Решение № 187 от 17.07.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. *, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100458 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 48, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът И.Д. твърди, че на 21 септември 2024 г. се движел с велосипед по велосипедна алея в парк * в гр. * в близост до ресторант „*“. Синът на ответниците се движел с тротинетка по алея в ляво от ищеца, направил завой и се блъснал в предното колело на велосипеда на ищеца. Последният паднал и получил счупване в областта на лявата тазобедена става. В МБАЛ „С.А.“ – *, ищецът бил опериран и била извършена смяна на ставата. Престоят в болницата продължил една седмица. От 18 до 26 октомври 2024 г. ищецът бил лекуван и в МБАЛ „Д-р С.И.“ – *, а от 19 до 21 март 2025 г. и в УМБАЛ „С.М.“ – *. Получил усложнения и във връзка с поставен катетър, като бактериалната инфекция била лекувана в МБАЛ „С м.“ – * от 4 до 6 февруари 2025 г. Поради полученото увреждане ищецът е инвалидизиран с решение на ТЕЛК.

Ищецът И. Д. моли да бъдат осъдени ответниците солидарно да платят обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинената от сина им травма, в размер на 25 564,60 евро, както и 2280,36 евро обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, като на основание чл. 86 от ЗЗД се присъди и обезщетение за забавено плащане върху всяко от двете вземания от момента на увреждането - 21 септември 2024 г., до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на деловодни разноски.

Ответниците В.С. и Н.Н. в писмен отговор оспорват исковете. Признават, че между ищеца като велосипедист и техния син, който управлявал тротинетка, е имало сблъсък, но твърдят, че синът им няма вина за настъпилото произшествие. Поддържат, че ищецът е бил длъжен при пресичане на пешеходна алея да спре и да пресече алеята 1 като бута велосипеда, вместо това, както сам е признал в исковата молба, ищецът се е разсеял, защото е гледал играещи в дясно от него деца. Алтернативно изтъкват твърдение, че произшествието е било случайно и неизбежно, поради което не следва да се ангажира отговорността им.

Оспорват да има причинна връзка между сблъсъка на двете превозни средства и падането на ищеца на земята.

Изтъкват, че ищецът е страдал от заболявания, които не са му позволявали да управялва велосипед сигурно и безопасно, поради което уврежданията не се дължат на падането след стълкновението с тротинетката на техния син, а на собственото поведение на ищеца. Освен това твърдят, че ищецът е паднал на дясната си страна, затова е невъзможно счупването на лявата става да е във връзка с инцидента. От това следва, че операцията за смяна на ставата не е наложена от увреждане при падането.

Излагат предположения, че тази операция е осъществена заради здравословни проблеми на ищеца, които не са причинени от сина им, като дегенеративни изменения във връзка с възрастта му, затова и за понесените при нея болки и страдания не дължат обезщетение. По отношение усложненията заради поставения катетър поддаржат, че те не са в пряка причинна връзка с инцидента.

На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД въвеждат възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца до размер от 50% .

Ответниците въвеждат възражение, че не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, поради което на основание чл. 48, ал. 3 от ЗЗД не дължат обезщетение.

Като се позовават на принципа за справедливост при обезщетяване на вреди от непозволено увреждане, твърдят, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно високо.

Ответниците В. С. и Н. Н. молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и им се присъдят разноски по водене на делото.

Доказателствата по делото са писмени и гласни, приети са заключения по съдебна автотехническа експертиза и по съдебномедицинска експертиза.

Съдът обсъди доводите на страните във връзка със събраните доказателства и приема за установено следното:

На 21 септември 2024 г. ищецът И. Д. се движел с велосипед по алея в парк „*“ в гр. *. Непълнолетният С.С. приближавал откъм лявата му страна по пресичаща се алея, като управлявал индивидуално електрическо превозно средство (ИЕПС). Между двете превозни средства настъпил сблъсък, като съприкосновението е между предното колело на ИЕПС и предната гума на велосипеда от ляво. Велосипедистът изгубил равновесие и паднал на лявата си страна. По тези факти между страните няма спор.

2

За установяване механизма на произшествието като веществено доказателства беше приет видеозапис от охранителна камера, на който е видно, че алеите, по които са се движели двете прозни средства, образуват Т-образно кръстовище. Произшествието е станало през деня, при отлична видимост. ИЕПС приближава към велосипедиста откъм лявата му страна. Водачът на ИЕПС обръща главата си наляво и назад и едновременно с това отклонява превозното средство в дъга наляво. Велосипедистът се движи направо, като обръща погледа си Н.сно по посоката на своето движение. В зоната на кръстовището двете превозни средства се сблъскват, като ударът е в предната гума на велосипеда от ляво. Предната гума и кормилото на велосипеда се отклоняват Н.сно, измества се центърът на тежестта, велосипедистът губи равновесие и пада на лявата си страна.

За установяване поведението на двамата участници в произшествието е разпитан като свидетел Р. Н., чиито показания съвпадат с видяното на видеозаписа.

От заключението по автотехническата експертиза се установява, че скоростта на движение на велосипедиста е била около 10 км/ч, а на ИЕПС – 20 км/ч. Видимостта за двамата водачи не е била ограничена от растителност или други препятствия в парка.

Водачът на ИЕПС е могъл да възприеме велосипедиста на разстояние от 12 метра преди мястото на удара, а велосипедистът е имал видимост към ИЕПС на разстояние от 6 метра преди мястото на удара. Всеки от двамата при тези разстояния и скорости на движение е имал възможност да спре, за да избегне удара или да заобиколи.

Заключението на вещото лице е изготвено след анализ на видеозаписа от охранителната камера, приет от съда като веществено доказателства, като за определяне на скоростие са използвани данните от него. Съдът приема заключението като обективно и компетенто, поради което е годно да послужи за формиране на изводи.

При падането ищецът е получил счупване на бедрената шийка на левия крак.

Още същия ден бил приет в Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „С.

А.“ – *, където било извършено оперативно премахване на счупената част на бедрената кост и на тазовото гнездо, а на тяхно място били поставени пластични импланти. Престоят в болницата продължил седем дни. Относно тези факти е представена епикриза, издадена от УМБАЛ „С.А.“.

Счупването на бедрената шийка е обосновало признаване на 52% степен на трайно увреждане, за което е издадено ЕР на ТЕЛК № 90288/23.04.2025 г.

На 20 март 2025 г. ищецът е претърпял и оперативно лечение на простатна жлеза – епикриза от УМБАЛ „С.М.“ – *, като преди това през октомври 2024 г. и през февруари 2025 г. е постъпвал на лечение във връзка с увреждания на пикочните пътища в други болници, за което са представени две епикризи.

Според експерта по медицинската експертиза, приета от съда, счупването на 3 горната част на бедрената кост на левия крак е довело до трайно затруднение движението на крайника за период от два до три месеца, а по време на лечението ищецът е изпитвал болки. Докато е траел възстановителният период също е имал болкови усещания и се е нуждаел от чужда помощ за извършване на ежедневните дейности.

След анализ на медицинските документи вещото лице заключава, че лечението е проведено адекватно при следване на обичайните медицински практики и е протекло без усложнения. Движението на крайника не е възстановено в пълния му обем, като ищецът изпитва затруднения при клякане.

Разходите за импланти в размер на 4460 лв, за които са представени фактури № **********/2024 г. и № **********/2024 г., са във връзка с оперативната смяна на става и са във връзка с лечението на травмата от разглеждания инцидент, както посочва вещото лице по медицинската експертиза.

Относно посочената в медицинските документи хиперплазия на простатната жлеза вещото лице изключва тя да е свързана с разглеждания инцидент. Налице са медицински данни, че ищецът е страдал от това заболяване преди произшествието, тъй като при приема му в болница е описано приемане на медикаменти за него.

Заболяването протича хронично и е невъзможно то да възникне внезапно, провокирано от травмата на крака. По време на извършване на операцията за смяна на ставата е бил поставен уринарен катетър, но това е било наложително, за да се извърши контрол на диурезата по време на операцията и не представлява специфично лечение на простатната жлеза. По-късно проведената оперативна интервенция върху простатната жлеза (епикриза от 26 октомври 2024г.) не е във връзка с пътния инцидент, а е лечение на заболяване, което ищецът е имал преди произшествието. Урологичните усложнения, лекувани от 4 до 6 февруари 2025 г. (епикриза от МБАЛ „С м.“ – *), също не се намират в причинна връзка с лечението на травмата на левия крак.

При така установените факти съдът приема от правна страна, че спрямо ищеца И. Д. е осъществено непозволено увреждане от С. С., който към момента на произшествието е бил на 14 години, поради което следва да се ангажира отговорността на ответниците като негови родители.

Синът на ответниците С. С. е бил малолетен към момента на произшествието, навършил 14 години. Той е управлявал индивидуално електрическо превозно средство в нарушение на правилото на чл. 80а, ал. 3 от ЗДвП, според което минималната възраст на водача за управление на индивидуално електрическо превозно средство е 16 години.

Движил се е със скорост от 20 км/ч, която попада в рамките на ограничението на чл.

80, ал. 2, т. 2 от ЗДвП – до 25 км/ч, но е управлявал превозното средство в зона, забранена за ИЕПС. В чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е въведена обща забрана за преминаването на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места 4 извън обозначените за това места.

Управлението на ИЕПС по площите, предназначени само за пешеходци, е изрично забранено в чл. 80а, ал. 2, т. 10 от ЗДвП. Инцидентът е станал в парк „*“ на пешеходна алея. В парк е допустимо създаване на велосипедни алеи, по които да е разрешено движение на велосипеди и на ИЕПС, но алеите трябва да са ясно обозначени. В конкретния случай водачът на ИЕПС не се е намирал на велосипедна алея. От видозаписа безспорно се установява, че липсва маркировка, обозначаваща алеята, по която се е движил С. С., като велосипедна.

Съдът отхвърля възражението на ответниците, че забраната за движение на ИЕПС в парковете на територията на Община * е въведена след инцидента с Наредба на ОбС * от 26 юни 2025 г. Тази наредба е издадена в изпълнение на законовата делегация на чл. 80а, ал. 4 от ЗДвП и доразвива правилата на ЗДвП, тя не въвежда ограничението за първи път, защото то вече е било установено от законодателя с нормативен акт от по-висш порядък, какъвто е ЗДвП.

Поведението на водача на ИЕПС нарушава задължителни правила на ЗДвП, поради което се явява противоправно. В резултат на действията му е настъпил сблъсък с ищеца, който управлявал велосипед. Травмата, получена от ищеца, е в пряка причинна връзка с поведението на момчето – счупването на бедрената шийка на левия крак е настъпило заради падането, предизвикано от С. С..

Вината при непозволено увреждане се предполага съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Въведената законова презумция размества тежестта на доказване и налага оспорващият вината да представи доказателства за липсата й. Ответниците, които са въвели такова твърдение с отговора на исковата молба, не анжират доказателства в подкрепата му.

Ищецът И. Д. е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания по време на операцията и на последвалото тримесечно възстановяване.