Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2361 от 09.02.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 62351/2021
Вид
Решение № 2361
Подписан
09.02.2024
Състав
ПЕТЪР ИВАНОВ МИНЧЕВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2361 гр. София, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: П. ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №

20211110162351 по описа за 2021 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу Д. Й. Р. и П. Р. Р., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно при равни квоти следните суми: сумата от 4050,55 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Дианабад“, бл. 33, ет. 5, ап. 59, аб. № 111118, ведно със законната лихва считано от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 679,77 лева за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата от 37,40 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 01.11.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 8,19 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.

Сумите се разпределят, както следва: Д. Й. Р. – 1/2 част, а именно: сумата от 2025,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 339,88 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата от 18,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,09 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.; П. Р. Р. – 1/2 част или сумата от 2025,27 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно 1 със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 339,88 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 01.10.2021 г., сумата от 18,70 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода м.09.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,09 лв. за периода от 31.10.2018 г. до 01.10.2021 г.

Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия в качеството си на собственици на процесния топлоснабден имот. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответниците не са упражнили правата си по чл.150 ал.3 от ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия клиентите са длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. Й. Р. чрез назначения от съда особен представител. Оспорва наличието на качеството потребител.

Излага, че от представените от страна на ищеца доказателства, било видно, че партидата за процесния имот е открита на името на другия ответник по делото, поради което счита, че именно той следва да отговаря за процесните задължения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на част от претендираните суми. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника П. Р. Р..

С молба от 05.07.2023г. третото лице – помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено законосъобразно.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. С оглед релевираното от ответника Д. Р. възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на факти и обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В тежест на ответниците е 2 да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В настоящия случай от приетия Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55г от ЗПИНМ от 29.03.1974г. се установява, че П. Т. Г. е придобила правото на собственост върху процесния имот, а именно апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „Червена звезда“, бл. 33, ет. 5. От приетото удостоверение за идентичност, издадено от СО, район „Изгрев“ се установява, че ж.к. „Червена звезда“ е идентичен с ж.к. „Дианабад“. От приетото удостоверение за наследници на П. Т. Г. се установява, че същата е починала на 11.11.1981г. и е била наследена от ответника Д. Й. Р. /син/ и Радул Й. Р. /син/. Радул Й. Р. е починал на 10.03.2003г. /преди началото на процесния период/ и е оставил за наследник ответника П. Р. Р..

Предвид гореизложеното и при липса на други доказателства относно извършени разпореждания с правото на собственост върху процесния имот, следва да изводът, че страна по неформалното правоотношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди с ищцовото дружество през процесния период са именно двамата ответници като съсобственици на процесния имот в сграда в режим на етажна собственост при равни квоти от по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху него. Релевираното от особения представител на ответника Д. Р. възражение, че не бил страна по облигационното правоотношение, тъй като фактурите били издавани на името на другия ответник П. Р., както и че протоколът от общото събрание на етажните собственици бил подписан от Радул Р. /бащата на П. Р./ е неоснователно. Правоотношението по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди възниква по силата на закона съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ със собственика на топлоснабдения имот. При съсобственост върху имота, то възниква с всеки един от съсобствениците, който се явява клиент на топлинна енергия до размера на своята идеална част в съсобствеността. За пораждането на договорната връзка е без значение на чие име измежду съсобствениците е заведена счетоводно партидата на имота. Обстоятелството, че фактурите са издавани на името на един от тях не освобождава 3 останалите от договорните им задължения.

Без значение е и въпросът кой от съсобствениците реално обитава имота. В случая изтъкнатите от особения представител обстоятелства /подписи на Радул Р. и П. Р. върху документи/ означават, че вероятно имотът се е ползвал фактически от втория ответник и неговия баща, но това не освобождава Д. Р. от задължението му в качеството на съсобственик. Вътрешните отношения между съсобствениците по повод ползването на имота и разходите за него са непротивопоставими на ищцовото дружество.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност. От експертното заключение по съдебнотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период в имота е имало три броя отоплителни тела с поставени индивидуални разпределители /ИРРО/ и щранг-лира в банята. В имота не е имало узаконен водомер за топла вода. Топлинната енергия за отопление е начислена въз основа на извършен реален отчет на индивидуалните разпределители, за което са представени протоколи за отчет от третото лице-помагач. Поради неизправност на индивидуалните разпределители на две от трите отоплителни тела, топлинната енергия за тях е начислена по реда на т. 6.5 от Приложението към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1, а за отоплителното тяло с изправен разпредлител – съобразно неговите показания. Поради липса на водомер в имота, топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана на база две лица /какъвто е и броят на съсобствениците/ съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 НТ. По отношение на тези обстоятелства следва да се посочи, че монтираните в имота индивидуални разпределители и водомери са собственост на потребителите и именно последните отговарят за осигуряване на тяхната наличност и изправност. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределена по реда на т. 6.1.1 от Приложението към от Наредба 16-334 и Наредба № Е-РД-04-1. Данните от протоколите за главен отчет са нанесени правилно в индивидуалните справки за дялово разпределение. Вещото лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ и Общите условия на ищцовото дружество. От експертното заключение също се установява, че общият топломер в абонатната станция е преминал метрологична проверка на 12.05.2017г., на 25.08.2019г. и на 15.05.2021г. и съответства на одобрения тип.

Относно стойността на топлинната енергия, съдът кредитира изцяло експертното заключение по СТЕ, доколкото същото се основава на извършените отчети на показанията на общия топломер и на индивидуалните разпределители в имота, както и на извършените изчисления при разпределението на енергията за сградна инсталация. Съгласно експертното заключение по СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия след отчитане на резултата от изравнителните сметки /сума за възстановяване в размер на 120,98 лева/ се равнява на 3975,45 лева и съответства изцяло на представените от третото лице-помагач 4 индивидуални справки за дялово разпределение. Видно от експертното заключение по Съдебно-счетоводната експертиза, разликата между установения от СТЕ реален размер и осчетоводения и претендиран от ищеца размер се дължи на факта, че стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2020г. е 1303,58 лева, докато издадената от ищеца обща фактура за същия период е на стойност 1352,46 лева, което не отчита изцяло промяната в цената на топлинната енергия. Освен това през м.08.2020г. е осчетоводен допълнителен изравнителен резултат – сума за доплащане в размер на 26,23 лева, която не фигурира в отчетите на фирмата за дялово разпределение.