Определение № 483 от 14.05.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 483 гр. Перник, 14.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500379 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Ч. Т., пълномощник на И. И. М., против разпореждане № 10061/03.04.2026г., с което е върната на основание чл.

262, ал.2, т.2 от ГПК въззивна жалба с вх. № 6681/24.02.2026г., подадена от И.

И. М. срещу Решение № 77/30.01.2026г. по гр.д. № 115/2025г. по описа на РСПерник.

Жалбоподателят моли за отмяна на посоченото разпореждане, като твърди, че доверителят му е безработен и не е бил в състояние в срока, определен от съда, да внесе определената държавна такса. Освен това сочи, че не е бил уведомен по никакъв начин от съда, като звънял няколко пъти в деловодството на съда, но едва на 03.04.2026г. узнал, че им е бил даден 7дневен срок за изпълнение на указанията, който не били спазили. Представя доказателства за внесена държавна такса по сметка на съда на 06.04.2026г.

Окръжен съд-Перник, след като се запозна с доводите в частната жалба и с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е допустима, затова следва да бъде разгледана по същество.

Пред ПРС е постъпила въззивна жалба с вх. № 6681/24.02.2026 г. от И. И.

М., ЕГН ********** срещу Решение № 77/30.01.2026 г. по гражданско дело № 115/2025 г. по описа на Районен съд – Перник. С разпореждане № 5796/25.02.2026 г. съдът е оставил въззивната жалба без движение, като е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена по сметка на Окръжен съд – Перник държавна такса в размер на 266.99 евро. Със същото разпореждане жалбоподателят е 1 предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 16.03.2026 г.чрез пълномощника му – адв. Ч. Т.. В указания срок е постъпила молба вх. № 10716/25.03.2026 г. от адв. Т. за продължаването му. С определение № 1032/26.03.2026 г. на основание чл. 63 от ГПК първоначално определеният срок е продължен с още една седмица, считано от изтичане на първоначалния– 23.03.2026 г. Въззивният жалбоподател е предупреден, че ако в продължения срок не изпълни указанията на съда, жалбата ще бъде върната. Срокът е изтекъл на 30.03.2026г., като до този момент не са били представени доказателства за отстраняване на нередовностите. На 02.04.2026 г. на електронния адрес на Районен съд – Перник е постъпила молба, подадена от адв. Ч. Т., но неподписана от него. С нея се иска да се даде още една възможност на доверителя му да внесе дължимата държавна такса. Посочено е, че разпореждането на съда за продължаване на срока не му е връчено и не е успял да се информира за него, тъй като телефонът за връзка с деловодството на съда не отговарял. С атакуваното разпореждане № 10061/03.04.2026г. РСПерник е върнал въззивната жалба, като е приел, че указанията не са изпълнени в срок и е посочил, че съдебният акт, с който се продължава даден от съда срок не подлежи на връчване, тъй като денят от който започва да тече продълженият срок, е определен в чл. 63, ал.2, изр. 2-ро от ГПК и страната е длъжна сама да следи за постановяването му.

Настоящият състав се солидализира напълно със становището на районния съд. Действително, продълженият срок тече от изтичане на първоначалния, а не от момента на съобщаване на определението за продължаване на страната – арг. от чл. 63, ал.2 ГПК. В конкретния казус, след като продълженият срок за представяне на доказателство за внесена държавна такса е изтекъл на 30.03.2026г., а указанията не са били изпълнени в този срок, съдът правилно е приложил разпоредбата на чл. 262, ал.2, т.2 ГПК и е върнал въззивната жалба като нередовна. Фактът, че съобщението за определението, с което срокът е продължен, е получено от страната на 16.04.2026г., е ирелевантен за законосъобразността на връщането. Съдебната практика е категорична, че съдът няма задължение да съобщава на страната акта си за продължаване на срока по чл. 63, ал.1 ГПК, тъй като той не подлежи на обжалване (в този смисъл е напр. Определение № 61 от 10.04.2023г. по к.ч.т.д.

№ 479/ 2023г. на ВКС, 2-ро ТО и много други). Страната, която е подала молба за продължаване на срок, е длъжна да прояви грижа за доброто водене на делото и сама да следи за произнасяне на съда по нейната молба и за крайния момент на удължения срок (Определение № 1471 от 06.06.2023г. по к.ч.гр.д.

№ 1277/ 2023г. на ВКС, 1-во ГО и много други). Наведените доводи след изтичане на указания срок за финансова невъзможност на страната да плати държавна такса за въззивно обжалване, също са ирелевантни за законосъобразността на връщането на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, ОС-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 10061/03.04.2026г., с което е върната на основание чл. 262, ал.2, т.2 от ГПК въззивна жалба с вх. № 6681/24.02.2026г., подадена от И. И. М. срещу Решение № 77/30.01.2026г. по гр.д. № 115/2025г. по описа на РС-Перник.

Определението подлежи на обжалване при предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3