Решение № 446 от 27.03.2024, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 446

Кърджали, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I състав, в съдебно заседание на двадесет и девети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

При секретар ПАВЛИНА ПЕТРОВА като разгледа докладваното от съдия АНГЕЛ МОМЧИЛОВ административно дело № 20247120700026 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Т. З. А. от [населено място], с [ЕГН], действаща чрез адв. М. Б., в която се твърди, че с Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител на КР в ТП на НОИ – Кърджали, солидарно с другите членове на ТЕЛК, й било разпоредено да внесе сума по издаден ревизионен акт в размер на *** лв.

Сочи, че обжалвала постановеното разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, като предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: Д. К. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие № **/*** г., за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

С Решение № 2153-08-561/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали била отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РО-5-01214140/21.10.2022 г. Решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали, било обжалвано пред Административен съд Кърджали, който с Решение № 112/14.03.2023 г., постановено по административно дело № 606/2022 г. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение № 2153-08-561/21.10.2022 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител КР в ТП на НОИ - Кърджали. Решението на административния съд било оставено в сила с Решение № 13060/28.12.2023 г. по а.д. № 3991/2023 г. на ВАС.

Счита, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител КР в ТП на НОИ - Кърджали, съставлявали имуществена вреда. Поради особеностите на предвиденото в специалния закон/КСО/ административно производство, разпореждането на ръководител на контрола на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ - Кърджали не можело да бъде обжалвано директно пред съда. В КСО липсвал специален ред. по който страната, оспорваща административен акт по административен ред можело да търси направените разходи по повод на оспорването. В АПК въпросът с разноските в административното производство бил уреден в чл. 12. ал. 3 от АПК, а именно, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред. В глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсвала норма, уреждаща този въпрос. В съдебното производство на основание чл. 143 от АПК съдът се произнасял по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Съдебната практика приемала, че липсвал процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, поради което претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване на акт по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следвало да се реализира по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

С оглед горното намира, че в конкретния случай били налице предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 203 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като държавата отговаря за вредите, причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица в качеството им на административни органи при или по повод изпълнение на административна дейност, независимо дали длъжностното лице е действа.то виновно. изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включвали следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка - пряка и непосредствена между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдебната практика на ВАС приемала, че пряката последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Под вреди следвало да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен преки, вредите следвало да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат.

В случая била налице предпоставката - отменен незаконосъобразен административен акт, издаден в изпълнение на административна дейност.

На следващо място, налице било и второто условие за възникване на право на обезщетение, т.е. настъпили вреди за ищеца, били пряко следствие от издадения незаконосъобразен административен акт - Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител КР по ДОО в ТП на НОИ - Кърджали.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Национален осигурителен институт гр.София [улица], да заплати на Т. З. А. от [населено място], с [ЕГН], сумата в размер на 200 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от заплатено възнаграждение за адвокат в размер на 200 лв. за обжалване по административен ред на Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител КР в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от завеждане на исковата молба до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. Б. е постъпила молба, в която поддържа иска и моли за решение в този смисъл.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът НОИ – София, чрез пълномощника юрисконсулт Б. депозира отговор на исковата молба, в който са изложени доводи за неоснователност на предявения иск. В тази връзка се сочат твърдения, че процесният договор за правна защита и съдействие е уреждал договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителят е заплатил адвокатско възнаграждение на адвокат, а не на ТП на НОИ – Кърджали. Изложени са съображения, че за заплатеното адвокатско възнаграждение ищцата не е понесла вреда, била получила правна помощ. Релевирани са доводи относно приложението на чл. 120, ал. 2 от КСО. В заключение се сочи, че в случай съдът уважи иска, то за целия спор то би се получило обезщетение общо в размер . Моли съда да отхвърли предявения иск и присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност релевира искане съдът да не присъжда или да намали адвокатското възнаграждение съобразно цената на иска.

В съдебно заседание ответникът се представлява от юрисконсулт З. Б., която поддържа депозирания отговор и оспорва предявения иск по основание. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна и присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали, прокурор Д. изразява становище за основателност на исковата претенция. Счита, че в случая били налице всички изискуеми предпоставки за уважаване на иска, тъй като бил налице незаконен административен акт; касаело се за понесена имуществена вреда от ищеца, произтичаща от заплатения от нея адвокатски хонорар за обжалване на процесното разпореждане. Намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ, които изцяло съответствали на въведеното правило в чл. 7 от Конституцията на Р България. Моли съда да уважи предявения иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За възстановяване на сумата по Ревизионен акт за начет № РМ-5-08-01208375/12.10.2022 г. е издадено Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали /л. 8/, с което е разпоредено д-р С. С. К., д-р Т. З. А. и д-р Ц. В. А. да внесат сумата по РА за начет в размер на *** лв., представляваща главница и лихви върху главницата.

Д-р С. С. К., д-р Т. З. А. и д-р Ц. В. А. са обжалвали горецитираното разпореждане, при което директорът на ТП на НОИ – Кърджали се е произнесъл с Решение № 2153-08-561/09.12.2022 г., с което е оставил жалбата без уважение. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител ръководител по контрола на разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали, ищцата Т. З. е сключил Договор за правна защита и съдействие № **/*** г. с адв. Д. Й. К. от АК – [област], с договорено и заплатено, в брой, възнаграждение, в размер на 200 лв./л. 32, стр. 2 от делото/.

С Решение № 112/14.03.2023 г., постановено по а. д. № 606/2022 г. по описа на Административен съд – Кърджали, е било отменено Решение № 2153-08-561/09.12.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-08-01214140/21.10.2022 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Кърджали. Решението на административния съд е оставено в сила с Решение № 13060/28.12.2023 г. по а.д. № 3991/2023 г. на ВАС.

При така събраните доказателства и приетите за установени обстоятелства, съдът намира предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за допустим и доказан по основание и размер.

При проверката на допустимостта на иска, съдът счита, че са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по предявените претенции, с които е сезиран. Допустимостта на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е неблагоприятно засегнат от отмененият като незаконосъобразен административен акт, издаден от ръководителят на „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Искът е допустим за разглеждане в производството пред Административен съд – Кърджали, по реда на глава ХІ от АПК/чл. 203 и сл./, като предявен пред съда по мястото на увреждането – чл. 7 от ЗОДОВ. В конкретния случай искът за обезщетение е предявен в 5-годишен срок от влизане в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният административния акт.

Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищецът твърди, че настъпването на вредите, за които се претендира да бъдат обезщетени, е резултат именно от издаването на незаконосъобразното разпореждане на длъжностно лице в ТП на НОИ - Кърджали, с което е му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то искът е насочен срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национален осигурителен институт гр.София, който е юридическо лице и се явява пасивно легитимиран ответник в производството по аргумент от чл. 205, ал. 1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилник за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище в [населено място], каквито очевидно не са териториалните поделения - чл. 9, ал. 1 от Правилника.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество, като се произнесе дали са налице кумулативните елементи от сложния фактически състав за ангажиране отговорността на НОИ – София, за причинените имуществени вреди на Т. З. А.. Носител на доказателствената тежест за установяване на предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника, е ищецът, който следва да установи в процеса, при условията на пълно и главно доказване, въведените с исковата молба фактически твърдения и обстоятелства, на които основава претенцията си.