Решение № 76 от 25.06.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Сливен , 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Снежана Бакалова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100174 по описа за 2021 година

П редявеният иск намира правното си основание в чл. 432 ал.1 от от КЗ.

Ищцата Р. Н. ХЮС. твърди в исковата си молба, че на 02.02.2018 г., около 23.25 ч. в ************ се движил л.а. „Форд Транзит" с рег. № К ******** АК, управляван от водача М.Д. Ч., който нарушил правилата за движение по пътищата и поради движение с несъобразена скорост спрямо атмосферните условия, загубил контрол върху автомобила и ударил паркирания л.а. „Форд Транзит" с рег.№Х ******** ВС. Вследствие на удара е предизвикано ПТП, при което е пострадала и получила множество телесни увреждания.

Твърди, че по случая е образувано ДП № 58/2018 г. по описа на РУПХасково, пр.пр. № 305/2018 г. по описа на РП-Хасково и воденото наказателно производство е приключило с окончателен съдебен акт.

Твърди също, че съществува пряка причинна връзка между деянието на водача М.Д. Ч. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на ищцата.

Сочи, че за увреждащия л.а. „Форд Транзит" с рег. № К ******** АК, управляван от водача М.Д. Ч. има сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите със ЗК "Лев 1

Инс"АД - гр. София. з.п. ВО/22/117002983329/09.11.2017 г. със срок на валидност една година, считано от 09.11.2017 г. до 09.11.2018 г.

Твърди се също, че съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред ЗК "Лев Инс"АД, като е представила всички документи, с които разполага и по случая е заведена преписка, по която застрахователя не се е произнесъл в законоустановеният срок за това, и счита, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗК "Лев Инс" АД за причинените й неимуществени вреди.

Твърди, че в резултат на процесното ПТП е получила следните травматични увреждания: 1. Контузия на главата-тилната област с оток и болезненост, мозъчно сътресение, протекло със загуба на спомен; кървене от носа; 2. Контузия на гърба с оток. кръвонасядане и масивно охлузване в дясната горна половина на дясната ръка; 3. Контузия в дясната пояснокръстова област с оток. Охлузване, кръвонасядане и болезненост; 4. Контузия с масивно кръвонасядане и оток на тъканите в дясната хълбочна област; 5.

Охлузване с оток и кръвонасядане по задна повърхност на левия лакът; 6.

Контузия на долните крайници-двете колена с кръвонасядания, масивни отоци; 7. Масивен травматичен оток на лявото ходило с кръвонасядане и охлузване по външната повърхност на лявото ходило ; 8. Фрактура малеоли тибие синисти.

Сочи, че след инцидента на 05.02.2018 г. е била прегледана от лекар по повод оплаквания от оток и болка в областта на ляво ходило, охлузвания по дясна и лява подбедрица, като и е направено рентгенографско изследване и е установено, че има контузия на глезена, като й е поставена диагноза: Фисура малеоли медиалис крусис син. Направена й е иммобилизация за 45 дни и е изписан обезболяващ медикамент и е насочена към консултация със съдебен лекар. На същата дата е направена консултация със съдебен лекар, който е установил, че в следствие на ПТП е получила описаните телесни увреждания, които са и причинили месеци наред силни болки и много страдания.

Възстановяването на пострадалата от получените при злополуката увреждания продължавало и до днес. като оплакванията й за болка в наранената област не са отшумели. Получената фрактура на тибиалния мабеол на левия крак е причинила трайно затрудняване движенията на левия 2 крак. Изпитвала е цялостен дискомфорт вследствие на травмите, не е възстановена, продължава да изпитва болки в увредените места и редица неудобства в ежедневието си, оздравителния й процес продължава и към настоящия момент, с нарушения на съня е, напрегната е, не е в състояние да се натоварва психически и физически. Освен болките е изживяла и силен стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в нейното съзнание.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата, със съгласието на майка й Р.Х.С. обезщетение в размер на сумата от 25 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и стрес вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2018 г. - датата на която изтича срока по чл.429, ал.З от КЗ, вр с чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендира за направени по делото разноски.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Счита, че ищцата не е представила необходимите документи, установяващи твърдяното от нея.

Оспорва посочения в исковата молба механизъм на настъпването на ПТП с пострадал ищцата, причините за реализирането му, както и вината на водача М.Д. Ч., твърдението за реализиран граждански деликт, наличието на всеки един от отделните елементи на фактическия състав на деликта, твърдението за реализирано противоправно поведение, причинно-следствена връзка между него и релевираните от ищцата неимуществени и имуществени вреди, както и вината на посоченото лице.

Счита, че в случай че е била пешеходец, произшествие от 02.02.2018 г. в 23.25 ч. е настъпило по причина от поведението на ищцата като участник в движението - пешеходец. Процесното произшествие се е осъществило по причина от поведението на ищцата, тъй като същата е предприела действия на неопределена за пешеходец място пресичане/или престой/ на пътното платно, когато това не е било безопасно и без да се съобрази с конкретната 3 пътна обстановка. Ищцата, като пешеходец е създала предпоставки за настъпване на произшествието, тъй като е нарушила разпоредбата на чл. 113 на Закона за движение по пътищата, според която при пресичането на платното за движение, пешеходците трябва да преминават по пешеходните пътеки, спазвайки на първо място правилото преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите превозни средства и тяхната скорост на движение.

Счита, че ищцата е нарушила задължението си преди да навлезе на пътното платно, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение, тъй като от съставените по повод на събитието официални документи се установява, че произшествието е възникнало около 23.25 ч., като ищцата Х. е предприела пресичане /или престой/ на пътното платно на в *********** от дясно на ляво спрямо водача на лекия автомобил, а от документите, съставени за събитието не се установява в района да е налична пешеходна пътека, по която да е било осъществено преминаването на ищеца, през платното за движение. С оглед на това счита, че задължение на ищцата е да удостовери събитието с официални документи и твърди, че причина за настъпване на произшествие от 02.02.2018 г. е поведението на пешеходеца, като участник в движението, който при пресичането/престоя/ на пътното платно на необозначено за това място, като пресичането/престоя/ е извършено внезапно, на пътното платно не се е огледал което е поставило в невъзможност водача на лекия автомобил да предотврати настъпването на произшествие.

В условията на евентуалност, заявява горните възражения, и като възражения за съпричиняване на ищцата, за възникване на травми при осъществяване на транспортния инцидент.

На самостоятелно основание, навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата с това, че е била в известност за употребата на алкохол от водача Ч., възприела е тази употреба непосредствено, респ. при обикновено внимание е могла да установи външните признаци за алкохолно повлияване на водача, и не е отказала да бъде превозвана от него, доброволно и без оказване на натиск или принуда се е качила в превозното средство, управлявано от алкохолно повлияно лице, с 4 което поведение Х. сама себе си е поставила в опасност и е приела за рисковете от превоза при посочените условия.

Оспорва твърденията в исковата молба за механизма и причините за настъпване на ПТП, настъпилите вреди и причинно - следствената им връзка с произшествието, тъй като от приложенията към исковата молба не могат да бъдат установени обстоятелства, които са от съществено значение за основанието и определянето на справедлив размер на застрахователно обезщетение - дали ищцата е пътувала с поставен обезопасителен колан или не и в последния случай - дали с това си поведение е допринесла за настъпването на негативните за нея последици, съответно - какъв е механизма на настъпване на уврежданията.

Оспорва претенцията за неимуществени вреди и по размер, като прекомерен и заявен в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД.

Сочи, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди, и с оглед приложението на нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът следва да извърши преценка на конкретни обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд и към конкретния случай. С оглед твърденията по основанието на предявената претенция и известните данни от приложените с исковата молба писмени доказателства поддържа, че претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер, каквото е изискването на закона.

Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.

Сочи, че отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" на автомобилистите се поражда на договорно основание, като е функционална от отговорността на причинителя на вредите и не е деликтна по своя характер.

Същата е гаранционна и възниква по силата на сключен договор.

Твърди, че при ответното дружество е подадено искане за определяне на застрахователно обезщетение от ищцата, по което е била образувана 5 застрахователна преписка № 0000-1000-63-18-7412/21.05.2018 г, като по посочената застрахователна преписка е било изпратено писмо изх.№ 6923/27.06.2018 г. до ОД на МВР - Хасково с искане за представяне на документи, на което е отговорено, че ищцата Х. не е регистрирана в ПТП настъпило на 02.02.2018 г. в ***********, а ПТП е само с материални щети, предвид на което поддържа, че застрахователят не е изпаднал в забава от датата на ПТП, поради което предявеният иск за изплащане на лихва за забава от датата на настъпване на процесното ПТП е изцяло неоснователен.

Оспорва акцесорните претенции за присъждане на законна лихва върху исковете като следващи съдбата на главните искове, както и иска за присъждане на лихва по претенцията за имуществени вреди, като неоснователен, по съображения за неоснователност на главния иск, както и поради не изпълнение на чл.380 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ.

Претендира за съдебно-деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата чрез процесуалния си представител поддържа иска.В хода на производството е направила уточнение, че водачът, управлявал МПС, което й е причинила вредите е не посочения първоначално от нея М.Д. Ч., а ХР. Н. Ч.. В хода на производството е поискала и съдът е допуснал изменение на предявения иска по размер, като същия е увеличен на сумата 35 000лв., частичен иск от общо 60 000лв. обезщетение за неимуществени вреди, поради което делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд- Сливен. С молба от 03.10.2019г. е представила препис от Споразумение по НОХД № 673/19 по описа на РС-Хасково, с което ХР. Н. Ч. се е признал за виновен в извършването на описаното в исковата молба деяние. Приложено е НОХД № 673/19 по описа на РС-Хасково. В хода на производството ищцата е навършила пълнолетие.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва иска изцяло.

Претендира разноски по представен списък.