Решение № 454 от 19.06.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 454 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Лилия Н. Георгиева

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Анна Щ. Т.а в присъствието на прокурора Н. Ив. С. като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602746 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 21.02.2022 год. по НОХД № 5758/2019 г. на СРС, НО, 110 състав, подсъдимият Д. Д. В. е признат за невиновен за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК, а именно, за това че:

На 16 юли 2012 година около 13:00 в град София, кв. ****, в съучастие, като са извършител с неустановено по делото лице, с цел да набави за себе си имотна облага в размер на 15 000 лева, е възбудил заблуждение у В.Г.С., че дъщеря Г.С. в резултат на катастрофа се намира в болница с два счупени крака и таз, необходимо е да се поставят пирони, които липсват и трябва да бъдат заплатени от нея в размер на 15 000 лева, и го поддържал до 15 часа на същия ден, като заявил на пострадалата, че е „доктор А.Т.“ от Окръжна болница, който е изпратен от „доктор Т.“ от същата болница да вземе парите за операцията, като с това и причинил имотна вреда в размер на 8500 лв., и на основание чл. 304, ал. 1 НПК е оправдан по повдигнатото обвинение.

На основание чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски – в съдебната и досъдебната фаза на производството, са оставени в тежест на държавата.

Срещу присъдата по делото е постъпил въззивен протест и допълнение към него от прокурор при Софийска районна прокуратура, съдържащ 1 твърдения за неправилност на постановения съдебен акт, поради необективен и всестранен анализ на събраните доказателства. Сочи се, че първоинстанционния съд е пренебрегнал неправилно и е омаловажил показанията на свидетелите В.С., Г.Х., А.К. и А.Т., като е дал вяра на показания на свидетели, които се намират в близки родствени и приятелски взаимоотношения, осигуряващи алиби на подсъдимия на инкриминираната дата. Излагат се аргументи, че не са били събрани от първия съд исканите от прокурора доказателства за приобщаване на материали по друго водено наказателно производство срещу същия подсъдим за аналогично по фактическа обстановка Д.ие по чл.209 от НК. Излага се искане постановената присъда по делото от Софийски районен съд да бъде отменена.

С въззивния протест и допълнението към него не са направени доказателствени искания.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни доказателства чрез провеждането на съдебно следствие във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд представителят на СГП поддържа протеста, като моли съдът да отмени атакуваната присъда Излагат се аргументи, че постановената присъда по НОХД № 5758/2019 г. по описа на СРС, 110 състав е неправилна, тъй като първоинстанционния съд неправилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал.

Прокурорът се мотивира, че събраните и проверени доказателства по делото подкрепят напълно обвинителната теза, а именно показанията на разпитаните свидетели В.С., Г.Х., А.К. и А.Т., протоколът за извършеното разпознаване и според него може да се направи категоричен извод, че подсъдимия е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Представителят на държавното обвинение заема становище, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което желае да се постанови нова присъда, с която да се признае подсъдимия за виновен и същият да бъде осъден за извършеното от него престъпление.

Защитата на подсъдимия - адв. Занев, намира че обвинението не е доказано по един категоричен начин и излага искане да бъде отхвърлен протеста на Софийска районна прокуратура против постановената оправдателна присъда, като неоснователен. Защитата излага аргументи, че постановената първоинстанционна присъда е правилна и законосъобразна, сочи че Софийския районен съд детайлно и подробно е обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателствени средства, като ги е анализирал поотделно и в своята съвкупност, същевременно е достигнал и до единствения правилен и обоснован извод, че подзащитният му не е извършител на повдигнатото обвинение. Излагат се аргументи, че твърдението за липса на мотиви досежно определени свидетелски показания от първоинстанционния съд, е неоснователно, тъй като първоинстанционния съд подробно е посочил защо не ги кредитира. В тази връзка защитата се мотивира и сочи, че според показанията на пострадалото лице, преди разпознаването е било посочено обвиняемото лице, както и че нейната 2 родствена дъщеря съобщава, че майка се е намирала във физическо и психическо състояние, което ни позволявало правилно да възприема фактическата обстановка, била лесно заблудима и изпадала в паника.

Процесуалният представител на подсъдимия, сочи че поддържа и изложените пред първия съд други процесуални нарушения по извършения протокол за разпознаване и поради това и правилно е прието в мотивите на СРС, че не трябва да се кредитира протокола за разпознаване, тъй като е опорочен, както и свидетелските показания на посочени от прокуратурата лица. В заключение се излага искане да се потвърди първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и след като сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим, но по същество се явява неоснователен.

За да постанови присъдата си първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския районен съд.

Въз основа на извършения собствен анализ на събраните доказателства, настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. Д. В. е роден на 10.03.1987 г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше образование, с постоянен адрес в гр.София, кв. „Подуяне“, ул. ****, с настоящ адрес: гр.Великобритания, гр.Лондон, ул. ****, ****, п.к. SW67RP, работи като таксиметров шофьор в гр.Лондон, живее на семейни начала със С. Д.а, с едно дете и с ЕГН**********.

Към 16.07.2012 год. свидетелят В.Г.С. и С.С.С. (починал на 04.02.2015 год.) били, съпрузи и живеели на адрес в гр.София, кв.“****. Дъщерите им – свидетелките Г.С. Х. и А.С.К. не живеели с тях, а в отделни домакинства.

На 16 юли 2012 година в 13:08 часа, свидетелят С. приела входящо обаждане на стационарния телефон с номер ****. Обадило се лице с неустановена самоличност по делото, от мъжки пол, което се представило за доктор - ортопед от окръжна болница с имена А.Т.. Лицето съобщило на свидетеля С. невярна информация, а именно, че дъщеря в момента се намира в болница със счупени крака и таз, тъй като е пострадала при ПТП и спешно се налага да бъде оперирана. Представящото се за доктор Т. лице заявило на свидетеля С., че е необходимо да бъдат закупени ортопедични материали - пирони от друго болнично заведение в град София. Свидетелят 3

С., която към този момент била възрастна – на 73 години, наивна и добронамерена, се доверила и попитала дали става въпрос за дъщеря й Гергана, като я назовала по име и попитала дали е добре детето. Свидетелката решила, че последната е пострадала от ПТП, докато е била навън разхождайки детето си с количка. След последвалият утвърдителен отговор, разговорът бил приключен. В кратки интервали, същият ден, С. провела още няколко разговора със същия мъж, неустановен като самоличност по делото, като от него била убедена, че следва да събере и да плати сумата от 15000лв.

Докато разговаряла по телефона, свидетелката възприела плачещ женски глас, който казвал „майко“, както и че има силни болки. Лицето, представящо се за д-р Т. настоявало свидетеля С. да не прекъсва разговора и да държи линията отворена. Последната обещала, че ще намери част от исканата сума, като обяснила че вкъщи има около 1000лв, а в „Райфайзен банк“ на бул.

„България“ имала депозит около 7000лв. Неустановеният по делото мъж дал указания на свидетелката да отиде и да изтегли от банката паричните средства, да остави телефона отворен за да не прекъсва връзката. Въпреки това, свидетелят С. затворила телефона и се опитала да се свърже от стационарния телефон с дъщеря си и позвънила в офиса й. Обадил се мъжки глас, който й съобщил невярна информация, а именно че нейните дъщери и зет са в Окръжна болница за да дадат кръв. В този момент на свидетеля С. не й било известно, че разговорът се контролирал от трети неустановени лица и отново се доверила на казаното й.

Уплашена, заедно със съпруга си, отишла до офиса на „Райфайзен банк“, който се намирал на бул. „България“ в гр.София. В банката свидетелката имала два броя депозити, които закрила и изтеглила (в 14:13:56 часа на 16.07.2012 год.) общо сумата от 7490,76 лева, след което заедно с мъжа си се прибрали в дома си. Малко след това, на стационарния им телефон отново позвънил мъжът, с неустановена по делото самоличност представящ се за д-р Т., като заявил, че ще изпрати свой колега – д-р Т., който да вземе общо събраната от свидетелката сума в размер на 8500лв (от банковите депозити и сума, която имала вкъщи), като преди това помолил последната да издиктува серийните номера на банкнотите. Срещата, която трябвало да се състои с „д-р Т.“ била уговорена в кв.“Борово“, в близост до блок 12.

Непознатият мъж поискал и съответно получил информация как е облечена свидетелката, след което прекъснал разговора. Свидетелката С., заедно със съпруга си взели паричната сума от 8500 лева, поставили я в пощенски плик и се насочили към бл.12 в квартала.Още докато били при блок 11, двамата били пресрещнати от непознато лице от мъжки пол, в младежка възраст и среден ръст, облечен в летни дрехи, с три четвърти карирани панталони и светла тениска, късо подстригано с тъмна коса и бяла кожа, което се представило за доктор Т.. Същият подал телефон на свидетелката, при което тя попитала за какво й е и поискала лицето да удостовери самоличността си. Лицето представящо се за д-р Т. взело подаденият му плик със сумата в него от 8500 лева, сложило пакета в страничния джоб на панталоните и с бърз ход се отдалечило. Съпругът на свидетеля С. се опитал да догони младежа, но не успял и се върнал обратно при жена си. Двамата разбрали, че са били 4 измамени, след което още същия ден отишли и подали сигнал в близкото районно управление на СДВР. На следващия ден било започнато досъдебно производство (на 17.07.2012 год.), в хода на което в качеството на обвиняем бил привлечен подсъдимия Д. В. за престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал.1 от НК.

По внесеният обвинителен акт от Софийска районна прокуратура било образувано НОХД №23651/2014 год. по описа на Софийски районен съд, което приключило с оправдателна присъда, отменена с Решение на Софийски градски съд по ВНОХД №5516/2018 год., като делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. Присъдата била отменена поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на подпис на мотивите на съдебния заседател по делото, подписал крайният съдебен акт с особено мнение.

Изложената фактическа обстановка се подкрепя изцяло от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля В.Г.С. (включително и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 и ал.4 от НПК от НОХД №23651/2014 год. по описа на Софийски районен съд – обективирани в протоколи от проведени съдебни заседания на 17.06.2015 год. и на 17.09.2015 год. и от фазата на воденото досъдебно производство – от 20.07.2012 год., обективирани в протоколи за разпит на свидетел – л.36, л.37 и л.38 от ДП); показанията на свидетелите Д.