Решение № 260048 от 11.02.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260048 11 .02 Година 2021 Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

На втори февруари, 2021

Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Ваня Казакова като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 709 по описа за 2019 година намери за установено следното:

Искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/.

Ищецът Т.А.С. твърди, че е брат на М.А.С., починал на

13.08.2014 г. в резултат на ПТП, виновно причинено от П.В.П., който като водач на товарен автомобил влекач марка МАН, модел ТГА с рег.№ ***с прикачено към него полуремарке с рег.№ ***е извършил нарушение на правилата за движениеи е причинил ПТП.

Твърди, че към датата на

ПТП товарният автомобил е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към ответното дружество „Лев инс“АД-София по полица №22113002633169. Описва подробно механизма на настъпилото ПТП и твърди,ч е с присъда №25 от 29.03.2019 по НОХД №104/2018 г. на ОС-Габрово подсъдимият П.П. е бил признат за виновен за извършеното от него престъпление с посочената в ИМ правна квалификация,като му било наложено и посоченото там наказание.Твърди, че след ПТП, в резултат на извършеното деяние от П. В. П., ищецът търпи трайни неблагоприятни последици-неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на психическа болка и страдание от загубата на своя брат,прихическо напрежение при общуването с хората /семейство и близки/. Заявява, че приживе е имал силна емоционална връзка с починалия си брат М.С. и са поддържали отлични и тесни семейни отношения,работили са заедно и ежедневието им е било свързано един с друг. Твърди,че и към момента тъгува по загубата на брат си,ежедневно се вижда със съпругата и детето му.

Ищецът твърди още, че неимуществените вреди,които е претърпял,са в пряка причинна връзка с извършеното от П.П. престъпление,за което е признат за виновен с горната присъда, както и че е отправил покана до ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение,но до момента на подаване на ИМ нямало никакъв резултат. При горните твърдения ищецът моли да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 60 000 лв. като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на брат му М.С., настъпила вследствие на ПТП,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 13.08.2016 г.

ОТВЕТНИКЪТ е подал в законния срок отговор на ИМ, с който оспорва изцяло исковата претенция за неимуществени вреди. Оспорва за ищеца да е възникнало материално притезание-право на обезвреда за неимуществени вреди в резултат от загуба на близък. В тази връзка поддържа,че липсват доказателства за възникнала особена близост на ищеца с пострадалия, оправдаваща получаване на обезщетение наред с най-близките родственици на последния, както и за наличие на житейска връзка, различна от обичайната между братя на посочената възраст. Ответникът поддържа,че ищецът не е наследник на пострадалия по права линия и лице от кръга лица с право на обезвреда,очертан от ППВС №4/61 и ППВС №5/69 г., нито пък се сочат особени житейски обстоятелства,които да обосноват да се направи изключение от кръга лица с право н обезвреда. Твърди,че същевременно М.С. е оставил наследници от първи ред- съпруга и син, както и баща и майка, легитимирани като лица с право на обезщетение за неимуществени вреди, явяващи се резултат от настъпилата смърт на пострадалия от ПТП. Излага и други аргументи за обосноваване на възражението си, че ищеца не е материално легитимиран да получи обезщетение за вреди от смъртта на брат си и че в случая не са налице особени житейски обстоятелства,оправдаващи получаване на такова обезщетение от ищеца. Предвид това ответникът е заявил,че оспорва активната материално-правна легитимация на ищеца за предявяване на процесния иск. Оспорва е твърденията за естеството и за съществуването на описаните в ИМ отношения между ищеца и пострадалото лице,за силна емоционална връзка и отлични отношения помежду им,за свързаност в ежедневието,както и за психическо напрежение и настъпване на неимуществени вреди, надвишаващи възприеманата по човешка презумпция реакция на скръб.

Оспорва и твърденията за вреди,обосноваващи размера на исковата претенция.

По аргумент от разпоредбата на чл.197 от КЗ и предвид датата на настъпване на процесното произшествие-13.08.2014 г.,съответно-датата на предявяване на исковата претенция, ответникът заявява, че прави възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за предявяване на иска.

Оспорва и твърдението,че произшествието от 13.08.2014 г. се е осъществило в причинна връзка с виновно противоправно поведение на водача на товарен автомобил марка „МАН“ с рег.№ ***, изразило се в нарушение на правилата за движение по пътищата, като вместо това твърди, че произшествието е настъпило по причина от поведението на М.А. С., като участник в движението-водач на МПС. Твърди,че механизма на събитието се е осъществил поради извършено от М.С. нарушение на правилата за престой и паркиране на МПС извън населените места,правилата за използване на светлинно обозначение на МПС, които не са в движение, както и тези за обозначаване на спряно поради повреда МПС, като сочи и конкретните нарушени законови разпоредби. Във връзка с тези възражения, ответникът поддържа, че управлявания от пострадалия С. лекотоварен автомобил „Мерцедес Спринтер“ не е бил ясно видим обект на пътя при конкретната пътна обстановка. Излага и други аргументи за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на пострадалия. С оглед на това ответникът заявява,че оспорва твърдението за настъпване на риск, покрит по застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен по отношение на товарен автомобил „МАН“ с рег.№***. Позовава се на твърдението, че причина за настъпване на произшествието е собственото поведение на пострадалия а в условията на евентуалност поддържа възражение за съпричиняване в изключителна степен на вредоносния резултат от страна на М.С..

Ответникът заявява в отговора си, че поддържа възражението,че транспортният инцидент се е осъществил по причина и от действията на Т.С.Г., който преди произшествието е управлявал велосипед и чиито действия са в нарушение на чл.80 от ЗдвП предвид изложени в отговора обстоятелства. Ответникът оспорва предявената искова претенция и по размер, както и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва.

В допълнителната

ИМ, предвид поддържаните в отговора на ответника възражения, ищецът излага допълнителни аргументи и обстоятелства относно отношенията между него и починалия му брат М.С.. Също така оспорва получаването на писмо с изх.№6692/2019 г., с което ответното дружество го уведомява,че преписката на ищеца относно претенция за изплащане на обезщетение е приключила с отказ. Ищецът заявява още, че оспорва възраженията на ответника относно вината на починалия М.С. за възникване на ПТП, като счита,че с поведението си същият не е нарушил правилата за движение по пътищата.

Оспорва и възражението за определяне на лимит относно претенциите на лицата по чл. 493а, ал.4 от ЗИД на КЗ и приложимостта на чл.496 и чл.498,ал.3 от КЗ. Излага аргументи в тази насока.

В отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява, че поддържа изцяло оспорването на предявената искова претенция-по основание и размер.С оглед на изложеното в доп. ИМ ,ответникът заявява,че оспорва заявените нови фактически твърдения относно отношенията между ищеца и починалият му брат. Заявява,че поддържа и всичките си възражения срещу исковата претенция, изложени в отговора на ИМ.

Пловдивски Окръжен

Съд, Търговско отделение, ХVIII.с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.226, ал.1 от КЗ /отм./. Според тази новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 223 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управляваро автомобил относно който е налице сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязла в сила присъда№ 25 от 29.03.2019г. постановена по НОХД № 104 /2018г. по описа на Габровския окръжен съд, с която е признат обвиняемия П.В.П. за виновен в това, че по непредпазливост е причинил смъртта на М.А.С..

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо несъмнено в случая е налице фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента П., като съществува и причинна връзка между активното поведение на делинквента, което е и противоправно, и настъпилия резултат. /чл.300 от ГПК/ Също така по делото се установява, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила управляван от П. е била сключена валидна застраховка ГО на автомобилистите по чл.223 от КЗ /отм/. Приложено е писмено доказателство по делото на лист 7, което не е оспорено от ответника, поради което и съдът намира, че към 13.08.2014г. за автомобил с ДКН *** има валидна застраховка „ГО“ с ЛЕВ ИНС АД. Поради това и предпоставките за заплащане на обезщетение относно лицата имащи активни материално правни права по принцип са налице.

Направено е от ответника възражение за наличие на погасителна давност, което съобразно настъпването на деликта и датата на депозиране на ИМ се явява неоснователно.

В случая обаче съдът не счита, че искът е основателен. При наличието на така изложените факти следва да бъде установено по делото дали ищецът има активна материално правна легитимация да претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на брат му.

С ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

В мотивите на ТР е разяснено, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.