Решение № 60 от 19.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно гражданско дело № 20251000500882 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С Решение №3882 от 28.06.2024 г. по гр.д. №3692/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-4 състав, е отхвърлен предявеният от С. Д. Н. срещу Е. Х. Х. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС за установяване по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по давностно владение, осъществено в периода от 01.08.2002 г. до 05.04.2022 г., на апартамент № 67, находящ се на 14 етаж в жилищната сграда на бл. * на бул. „***“ в гр. С., район „***“, ж.к. „***“-3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 86.70 кв.м., заедно с таванско помещение № 35 и с 1.632% ид. части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена.

Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Н., която в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост.

Поддържа, че владението е било установено категорично от показанията на разпитаните по делото свидетели и приетите като писмени доказателства констативен нотариален акт № 1

16, том II, рег. № 2459, н.д. № 187/2016 г. на нотариус С. М., рег. № ***, удостоверяващ право на собственост въз основа на писмени доказателства, по чл. 587, ал. 1 ГПК, както и копие от книгата на етажната собственост за бл. *, ж.к. „***“-3. Въззивницата Н. моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него предявеният положителен установителен иск за собственост да бъде уважен.

Въззиваемата Х. оспорва жалбата по съображения, изложени в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото и като обсъди инвокираните от страните доводи и възражения съобразно с чл. 12 и чл. 235 от ГПК при ограниченията на чл. 269 от ГПК, намери от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и с предмет – установяване правото на собственост на ищцата С. Д. Н. върху апартамент № 67, находящ се на 14 етаж в жилищната сграда на бл. * на бул. „***“ в гр. ***, район „**“, ж.к. „***“-3, придобито чрез давностно владение.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост върху чужди права чрез фактическо упражняване съдържанието на тези права в продължение на определен от закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен от закона период от време.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС сочи, че владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а ал. 2 дава определение за понятието „държане", като го определя като упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. От разпоредбата на чл. 68, ал.

1 от ЗС става ясно, че два са признаците на владението, а именно: обективен упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – изразява се в определено съзнание или представа на владелеца, че притежава вещта като своя или има намерение тя да стане негова, което намерение е явно свързано с представата, че тя все още не е негова, но се стреми към това да я придобие, който субективен признак се изразява чрез глагола „своене“. Под фактическа власт трябва да се разбира господство, обладаване на вещта, възможност владелецът да действа непосредствено върху вещта по изключителен начин. За да е налице обективният признак на владението (corpus), необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Субективният признак на владението е да се държи вещта като своя (animus domini). Това означава, че владелецът държи вещта като че той е носител на правото на собственост върху нея. Дали е налице субективният елемент на владението е въпрос, отговорът на който зависи от намерението на лицето. Намерението е психическо, душевно и субективно състояние и поради трудността в доказването на субективни преживявания, законодателят е предвидил презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно която 2 норма се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Посочената оборима презумпция е установена в полза на владелеца, като същата размества тежестта за доказване и нейното оборване е възложено на лицата, които твърдят, че владелецът не държи вещта като своя. Един от начините за оборване на презумпцията е като се установи, че лицето държи вещта за другиго. Това означава, че същата е придобита на някакво правно основание. Ако се установи това правно основание, счита се, че владелецът не може да има намерение да държи вещта като своя. За да е налице владение, необходимо е да се установи кумулативното наличие на двата негови признака.

Фактическата власт и начинът, по който се упражнява тя, са реализация на намерението, чрез тях се съди за наличието и характера на това намерение. Трайно установено в теорията и практиката е разбирането, че владението следва да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно. Тези признаци не са нормативно уредени, но се извеждат по логически път и от опитните правила, като някои от тях съставляват допълнителни изисквания, установени в закона, при упражняване на някои права (чл. 81, чл. 75 от ЗС).

Владението е постоянно, когато то няма случаен или спорадичен характер с отделни, откъслечни действия, а изразява волята на владелеца трайно да държи вещта и да не допуска друго лице да установи владение върху същата вещ.

Въпрос на фактическа преценка е дали действията на владелеца имат спорадичен характер или те са израз на воля да се държи и запази вещта като своя. Непрекъснатото владение е налице, когато същото не е било прекъсвано за повече от шест месеца - чл. 81 от ЗС.

Владението е спокойно, когато не е установено с насилие и впоследствие в него няма смущения от други лица, а е явно, когато владелецът демонстрира позицията си спрямо вещта ясно и недвусмислено пред останалите правни субекти и особено пред собственика на вещта. Владението е съмнително, ако не може със сигурност да се определи дали действително владелецът упражнява фактическа власт или дали наистина има намерение да свои вещта. За да има владение, то трябва да бъде сигурно, т.е. неговите два белега (corpus и animus) трябва да са без съмнение налице. Най-често се налага да се установи несъмнителност на владението, когато то е придобито от държател, който започва да държи вещта за себе си и да претендира изключително владение, т.е. при трансформация на държане във владение (interversio possessionis).

В настоящия случай ищцата С. Н. през 2002 г. с лични средства, както и със средства, дадени от майка , придобива процесния недвижим имот апартамент № * в бл. * на бул.

„***“, ж.к. „***“-3, гр. ***, чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 68, том I, рег. № 3789, н.д. № 61/2002 г. на нотариус Л.

С., рег. в НК под № ***, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията С. под акт № 73, том LXIV, дело № 14562/2002 г., вх. рег. № 19694/09.07.2002 г.

През 2009 г. ищцата Н., за да избегне бъдещи наследственоправни спорове с брат си и сестра си досежно наследството на майка им, прехвърля правото на собственост върху процесния апартамент на Г. Г. Й., с когото били в близки отношения с ищцата, без да делят едно домакинство, и който е и наследодател на ответницата Е. Х.. Правото на собственост 3 върху апартамента ищцата прехвърлила на Г. Г. Й. чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот № 92, том II, рег. № 12114, н.д. № 262/2009 г. на помощник-нотариус по заместване Е. Б. на нотариус Р. Т., рег. в НК под № ***, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията С. под акт № 181, том CLXXX, дело № 39535/2009 г., вх. рег. № 61293/22.12.2009 г., като със същата сделка ищцата С. Н. учредила вещно право на ползване безсрочно на майка си С. Я. В. върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот и запазила за себе си върху останалата ½ ид.ч. пожизнено право на ползване.

В процесния апартамент въззивницата-ищца продължила да живее заедно с майка си до смъртта на последната през 2015 г., с настъпването на която смърт се погасило и учреденото в нейна ползва вещно право на ползване. Няколко дни по-късно, на ******** г., умира и Г. Г. Й., като единствени негови наследници по закон били дъщеря му ответницата Е. Х. Х. и синът му С. С. Й., който впоследствие през 2020 г. направил отказ от наследство, вписан в особената книга на СРС под № 303/12.02.2020 г.

След смъртта на наследодателя Г. Г. Й., починал на ******** г., наследниците по закон на последния – Е. Х. Х. и С. С. Й., по-късно отказал се от наследството му, като титуляри на правото на собственост върху процесния недвижим имот апартамент №67, учредили в полза на ищцата С. Н. пожизнено вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот чрез договор, обективиран в нотариален акт № 9, том II, рег. № 5130, н.д. № 178/30.09.2015 г. на нотариус В. К. рег. в НК под № ***, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията С. под акт № 188, том CXXXV, дело № 41765/2015 г., вх. рег. № 57188/30.09.2015 г., видно от който ищцата се е съгласила и е приела учреденото в нейна полза вещно право на ползване.

Година по-късно, през 2016 г., въззивницата-ищца С. Н. се снабдила с констативен нотариален акт № 16, том II, рег. № 2459, н.д. № 187/2016 г. на нотариус С. М., рег. в НК под № ***, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията С. под акт № 163, том CXCVIII, дело № 61608/2016 г., вх. рег. № 83988/27.12.2016 г., удостоверяващ право на собственост върху процесния апартамент № 67, находящ се на 14 етаж в жилищната сграда на бл. * на бул. „***“, ж.к. „***“-3 в гр. С., придобито на основание наследствено правоприемство по завещание от 15.03.2015 г., направено от Г. Г. Й. в полза на ищцата С.

Н., впоследствие прогласено за нищожно с Решение № 260390 от 28.06.2024 г. по гр. д. № 4220/2021 г. на ГО 1-4 състав на Софийски градски съд, с което решение съдът е отменил и издадения въз основа на обявеното за нищожно завещание констативен нотариален акт № 16, том II, рег. № 2459, дело № 187/2016 г.

Безспорно е и въз основа събраните доказателства настоящият въззивен състав приема, че ищцата е упражнявала фактическа власт върху процесния имот за периода от 01.08.2002 г. до 05.04.2022 г. Това се подкрепя и от събраните и неоспорени пред първа инстанция показания от разпита на свидетелите С. П., съсед на ищцата, и Г. А., племенница на ищцата. Настоящият въззивен състав кредитира показанията на свидетелите, като ги счита за обективно и безпристрастно дадени, безпротиворечиви и кореспондиращи 4 едни с други, както и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Видно от събраните и приети като доказателства по делото конститутивни нотариални актове, които свидетелстват за хронологията на транслативните сделки с обект процесния апартамент №67, находящ се на 14 етаж в жилищната сграда на бл. * на бул. „***“ в гр. ***, район „**“, ж.к. „***“-3, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 86.70 кв.м., заедно с таванско помещение №35 и с 1.632% ид. части от общите части на сградата и от мястото, в което е построена, ищцата С. Н. е била титуляр на правото на собственост върху процесния апартамент от 09.07.2002 г. до 22.12.2009 г.

Разпечатката съдържа 35 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4886e68e-236c-49fe-924b-68d0a0c1c3f6