Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 818 от 05.11.2026, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
1457/2026
Подписан
05.11.2026
В сила
05.11.2026

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 818 гр. Бургас, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мариана Г. Карастанчева

Членове:Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100501457 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 3193/22.06.2026г. от Ц. А. И. чрез процесуален представител адв. Мирела Иванова от САК срещу Решение № 91/22.05.2026г. по гр.д.№ 534/2023г. по описа на РС-Поморие в частта, с която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от ищеца-въззивник срещу „Интертранс Логистикс“ ЕООД иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 265,15 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец август 2022г. и сумата от 126,20 евро трудово възнаграждение за месец септември 2022г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на паричните суми.

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд не обсъдил в съвкупност всички твърдения и доказателства по делото;било налице едностранно кредитиране на изложените от ответника обстоятелства.В случая работодателят водил ведомост за заплати, в която е искал работникът да се разписва без реално да е получавал възнаграждение срещу подписа си.От представените по делото банкови извлечения ставало ясно,че не е превеждано договореното и начислявано трудово възнаграждение за процесния период, което първата инстанция пренебрегнала. Според назначената по делото съдебно -счетоводна експертиза по подписани ведомости за работни заплати на жалбоподателя било изплатено трудово възнаграждение в брой за месец август 2022г. в размер на 518.59 лева .От назначената съдебно-графологична 1 експертиза на подписите на жалбоподателя, положени във ведомост за заплати се доказало, че подписът в платежната ведомост за месец август 2022г. не е положен от ищеца-въззивник. В тази връзка PC-Поморие неправилно приел, че работодателят-ответник не дължи на ищеца работна заплата за м.август 2022г., в размер на 518.59 лева.Било несъответствие в размера на командировъчните плащания на по трите процесни командировки, но РС- Поморие неправилно приел, че не е доказано съществуването на договорка между страните за командировачно плащане в размер на 75 евро на ден. Съдът не обсъдил в мотивите си, че заповедите за командировка са незаконосъобразни и не съдържат задължителните реквизити, въпреки наведените от ищеца твърдения за това. С уточнение на въззивната жалба с вх.№ 19761/16.09.2026г. на БОС моли отмяна на обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията за заплащане на трудово възнаграждение за месец август 2022г. и месец септември 2022г. и постановяване на съдебно решение за осъждане на ответното дружество да заплати на въззивника сумата от 265,15 евро трудово възнаграждение за месец август 2022г. и 126,20 евро възнаграждение за месец септември 2022г. ;моли присъждане на разноски.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия ИНТЕРТРАНС

ЛОГИСТИКС" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от Управителя Тодор Атанасов Щерев,чрез процесуален представител, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба по изложени в отговора съображения.Твърди, че от доказателствата по делото и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установило, че няма неизплатени възнаграждение за процесните месеци; излагат се съображения за липса на несъответствия в размера на командировъчните пари по трите командировки съобразно трите командировъчни заповеди.Моли се потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на разноски в съдебното производство.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предмет на въззивен контрол е постановеното от ПРС решение в частта, с която са отхвърлени исковете на въззивния ищец за осъждане на ответното дружество да му заплати трудовото възнаграждение за месеците август и септември 2022г. Заявеното след срока за въззивно обжалване с уточнителна молба с вх.№ 19761/16.09.2026г. на БОС искане за преразглеждане на първоинстанционното решение в частта за присъдените командировъчни пари е преклудирано като предявено извън срока за въззивно обжалване и не е предмет на въззивния спор.

2

Не се оспорва от никоя от страните по делото установеното от първоинстанционния съд трудово правоотношение между Ц. А. И. и „Интертранс Логистикс“ ЕООД,възникнало на основание сключен трудов договор №156/10.05.2022 г. и трудов договор от 11.05.2022 г. , което ТПО е било прекратено със заповед от 14.09.2022 г. на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно така сключеният трудов договор ищецът изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил” в предприятието на ответника с основно месечно трудово възнаграждение 710 лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Ищецът твърди, че трудовото възнаграждение в размер на 518,59 лева/ 265,15 евро/ за месец август 2022г. и за сумата от 246,82 лева /126,20 евро/ за месец септември 2022г.,не му било заплатено от ответното дружество.Представил е писмени доказателства, ангажирана е съдебно-графологическа експертиза и ССчЕ.

Ответното дружество в писмения си отговор в срока по чл.131 ГПК е оспорило претенции на ищеца, включая и тези за неплатено трудово възнаграждение за месеците август и септември 2022г. в претендираните от ищеца размери.Представени са писмени доказателства.

Допусната е исканата от ищеца ССчЕ,извършена от вещото лице Гергана Петкова-Градева, която сочи, че след проверка във ведомостите на ответното дружество, които й били изпращани по електронна поща, установила, че трудовите възнаграждения за месеците август и септември 2022година били изплатени на ищеца. Същата приложила към заключението си и справки от ТД на НАП,които е получила възоснова на издадено по делото съдебно удостоверение и от които справки се установява, че за процесния период от време на ищеца са били начислени осигурителни вноски.Вещото лице по ССчЕ е дала отговор за изплащане от ответника на ищеца на претендираните трудови възнаграждения.Видно от заключението на вещото лице, към заплатата за месец август 2022година било начислено и обезщетение за болнични в размер на 72,61 лева.

По искане на ищеца районният съд е назначил и съдебно-графологична експертиза, която след изследване подписите върху ведомостите за заплатите е установила, че подписът, положен в графата за получаване на заплата за месец август 2022г., не е изпълнен от ищеца. В графата за полагане на подпис във ведомостта, удостоверяващ получаването на заплата от ищеца за месец септември 2022г.,липсвал положен такъв.

Районният съд е кредитирал и е възприел изцяло заключението на вещото лице по ССчЕ,поради което счел, че липсата на положени подписи от ищеца в счетоводната ведомост на ответното дружество не доказвало незаплащане на трудовите възнаграждения на ищеца,след като вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза се позовава и на данни от справка на НАП за изплатените възнаграждения, а не само на счетоводството на ответника.По тези съображения районният съд е намерил за неоснователен и е отхвърлил исковете за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца трудовите възнаграждения за месеците август и септември 2022година.

Решението на ПРС в обжалваната част е неправилно.

3

Трудовият договор е особен вид възмезден договор, което се обуславя от съдържанието на основните насрещни престации по него - от страна на работника/служителя - предоставяне на работодателя на работната си сила, от страна на работодателя - заплащане на трудово възнаграждение, представляващо цената на работната сила. Работникът/служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и то точно и добросъвестно /чл.

124 и чл. 125 КТ/, като работодателят му дължи уговореното трудово възнаграждение /чл. 128 КТ/ за извършената работа. При непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя, а именно: при неизпълнение на трудовите норми /чл. 266, ал. 1 КТ/, при престой и производствена необходимост /чл. 267 КТ/, при производство на некачествена продукция /чл. 268, ал. 3 КТ/.В конкретния случай липсват твърдения и доказателства ,ангажирани от ответника, за непрестиране на работна сила от страна на ищеца за процесния период от време.

Съгласно нормата чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен да плаща уговореното възнаграждение за свършената работа. В случая между страните не е спорно съществуването на трудово правоотношение между тях и същото се установява от представения трудов договор . При установеното наличие на трудово правоотношение, добросъвестното полагане на труд се предполага, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2 КТ.Следователно, в тежест на работодателя е възникнало задължение да изплати договореното възнаграждение за процесния период.

По силата на разпоредбата на чл.270,ал.3 КТ получаването на трудово възнаграждение се доказва с подписа му във ведомостта, както и срещу разписка./ така Решение № 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК; Решение № 171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г., III г. о., ГК, / В случая няма подпис на ищеца по ведомостта за получаване на безспорно полагащото му се трудово възнаграждение за месец септември 2022г., а вещото лице по съдебно-графологичната експертиза установява, че подписът във ведомостта за трудово възнаграждение за месец август 2022г. не е положен от ищеца; липсват и писмени данни, които да се приравнят на разписка в смисъла, вложен в този термин от законодателя. Възприетото от районния съд-че плащането на осигуровки/данък, респективно подаването на справка или декларация от работодателя към НАП/,следвало да означава заплащане от ответното дружество на трудовото възнаграждение на ищеца, е неправилно.Това е така, тъй като тези документи не съдържат изявление на работника в този смисъл и не могат да се приравнят на разписка по смисъла на чл. 270, ал. 3 КТ, удостоверяваща от него получаването на полагащо му се трудово възнаграждение.

По тези съображения искът на ищеца за осъждане на ответното предприятие да му заплати трудовото възнаграждение в размер на 518,59 лева/ 265,15 евро/ за месец август 2022г. и за сумата от 246,82 лева /126,20 евро/ за месец септември 2022г. е основателен и следва да се уважи. Като е достигнал до други правни изводи и е отхвърлил предявения иск в тази му 4 част, първоинстанционния съд е постановил незаконосъобразно решение, което се налага да бъде отменено. Следва да се постанови друго такова за уважаване на претенциите на ищеца за осъждане на ответното дружество да му заплати трудово възнаграждение в размер на 518,59 лева/ 265,15 евро/ за месец август 2022г. и 246,82 лева /126,20 евро/ за месец септември 2022г. , като с оглед приложената към заключението на вещото лице справка от НАП сочения размер на трудово възнаграждение е в нетен размер.

При този изход на спора в полза на въззиваемия не се дължат съдебно-деловодни разноски, но същият следва да заплати по сметка на БОС държавна такса за уважената част на исковете в размер на 16 евро. Въззивникът претендира разноски пред въззивната инстанция, но такива не е видно да са направени, поради което БОС не присъжда такива в тежест на въззиваемия.

Мотивиран от изложеното БОС

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Решение № 91/22.05.2026г. по гр.д.№ 534/2023г. по описа на РС-Поморие в частта, с която са отхвърлени предявените от Ц. А. И., ЕГН********** против ответника „Интертранс Логистикс” ЕООД със седалище и адрес на управление в с.Лъка, общ.Поморие, обл.Бургас, ЕИК *********, искове за осъждане на „Интертранс Логистикс” ЕООД да му заплати сумата от 265,15 евро, представляваща трудово възнаграждение за месец август 2022г. и сумата от 126,20 евро трудово възнаграждение за месец септември 2022г., ведно със законната лихва,начиная от предявяване на исковете на 12.09.2023г. до окончателното им изплащане,вместо което ПОСТАНОВЯВА: