Решение № 334 от 05.12.2022, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Смолян, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20225440100695 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. А. П. от гр. Смолян е предявил срещу *** – Смолян, представлявана от КАП обективно и кумулативно съединени искове, както следва: - иск с правно основание чл.

178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 553,05 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 23.12.2019 – 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 291,19 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение, до 25.07.2022 г.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до следното: Съществуващо служебно правоотношение между страните, по което ищецът изпълнява длъжността старши полицай в участък *** при РУ-Чепеларе, на 12 часови смени по месечни графици и сумирано отчитане на работното време. За времето 23.12.2019 до 25.07.2022 г. е положил общо 1 800 часа нощен труд, от които 70 часа в официални празници, който нощен труд не е преизчислен с коефициент 1.143 в дневен и не му е заплатен. След превръщането на часовете положен нощен труд в дневен се получава разлика, която не е заплатена от работодателя и неговата стойност възлиза на 2 800 лв..

Отчитането на положения труд се извършва сумарно чрез протоколи, на тримесечия.

Разликата след превръщането на часовете положен нощен труд в часове дневен труд не му е заплатен, съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР; Наредба № 8121з592/25.05.2015 г.; Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-908/02.08.2018 г.;

Наредба № 8121з-31/07.01.2020 и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г., издадени от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, респ. субсидиарно приложимата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).

1

Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден нощен труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното възнаграждение. Неизпълнението за заплащане на възнаграждение за положения от ищеца нощен труд чрез приравняването му с посочения коефициент го е поставило в състояние на забава, за което дължи съответното обезщетение под формата на лихва за забава. Лихвата е дължима върху дължимите възнаграждения, като началната дата за изчисляване е последния ден от месеца, следващ този на съответния месец, в който е положен извънреден труд.

Претендира присъждане на деловодните разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Признава фактите, че в процесния период ищецът е работил на посочената длъжност по служебно правоотношение на дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време. Оспорва исковете по основание и размер и счита същите за неоснователни. Възразява, като твърди, че по отношение на служителите на МВР не е приложима НСОРЗ, а само ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове. Оспорва ищецът да е работил извън установеното работно време /график на дежурство/. Нощният труд е уреден в чл. 187, ал. 1 и 3 и чл.179 ЗМВР, както и в чл. 3 от Наредбите № 8121з-776/29.07.2016 г. и последвалите такива от 07.01.2020;

21.10.2020 и 15.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, предвиждащи при 5- дневна работна седмица нормална продължителност на работното време през нощта – 8 часа. Счита, че чл. 9 от НСОРЗ е неприложим по отношение на държавните служители – полицейски органи, които имат специален статут и възнаграждението за нощния им труд се урежда в ЗМВР. Твърди, че в ЗМВР е направено разграничение между нощния и извънредния труд и начина на заплащане е уреден съответно за нощния труд в заповед на МВнР, а на извънредния – в закона. Твърди, че претендираният от ищеца нощен труд не е извънреден, тъй като не е полаган извън установеното работно време и опредЕ.та продължителност на нощния труд в чл. 187 ЗМВР и чл. 3 от Наредбите № 8121з в посочения период. Не е положен нито извънреден дневен труд, нито извънреден нощен труд от ищеца. Твърди, че с промените в ЗМВР ДВ бр. 60/7.07.2020 г. продължителността на дневните и нощните смени е изравнена – 8 часа и съгл. ал. 4 на чл. 187 нощните следва ад се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към това през нощта. Така е спазено законовото изискване за преобразуване на нощния труд в дневен. Освен това ЗМВР разграничава нощния труд от извънредния.

Твърди, че ищецът не разграничава двата вида труд и полагането на нощния труд е в рамките на установената продължителност и не е полаган извънреден такъв по смисъла на закона. Положеният от ищеца труд е правилно отчетен и начислен и съответно правилно е заплатен.

Поради неоснователност на главния иск смята за неоснователен и акцесорния иск за лихви. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира за разноски. ПРави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Доказателствената тежест е на ищеца, който следва да докаже че работи при ответника през исковия период, че е полагал из

В съдебно заседание ищецът не се явява, за него адв. *** – редовно упълномощена поддържа предявените искове с допуснатите изменения и моли да бъдат уважени по изложените в писмената защита съображения, претендира за разноски.

Ответникът се представлява от гл. юр. ***, който моли исковете да бъдат отхвърлени по съображенията, развити в отговора на исковата молба и в писмената защита. Претендира за разноските по представения списък.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и в отговора на ответника и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

2

Няма спор между страните, че ищецът работи по служебно правоотношение с ответника в процесния период, като до момента изпълнява длъжността Старши полицай в Участък *** на РУ - Смолян при ОДМВР – Смолян.

От заключението по назначената СИЕ се установява, че ищецът като държавен служител в системата на МВР работи на смени, всяка с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени месечни графици при сумирано отчитане на работното време. За периода 23.12.2019 – 25.07.2022 г. е положил нощен труд общо 1 832 часа в 229 нощни смени, от които 27 часа в официални празници, които са заплатени, без да бъдат превърнати нощните часове труд в дневни по методиката на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. След приравняването на часовете нощен труд в дневен по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се получават 2 094 часа.

Разликата от 262 часа отработен нощен труд на стойност 2 553,05 лв. не е заплатена на ищеца. Дължимата лихва, начислена по тримесечни период, считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до 25.07.2022 г. е опредЕ. в размер на 291,19 лв.

Съдът кредитира заключението на ВЛ ведно с допълнението като обективно и компетентно изготвено, същото е съобразено с нормативната уредба и с представените по делото доказателства и не е оспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявени са 2 обективно съединени иска: иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 553,05 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, представляваща неплатено трудово възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд в периода 23.12.2019 – 25.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022 г. – датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на възнаграждението и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 291,19 лв. /размерът изменен в съдебно заседание/, считано от първо число на месеца, следващ съответното отчетно тримесечие, за което е дължимо всяко месечно възнаграждение, до 25.07.2022 г.

Безспорно се установи, че ищецът е работил в процесния период по служебно правоотношение с ответника. Безспорно се установи също, че в посочения период от време същият е положил нощен труд, който след преобразуването му в дневен не е напълно заплатен. Безспорно се установи разлика от 262 часа между нощните и дневните часове, след преобразуването на нощния труд, които не са начислени и заплатени от работодателя и са на стойност 2 553,05 лв..

Съдът приема, че КТ и подзаконовите му нормативни актове намират субсидиарно приложение по отношение на работещите по служебно правоотношение по ЗМВР.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР е регламентирано, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица, като съгл. ал. 3 работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано за тримесечен период. Определянето на 24 - часова смяна е по изключение. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

3

Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано ДВ, бр. 59 и влязло в сила на 29.07.2016 г./. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г./, която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./.