Решение № 260008 от 31.08.2020, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 422/2020
- Вид
- Решение № 260008
- Подписан
- 31.08.2020
- В сила
- 31.08.2020
- Състав
- ВЕНЦИСЛАВ СТОЯНОВ МАРАТИЛОВ, МИНКА ПЕТКОВА ТРЪНДЖИЕВА, ДИМИТЪР ПАНДАЛИЕВ БОЗАДЖИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.3 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.292 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.32 ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И Е
Номер 26008 31.08.2020г. град
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д. Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№422 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд
№245 от 21.02.2020г. постановено по гр.д.№3840/2018г. по описа на същия съд, по иска на Г.А.П., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.И. - ПАК, служебен адрес: ***, кант.21 против А.Ц.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, И.А.А., с ЕГН **********, с адрес: *** и Д.А.А., с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.32 ал.2 от Закона за собствеността: Е ОПРЕДЕЛЕН НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ на недвижим имот, представляващ дворно място от 721 кв.м., съставляващо поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б., общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-34/20.05.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Б., общ.Б., ***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по предходен план 1224, квартал 9, при съседи на имота: ***, ***, ***, ***,
***, съгласно вариант четвърти от първото допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, отразен на Скица 4 към заключението на вещото лице с вх.№25841/04.11.2019г., съгласно който вариант ищецът Г.А.П., с ЕГН ********** ще ползва източната лицева част от имота в размер на 125,4 кв.м., защрихована с черни линии/, ведно с частта в дъното на имота от 184,1 кв.м. /защрихована със сини линии/ - общо 309,5 кв.м., а ответниците А.Ц.А., с ЕГН **********, И.А.А., с ЕГН ********** и Д.А.А., с ЕГН ********** ще ползват западната лицева част от имота в размер на 63,5 кв.м. /защрихована с розови линии/, ведно с частта в дъното на имота от 246 кв.м. /защрихована с червени линии/ - общо 309,5 кв.м., като разграничаването на ползването е по линии между точки 1-2, 3-4 и 5-6-7, всяка от които е определена с посочени в скицата разстояния по отношение на трайни отправни точки и скица 4 е неразделна част от настоящото решение.
Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция Г.А.П. *** от 09.03.2020г. чрез пълномощника си адв. М.И. *** относно определения начин на реално ползване по вариант четвърти от първото допълнително заключение от СТЕ. Поддържа, че този начин на реално ползване не е най-подходящ и целесъобразен за ползване на процесното дворно място, защото според него прозорците на ищеца, разположени от северната страна на къщата, към улицата, ще останат в зоната на ползване от ответниците, като по този начин според жалбоподателя му се създават пречки да ползва своя реален дял от къщата и да има достъп от всички нейни страни. Счита, че съгласно съдебната практика на ВКС при разпределянето на дворното място следва да се избере най-добрият вариант между страните и че този избор трябва да не води до наличието на прозорци, които са на жилище на един от съсобствениците, а гледат към дела, определен за ползване от друг. Предвид на което жалбоподателят поддържа, че най-целесъобразен се явява вариант №3 предложен от вещото лице, при който най-пълно се съблюдава принципа всеки съсобственик, съгласно дела си да ползва собствения имот според неговото предназначение, без да пречи на останалите съсобственици да си служат с имота според правата им.Неправилно било пренебрегнато от съда становището на вещото лице, изразено в съдебно заседание от 12.11.2019г. при който е съобразено разположението на прозорците на жилищната сграда на страните при вариант трети; че при четвърти вариант прозорците на ищеца остават в зоната на ползване от ответника с разстояние от метър, с което е ощетен ищеца предвид на по-голямата зона за ползване към улицата и че при четвърти вариант ищецът би се облагодетелствал с метър разстояние, че при това разстояние би създало много поводи за конфликти във връзка с достъпа до къщата; че според установеното от свидетелите сестрата на ищеца и съпруга й струпват голям брой вещи, боклуци и камъни пречещи на ищеца да санира къщата си; че при четвърти вариант това струпване на вещи под прозорците на ищеца ще бъде узаконено. С това жалбоподателят обосновава извода си за допуснато нарушение на закона от съда и несъобразяване със съдебната практика.Не било съобразено с възприетия от съда вариант, че около сградите индивидуална собственост на страните, включително и около северната фасада на жилищната сграда, където ищецът притежава прозорци също следвало да има площ за лично ползване с оглед нуждите от ремонти и поддържане на сградата. Предвид изложеното жалбоподателят счита, че обжалваното решение следва да се отмени.
Коментира се съдебна практика според която разпределението на съсобственото дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно притежаваните права в съсобствеността и че следва да бъде взето в предвид и предназначението на дворното място, начинът по който по волята на съсобствениците то се използва, включително дали е застроено и да бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него без да се създават пречки и затруднения за ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото дворно място. Коментира се двойното предназначение на застроеното дворно място като възможност за ползване на част от него със стопанска цел, и да обслужва постройките, като разпределението следвало да се извърши по начин, че в еднаква степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни обекти в тях. Неправилно било прието, че при възприетия вариант лицето на имота се разделя почти по равно между страните доколкото нямало изрични законови изисквания за дължината му към улицата на определен за ползване дял или законово изискване дяловете на всички съсобственици да имат равни лица. Посочва се императивна съдебна практика, според която в производството по чл.32 ал.2 от ЗС съдът не може да предписва каквото и да било преустройство с цел обособяване на отделни дялове за ползване и че при възприет четвърти вариант следвало да бъде премахната оградата, на разстояние от 4.4м. считано от южната фасада срещу прозореца на ищеца.Неправилно бил възприет като основен критерий подпорната стена, разделяща двора на жилищна и стопанска част и че същата би се запазила при избран трети вариант, доколкото същата не е била нанесена в кадастъра, нейната функция не е да разделя, а да се запази целостта на имота /укрепителна функция/, като трети вариант не предписвал разрушаването й, само се взимало в предвид съществуващата мрежа, разграничаваща зоните на ползване между страните. Твърди се, че подпорната страна не е строеж, не е нанесена в кадастъра и никой не желае нейното отстраняване и не може да бъде критерий при разпределяне на ползването, защото с нея изкуствено се разделя двора на две половини и че в бъдеще при необходимост от нейното укрепване ищецът няма да може да извърши това поради липса на достъп. Анализират се свидетелските показания във връзка с ограничената видимост на ищеца към задната част на имота. Моли да се отмени обжалваното решение и се разпредели реалното ползване по вариант трети и скица №3 от заключението на вещото лице.
С въззивната жалба са направени доказателствени искания, които са оставени без уважение с нарочно определение на съда,постановено по реда на чл.267 ал.1 от ГПК.
Няма постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ал.1 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.32 ал.2 от Закона за собствеността.
В исковата си молба първоначално против И.А.А., с ЕГН-********** *** А, а в последствие и против новоконституираните наред с първоначалния ответник ответници необходими другари-А. Ц. А., с ЕГН-********** *** и
Д.А.А., с ЕГН-********** ***, ищецът Г.А.П. твърди, че по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот №191,том IV,дело №1429/1994г., издаден от Пазарджишки районен съд, той заедно с първата ответница са съсобственици в равни части-по ½ ид.ч. на поземлен имот с идентификатор
№*** по скица №15-412402-22.06. 2018г. на АГКК, находящ се в гр.Б., ул.“О.“ №123,целия с площ от 721кв.м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м.,ведно с построената в същия масивна жилищна сграда на площ от 105 кв.м., състояща се от приземен етаж и един редовен жилищен етаж. Твърди се, че на 15.04.1994г. страните са разпределили доброволно ползването на своя съсобствен имот чрез договор, като И.А. трябвало да ползва западната част на дворното място,западната страна на жилищната сграда,състояща се от стая, хола от етажа, една стая от прземния етаж и входа от към запад, а ищецът Г.П. трябвало да ползва източната част на дворното място, източната страна на жилищната сграда,състояща се от стая и кухня на етажа, една стая от приземния етаж и входа откъм изток. Твърди се във фаза по допускане на делба, с решение от 04.06.2004г. постановено по гр.д.№400/2004г. Пазарджишкият районен съд допуснал до делба дворно място от 715кв.м. представляващо поземлен имот №1224 в кв.9 по плана на гр.Б., ведно с построената в имота масивна жилищна сграда с един жилищен и приземен етаж при права от по ½ ид.част за всеки един от двамата съделители Г.П. и И.А., поради неподеляемост на делбения имот, били образувани два дяла от къщата, като дял
Първи включвал жилище със застроена площ от 47.47кв.м., находящо с в северозападната част на масивната жилищна сграда с един жилищен един приземен етаж и изба със светла площ от 27.82кв.м. ведно с ½ ид.ч. от дворното място от 715кв.м./ПИ №1224 в кв.9 по плана на гр.Б., собственост на И.А. и дял Втори-жилище със застроена площ от 46.93кв.м., находящо се в югоизточната част на масивната жилищна сграда с един жилищен и един приземен етаж и изба със светла площ от 29.49кв.м., ведно с ½ ид.ч. от същото дворно място,собственост на ищеца
Г.П.. Твърди ищецът, че понастоящем страните по делото са във влошени взаимоотношения от години и спазването на споразумението за разпределение на дворното място от 15.04.1994г. е изключително затруднено, доколкото споразумението не съдържа конкретни уговорки при какви граници и съседи ще се ползва дворното място от страните и в какъв обем и че с договора от 1994г. страните не са индивидуализирали границите на реалното ползване, което в момента създава трудности поради липса как и до къде съсобствениците могат да упражнят правото си на собственост в обема в който те го притежават. Твърди се, че в хипотеза на реално ползване на съсобствена вещ, съдебното решение по чл.32 ал.2 от ЗС следва да конкретизира кой от съсобствениците коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази част, тоест решението следва да съдържа необходимата определеност, като в противен случай същото би било неизпълняемо и равнозначно на липса на решение. Предвид неяснота на волята на страните относно ползването на дворното място в договора от 1994г. , ищецът счита че липсва решение за начина на ползване на общата вещ.Моли да се разпредели ползването на процесния имот- дворното място от 721кв.м. представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б., находящ се на ул.“О.“ №123, обл.Пазарджик.
Във връзка с оставяне на исковата молба без движение за посочване на надлежните ответници по иска, ищецът с допълнителна молба вх.№28477 от 21.12.2018г. е допълнил обстоятелствената част на исковата молба, че от страна на ответницата е извършено дарение на притежавания от нея недвижим имот заедно с 1/2 ид.част от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.Б., на А.Ц.А., при запазено за дарителката и за нейния съпруг Д.А.А., право на пожизнено и безвъзмездно ползване, поради което е направено искане да бъдат конституирани като необходими другари всички лица имащи право на собственост и право на ползване върху процесния поземлен имот и да бъде извършено разпределение на ползването между ищеца П., собственик на ½ ид.ч. от ПИ и А.Ц.А. собственик по дарение на другата ½ ид.част заедно с ползвателите на 1/2 ид.ч. представляващи дарителители И.А. и Д.А..
Разпечатката съдържа 26 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4888e367-bc45-4648-81b5-caa940895ed1