съд- Ямбол и от доказателства за внесена такса в полза на ЧСИ за препис от изпълнителното дело, поради което на жалбоподателя е предоставена възможност за отстраняване на нередовностите, дадени са му ясни и точни указания в тази връзка, предоставен е срок със законоустановената продължителност (чл. 275, ал. 1 ГПК) и с предупреждение за последиците от бездействието на жалбоподателя. Указанията към жалбоподателя са му връчени редовно при условията на чл.46, ал.2, вр. с чл.49 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал. 1 ГПК, когато съобщението на може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Такова друго лице може да бъде и работодателят му (ал.2, изр.1, предл. последно на чл.46 ГПК), който приема съдебните книжа със задължение да му ги предаде (чл.46, ал. 2 изр.2 ГПК). Мястото на връчване в този случай е местоработата, като място, на което адресатът може да бъде намерен (чл. 49 ГПК). В случая връчването на книжата на длъжника е по местоработата му и е извършено редовно – книжата са приети от служител на работодателя със задължение да ги предаде на служителя си Й.Д.. Приелият книжата служител на работодателя е изпълнил задължението си, като е връчил на Й.Д. приетите книжа, в т.ч. указанията на ЧСИ за изправяне на жалбата, но длъжникът Й.Д. е отказал да приеме книжата, който отказ е удостоверен с подписа на трима служители на работодателя.

С удостоверяване на отказа е спазена изцяло разпоредбата на чл. 44, ал. 1, изр. 5 ГПК.

Съгласно нормата на чл. 44, ал.1, изр. пето и шесто ГПК, отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Причините за несъгласието на длъжника Й.Д. да бъдат приети връчените му книжа са ирелевантни, самият факт на отказа, удостоверен по установения в Г П К начин, е достатъчно основание да се приеме, че връчването е редовно. От друга страна, още в същия ден – 22.01.2026г. длъжникът със заявление е уведомил ЧСИ, че счита за нередовно връчването на указанията, с което на основание чл.54 ГПК връчването се счита извършено в момента, в който съобщението е достигнало до адресата, или това е датата 22.01.2026г. Даденият на длъжника Й.Д. едноседмичен срок за внасяне на дължимите такси и за изправяне на жалбата е изтекъл на 29.01.2026г. В този срок длъжникът не е изправил нередовностите на жалбата, не е внесъл изискуемите се такси, при което разпореждането на ЧСИ от 10.02.2026г., с което е постановил връщане на жалбата, е правилно и законосъобразно.

По изложените съображения частната жалба на длъжника срещу връщането на подадената от него жалба срещу наложения запор върху банковата му сметка се явява неоснователна.

Съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК решенията на окръжния съд по жалби срещу действията на съдебния изпълнител по същество на спора са окончателни, а според правилото на чл. 274, ал 4 ГПК и определенията, с които окръжният съд се произнася по същество по преграждащите развитието на производството актове на съдебния изпълнител не подлежат на последващ съдебен контрол (Определение № 60246 от 12.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1998/2021 г., IV г. о., ГК, Определение № 67/04.02.2020 г. по ч. гр. д. № 4240/2019 г., ІІІ г. о., Определение № 30/26.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5189/2016 г., ІІ г. о. и др.).

С оглед на това, настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, именувана жалба

3 вх. №

982/18.02.2026г. на Й. Д. Д. от гр.*, ж.к.****, ЕГН **********, длъжник по изп. д.

№1986/2025г. по описа на ЧСИ И.Х. с рег.№878 в КЧСИ и район на действие съдебния район на ЯОС, срещу разпореждане от 10.02.2026г. на ЧСИ, с което е върната подадената от Й. Д.

Д. жалба вх.№1159/15.01.2026г. и допълнение към нея вх.№2523/ 28.01.2026г. срещу наложен запор върху банкова сметка на длъжника.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4