Определение № 395 от 27.06.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 395 гр. Ямбол, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500133 по описа за 2024 година Производството е по чл.396 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Д. Й. Д. с ЕГН ********** от гр.******, чрез адв. Я. В. и адв. В. В., двамата от САК, срещу Определение 1471/03.08.2023г. на ЯРС по гр.д.№ 3181/2021 г. по описа на ЯРС, с което е допуснато обезпечение на предявените от К. С. К. против Д. Й. Д. искове с правно основание чл.228, ал.1 ЗЗД, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: 1.Сграда с предназначение „магазин“, със застроена площ 93,37 кв.м., построена в югозападната част на УПИ № I , с площ 5750 кв.м., в кв. 24, находящ се в с.*********, общ.******, заедно с отстъпеното право на строеж върху имота, при граници на ПИ:улица, улица,улица и УПИ № II; 2. Търговски обект – сладкарница със застроена площ 59,63 кв.м., представляваща самостоятелен обект от масивна сграда, построена в УПИ № I, отреден за “ОбНС, поща , ритуална зала, административна сграда,църква,музей”, целият с площ 5750 кв.м., в кв. 24, находящ се в с.*********, общ.******, при граници на ПИ: улица; улица; улица; УПИ № II, до размера на обективно съединените искове -14 860 лв.. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и необосновано. Смята, че искът не подкрепен с убедителни писмени доказателства, че представеният от ищеца договор за наем от 15.02.2012г. не можел да бъде основание на предявените искове след като по делото е представен друг договор от 01.01.2012г. за същите обекти.

Счита договорите за наем за абсолютно симулативни. Изтъква, че ищецът не бил претендирал наемни вноски до предявяването на иск по чл.79, ал.1 от ЗС срещу него. Възразява, че ЯРС нарушил принципа на съразмерност, че определената гаранция е символична. Моли обжалваното определение да бъде отменено, евентуално да бъде наложена възбрана само върху Търговски 1 обект – сладкарница със застроена площ 59,63 кв.м., представляваща самостоятелен обект от масивна сграда, построена в УПИ № I, отреден за “ОбНС, поща , ритуална зала, административна сграда,църква,музей”, целият с площ 5750 кв.м., в кв. 24, находящ се в с.*********, общ.******, при граници на ПИ: улица; улица; улица; УПИ № II. Моли да бъде осъден ищеца да му заплати направените разноски по настоящата частна жалба.

В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца, чрез адв.Ж. К. от ЯАК, в който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.

ЯОС приема, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Гр.д.№ 3181/2021г. по описа на ЯРС е образувано по искова молба К. С.

К. с ЕГН ********** от гр.******, ул.******№**, с която против Д. Й. Д. с ЕГН ********, с адрес: с.********, ул.******№**, са предявени осъдителни обективно кумулативно съединени искове с посочено правно основание чл.228, ал.1 ЗЗД, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.59 ЗЗД. Приложени са писмени доказателства - Нот. акт вх.рег.№ 4400/31.08.2001г. акт № 174 т.11, д.№2459/2001г. на АВ-СВ Ямбол, Строително разрешение №266/13.07.2007г. и Удостоверение №93/25.11.2011г. на община Ямбол, Договор за наем от 15.02.2012г., подписан от двете страни, Нот. акт вх.рег.№1014/01.03.2021г., акт № 178, том 3, дело №560/2021г. на АВ-СВ Ямбол, 3 бр. справки от КК на гр. Ямбол. С ОИМ ответникът е оспорил исковата молба изцяло. Представил е договор за наем от 01.01.2012г. между страните. С определение делото е било спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. С молба от 03.08.2023 г. ищецът е направил искане за допускане на обезпечение на предявените искове посредством налагане на възбрана върху посочени имоти на ответника, като правния си интерес мотивирал с твърдението, че съществува реална опасност ищецът да осъществи правата си при евентуално уважаване на претенциите. Като намира, че са налице условията на чл.391 и сл. от ГПК за допускане обезпечение на висящ иск, с определение №1471/03.08.2023г. по гр.д.№3181/2021 по описа на ЯРС съдът допуска обезпечение на предявените от К. С. К. с ЕГН ********** против Д. Й. Д. с ЕГН ********, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.228, ал.1 ЗЗД, вр. чл.232, ал.2 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и чл.59 ЗЗД, чрез налагане на възбрана върху следните недвижими имоти: 1.Сграда с предназначение „магазин“, със застроена площ 93,37 кв.м., построена в югозападната част на УПИ № I , с площ 5750 кв.м., в кв. 24, находящ се в с.*********, общ.******, заедно с отстъпеното право на строеж върху имота, при граници на ПИ:улица, улица,улица и УПИ № II; 2.Търговски обект – сладкарница със застроена площ 59,63 кв.м., представляваща самостоятелен обект от масивна сграда, построена в УПИ № I, отреден з а “ОбНС, поща , ритуална зала, административна сграда,църква,музей”, целият с площ 5750 кв.м., в кв. 24, находящ се в с.*********, общ.******, при граници на ПИ :улица;улица;улица;УПИ № II, до размера на обективно съединените искове 2

14 860 лв. Определя на основание чл.391, ал.2 от ГПК гаранция в размер на 1 500 лв., вносими от ищеца по сметка на ЯРС. Постановява да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внесена гаранция.

ЯОС намира обжалваното определение за правилно. Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Обезпечение на иск се допуска при наличие на следните предпоставки: искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна нужда и поисканата обезпечителна мярка да е подходяща. ЯРС правилно е приел, че предявеният иск е допустим и вероятно основателен, че е налице обезпечителна нужда, каквато се предполага при паричните притезания. Висящият иск, по който е допуснато обезпечение, е осъдителен иск и за ищеца по осъдителен иск е налице обезпечителна нужда. Искът е допустим, а предвид твърденията в исковата молба и представените писмени доказателства, вкл. подписани и от двете страни договор за наем от 15.02.2012г., искът е вероятно основателен. Настоящият състав намира обезпечителната мярка за подходяща, тъй като чл.133 от ЗЗД предвижда, че цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори и обезпечителната мярка не ограничава неоправдано правната сфера на ответника да осъществява правомощията си на собственик на възбранените имоти, с изключение на това че препятства възможността да се разпореди с тях до приключване на съдебния спор между страните и по този начин да осуети изпълнението на евентуално положително за ищеца решение по спора. Отделно, длъжникът по всяко време, дори и без съгласието на кредитора, може да поиска замяната на тази обезпечителна мярка с друга предложена от него по реда на чл.398, ал.2 от ГПК.

Настоящият състав на въззивния съд намира обжалваното определение за правилно, а частната жалба за неоснователна и следва да бъде оставена без уважение като потвърди обжалваното определение.

В настоящото производство съдът не присъжда сторени съдебноделоводни разноски, доколкото същите се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход – арг. от т. 5 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., постановено на 06.11.2012 г. по т.д.

№ 6 по описа за 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

На основание изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение №1471/03.08.2023г. на ЯРС по гр.д.№ 3181/2021 г. по описа на ЯРС.

3

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4