Решение № 119 от 10.11.2025, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пирдоп, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С.Г.Г. при участието на секретаря Л.Д.Б. като разгледа докладваното от С.Г.Г. Гражданско дело № 20241860100507 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2, вр.чл.59 СК.

Производството е образувано по искова молба, предявена от М. Ц. Д., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.З., ул.„*************“ №** чрез пълномощника си адв.Я. А. – САК, със съдебен адрес за призоваване: гр.С. - ****, бул. „****************" №**, блок Д, ет.*, офис *** срещу Б. Р. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ц., ул. „*****“ №*.

В исковата молба ищцата твърди, че с ответника по настоящата молба - Б. Р. Р. са родители на малолетното дете - В. Б. Р.. През месец март 2021 г., настъпила фактическата им раздяла и от тогава не живеят в общо домакинство. С протоколно определение от 31.08.2023г., постановено в открито съдебно заседание по гр.дело № 409 / 2022г., по описа на PC Пирдоп, съдът одобрил постигнато по между им споразумение, с което родителските права по отношение на малолетното им дете - В. Б. Р. с ЕГН **********, били предоставени на нея, като негова майка и законен представител и бил определен режим на личен контакти с двамата родители по равно, както следва: майката М. Ц. Д. с ЕГН **********, ще взима и вижда детето с приспиване при нея всяка четна седмица от годината, съгласно официалния календар, от 17.00 часа в неделя до 17.00 часа на следващата неделя, считано от 01.09.2023г.

- Бащата Б. Р. Р. ще взима и вижда детето с преспиване при него всяка нечетна седмица от годината, съгласно официалния календар от 17:00 часа в неделя до 17.00 часа на следващата неделя, считано от 01.09.2023г.

Рожденият ден на детето -11.07, се празнува в присъствие и на двамата роди юли. а при невъзможност, през всяка четна година при майката, а през всяка нечетна година при бащата, за времето от 8:00часа до 20.00часа,

Със споразумението са постигнали съгласие и относно времето на лични отношения със 1 сина им по време на Коледните и Новогодишните празници и през лятната ваканция. По отношение на издръжката се споразумели, че всеки родител поема задължението за издръжка на детето по време на престоя при него, като разходите за дължими такси, свързани с училище, извън класни дейности, занимания на детето, образование, учебни екскурзии, платени здрави и стоматологични услуги ще се поемат от родителите по равно.

Независимо от уговореното бащата се съгласил да заплаща на малолетното си дете В. Б. Р., чрез ищцата като негова майка месечна издръжка в размер на 200,00 лева, считано от 01.09.2023г., ведно със законната лихва върху незаплатена или закъсняла издръжка.

В исковата молба ищцата твърди, че след постановяване на съдебния акт на PC - Пирдоп, по гр. дело № 409 / 2022г.. всеки от тях започнал да спазва личния режим с детето им. Имали устна договорка с Б. за времето през което детето е при него в с. Ц., че ще й позволява да се чува с В. по телефона, който му подсигурила, обещал й, че ще имат нормални отношения като родители на детето и заедно ще взимат решенията свързани с неговото физическо здраве и възпитание. От месец октомври 2023г., само месец след постигане на споразумението им пред съда, във времето през което детето било при баща му, той започнал да ограничава телефонните й разговори с детето, като ищцата като негова майка, никога не била прекрачвала границата в прекомерни обаждания и провеждане на телефонните разговори с В.. Б. започнал да й поставя граници в отношенията й с детето, а именно да не ходи при него пред училището, в което учи и в следобедните часове, когато изчаква училищния автобус, за да се качи и прибере в с. Ц., където е дома на баща му в седмицата, в която е при него, с аргумента, че детето се разстройва и плаче за нея, дори стигнал до там, че категорично й забранил за времето през което В. е при него да говори с детето, тъй като той така правел във времето през което детето е при мен. Нямало спор, че във времето в което В. е при ищцата, бащата не се интересува по никакъв начин как е детето, има ли нужда от нещо. Стигнало се до там, че през месец ноември 2023г., Б. идвал да взема В. от дома им и го вкарвал в колата с рев, като родител не проявявал никаква жалост към психическото състояние на детето, не позволявал на ищцата да поговорят в посока и с цел да предпазят детето от подобни напрежения.

В исковата молба ищцата твърди, че се е опитала да поговори с Б., за да се промени ситуацията и дала телефона на В. на баща му Б., за може да се чуват през времето на режим на лични отношения с баща му, защото детето й споделило, че му е добре като се чуват.

След проведени два разговора, Б. изключвал телефона на детето и й казал, че разговорите с В. ще стават само през него, защото В. се разстройвал и плачел. Времето през което детето е при бащата е цяла седмица, в която ищцата не можела да има никакъв контакт с детето, нямала представа дали е добре, нуждаело ли се от нещо. Постепенно във времето започнала да наблюдава детето, когато се прибирало от престоя при баща му. В първите дни след прекарано време с бащата, детето се държало твърде грубо с нея, съпруга й и родителите й, обиждало я, обвинявало я. Това негово поведение я притеснило, защото виждала промяна в психическото състояние на В. - раздразнително и вербално агресивно, което е нетипично за детето им. Започнала да води с него дълги разговори, като му обяснявала, че го обича, че никога не е била безразлична към него, че за времето докато е при баща му продължавала да 2 го обича и да мисли за него. След такива разговори, детето започвало да й споделя факти, които са му направили впечатление, като това че баща му се държал грубо с него.

Споделило й, че в дома на баща му са му казали, че той се е появил на този свят след като баща му- Б. правил секс с майка му, а бебето, което очаква от жената с която живее, е създадено с любов.

В исковата молба ищцата твърди, че счита че възрастта на В. не позволява да му се говорят такива неща и по този начин да му се вменява вина с подобни мисли в главата. Детето следвало да бъде ориентирано към реалните обстоятелства в своя живот и да знае, че е обичано и желано от двамата родители. Негативизмът създаван у него от баща му и семейство му е предпоставка за възникване на напрежение и безпокойство у детето, които нарушават психологическия му баланс, а това не било в негов интерес. По отношение на физическото му здраве, също възникнали проблеми. В. бил диагностициран с алергия към полени, която се засилва през пролетта. Б. знаел за тези негови проблеми и въпреки това му е позволил да коси трева с косачката { м. май 2024г). В резултат на вдишаните полени състоянието му се влошило. На 09.05.2024г.. след като ищцата го взела от дома на бащата, го завела на преглед при личната лекарка на детето, тъй като В. много кашлял. Тя назначила лечение с противоалергичен сироп, както и инхалации, за да може да преодолее алергията.

Ищцата спазвала указанията на личната лекарка, като на 13.05.2024г., Б. отново взел детето при него, съобразно утвърдения режим на лични отношения. Детето не било излекувано добре, уговорката им била, да му дава сироп и да му прави инхалации. Нито едното, нито другото е правил за него. Детето не се чувствало добре, тогава помолила Б. в случай, че не може вечер да му прави инхалации ищцата да взима от училище детето и да го връща веднага след това в дома на баща му в с.Ц., но той категорично й отказал с мотива, че детето е при него и той си носи отговорност. На 02.06.2024г. ищцата взела В. от дома на баща му, като детето било в изключително тежко здравословно състояние, алергията му се била разпространила по лицето и шията с обрив. Веднага започнала да му дава сироп и да му прави инхалации, но два дни по-късно цялото тяло на детето било в обриви. Посетили личната лекарка, която й изписала по - силен сироп, увеличила дозите и честота на инхалации, за да не му поставя инжекции. Седмицата минала и дошло време, Б. отново да вземе детето при него. Като разбрал, че е с обриви и в лошо здравословно състояние, се съгласил да го остави при ищцата, тъй като по това време му се било родило дете от жената, с която живее на съпружески начала. Състоянието му обаче не се подобрило и се наложило да му бъдат поставени две инжекции с „Урбазон". За времето през което детето било при ищцата и го лекувала, е информирала баща му. Нямало спор, че в работното време от седмицата Б. ходи на работа, като грижи за детето полагал баща му Рашко Р.. с който В. бил много свикнал, но на 27.06.2024г. внезапно починал.

В исковата молба ищцата твърди, че по отношение на невъзможността бащата да полага грижи за детето през деня докато е на работа, държи да обърне внимание и на още един факт, а именно по време на лятната ваканция на детето, както и през пролетната ваканция Б. е оставял В. в изключително непозната за него среда - в друго населено място, при майката на жената, с която живее на съпружески начала в село Ч. и село Б.. Наложило се да спи в 3 едно легло с брата на жената, с която Б. живее, който факт притеснил ищцата, тъй като не познавала тези хора, нямам представа в каква среда живеят и кое налага детето да бъде подложено на такова напрежение, да бъде отглеждано от непознати без присъствието на баща му. Ищцата не желае детето да бъде отглеждано от други хора, в друга среда, извън семейната среда, в която то няма близки хора около себе си, а това неминуемо води до промяна в емоционалното му състояние. Не желае детето й да споделя с тъга, че живее в дом на непознати за него хора, че баща му не е с тях, че са го карали да мие тоалетната в тях, да събира по цял ден круши и ябълки и др. Подобна безотговорност от страна на бащата не следвало да се толерира, такива постъпки от негова страна не били в интерес на детето. От месец септември 2024г,. В. щял да бъде ученик в първи клас, като е записан на училище в гр. З., Грижите, които следва да се полагат за него в този етап от живота му изискват повече усилия, търпение и концентрация по отношение на детето, то ще има редица нови ангажименти, свързани с личностното му развитие което налага изменение на утвърдения режим на лични отношения между бащата и детето. В исковата молба ищцата счита, че с така определения разширен режим на лични отношения, който бил първоначално определен, ще се отрази негативно на детето предвид неглижирането му от страна на бащата. Счита, че в интерес на детето им е да бъде променен режима на лични отношения с баща му, режим, включващ в себе си възможността бащата да вижда детето два уикенда в месеца които биха дали възможност на детето да си почине и подготви за учебните занятия през седмицата, като същевременно да не се прекъсва връзката на детето с неговия баща. Смята, че в интерес на детето им е, техните контакти да са концентрирани в неприсъствени дни - през време, когато детето не е на училище, за да може баща му да си е във къщи и той лично да полага грижи за детето.

В исковата молба ищцата твърди, че предвид изложените факти, счита че са налице промени в обстоятелствата по смисъла на чл. 51, ал. 4, във вр. чл. 59, ал. 9 СК, които с оглед интересите и благополучието на детето, налагат изменение на досегашния режим на лични контакти, установен с постановеното съдебно решение на PC - Пирдоп. Съгласно чл.3 Конвенцията на ООН за правата на детето при разрешаване на спора съдът се ръководи от висшия интерес на детето. В настоящото производство по спорна администрация, съда следва при разрешаването на правния спор, да се ръководи от интереса на детето. Понятието "висш интерес на детето" се свързва с правото на живот на децата, с тяхната сигурност и безопасност, с тяхното физиологично, умствено, духовно и емоционално благоденствие, със запазването на връзката с родителите, освен в извънредни обстоятелства. То кореспондира с понятието "най-добър интерес на детето", което националният Закон за закрила на детето дефинира в допълнителните си разпоредби чрез факторите, участващи в преценката му желанията и чувствата на детето: физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето (пар. 1, т. 5 от ДРЗЗакДет).