Решение № 3746 от 01.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3746 гр. С., 01.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. К.А при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. К.А Гражданско дело № 20211110137606 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. ***4 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Юробанк България“ АД, с ЕИК:

000694749 /с предишно наименование „Юробанк и Еф Джи България“ АД/, доуточнена с молба с вх. № 4***05/16.08.2021 г., подадена чрез процесуалния му представител – адв. Х. И. против А. С. Т., с ЕГН: ********** и Ц. В. Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност следните суми:

1 / 10 225.84 евро – главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38618/11.09.2008 г. и допълнителни споразумения към него, която сума е частичен иск от общата главница по кредита в размер на 81 042.95 евро, 2/ сумата от 832.52 евро – такси, която сума е частичен иск от общия размер на вземането за такси от 1024.20 евро и е формирана от 814.62 евро такси – комисионни за управление на кредита за периода от 10.05.2016 г. до 07.05.2019 г. и 17.90 евро – такса за просрочен кредит; 3/ сумата от ***3.18 евро – застраховки, която сума е частичен иск от общия размер на вземането за застраховки от 177.77 евро и 4/ 830 лева – нотариални разноски за периода от 20.08.2018 г. до 07.05.2019 г., формирани от 700.40 лева – такса за подновяване на договорна ипотека от 24.08.2018 г. и ***9.60 лева – нотариални такси за връчване на нотариални покани, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 25926/2019 г. по описа на Софийски РС – 10.05.2019 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между тях 1 договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38618/11.09.2008 г.

Твърди се, че въз основа на така сключения договор банката отпуснала на ответниците сумата от 80 000 евро – с банково бордеро № 2091704 от 24.09.2008 г. с цел закупуване на недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. Манастирски ливади, бл. 134 и така изпълнила задълженията си по договора. Уточнява се, че срокът за издължаване на кредита бил 360 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Посочва се, че за обезпечение на отпуснатия кредит кредитополучателите учредили на ищеца договорна ипотека съгласно Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 180, том V, рег. № 6616, нот.д. № 944 от 2008 г.

На следващо място се твърди, че към договора за кредит били сключени поредица от допълнителни споразумения – като последното било с дата 27.06.2013 г. По силата на посочените допълнителни споразумения /общо 3 на брой/ страните се съгласили за удобство на длъжника непогасените и просрочени начислени за периодите договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница, за което заемополучателите изразили изрично съгласие.

Съгласно договора и споразуменията заемополучателите се съгласили да отговарят и за разноските по обезпечението /ипотеката/, както и за разноските по принудителното изпълнение.

Освен това заемополучателите се съгласили да застраховат ипотекирания имот в полза на банката.

На следващо място се твърди, че поради неизпълнение на задълженията по кредита от страна на заемополучателите целият кредит е обявен за предсрочно изискуем – с нотариална покана от 07.03.2019 г. с рег. № 1994/2019 г. и нотариална покана от 07.03.2019 г. с рег. № 1995/2019 г.

Поканите били получени на 21.03.2019 г., от която и дата ищецът счита, че е настъпила предсрочната изискуемост.

В исковата молба се уточнява, че по процесния договор за кредит, ответниците дължат и други суми – за възнаградителна лихва и за наказателна лихав, които обаче не са предмет на настоящото производство.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38618/11.09.2008 г. и три броя допълнителни споразумения към него с погасителни планове, заверено копие от справка по чл. 366 от ГПК, нотариални покани и разписки, Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 180, том V, рег. № 6616, нот.д.

№ 944 от 2008 г., извлечение от сметка, застрахователен сертификат, извлечения за разноски,

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор от ответниците чрез адв. Й. К. намира предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. Посочва се, че условията по кредита не били достатъчно ясно определени при сключването му. Освен това лихвеният 2 процент бил уговорен въз основа на неравноправна клауза, тъй като подлежал на едностранно изменение от банката без възможност на длъжника да влияе върху него.

На следващо място се поддържа, че към договора за кредит не е представен погасителен план. Обръща се внимание, че такъв е представен едва с едно от допълнителните споразумения. В тази връзка се посочва, че договорът бил невалиден. Поддържа се и че незаконосъобразно ищецът присъединявал лихви към главницата или т.нар. капитализация на лихви, което също било недопустимо. Възразява и се срещу начислените по договора такси.

Излагат се доводи и за неоснователност на претенцията за нотариални разноски. Обръща се внимание, че след подаване на заявлението сумите по кредита били изцяло заплатени от ответниците.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар.

В съдебно заседание, проведено на 13.02.2023 г., ищецът, редовно призован, изпраща процесуален представител – адв. Тушев. Последният счита исковете за основателни и иска същите да бъдат уважени в пълен размер.

Обръща внимание, че вземанията подлежат на установяване към датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Признава, че действително всички вземания по договора за кредит били вече погасени от ответниците, но това станало в хода на принудителното изпълнение.

Ответниците се представляват от Й. К., който поддържа, че сумите са вече платени и иска това да бъде съобразено от съда. Поддържа и че част от претенциите се основавали на неравноправни клаузи.

Депозира и писмени бележки като поддържа, че исковете са изцяло евентуално частично неоснователни.

В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно счетоводна експертиза /ССчЕ/.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответниците за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260803/17.***.2020 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6486/2020 г. по описа на СРС. Заповедта е връчена на длъжниците А. С. Т. и Ц. В. Т..

От представено по делото копие от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38618/11.09.2008 г. се установява, че на 11.09.2008 г. между дружеството ищец като заемодател и ответниците като заемополучатели, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 80 000 евро, от които 43 444 евро за покупка на недвижим имот и 36 556 евро – за други разплащания на заемополучателите, 3 срок на кредита 360 месеца; погасяване на кредита – на равни /анюитетни/ месечни вноски по 553.90 евро като с всяка вноска се погасява част от лихвата и част от главницата, както и съответните такси. Уговорена е солидарна отговорност на кредитополучателите. Към договора няма погасителен план, не е уточнено и каква част от главницата респ. лихвата и таксите се погасява с всяка вноска, не е посочен и крайният размер на дължимите по договора суми от кредитополучателите поради променливия характер на възнаградителната лихва. Уговорено е че последната се определя на годишна база и е в размер на сбора на базовия лихвен процент /БЛП/ на банката ищец за жилищни кредити в евро, действащ за съответния период плюс договорна надбавка от 0.2 пункта. Към датата на сключване на договора БЛП за жилищни кредити в евро възлиза на 7.2 % следователно възнаградителната лихва е в размер 7.4 % /чл. 3, ал. 1/. В договора е уговорено и че ако по време на действието му банката ищец промени БЛП за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя автоматично съобразно тази промяна, като с подписването на договора кредитополучателите са дали безусловно и неотменимо съгласие за това /чл. 3, ал. 5/.

Съгласно чл. 4 от договора освен възнаградителна лихва, а при просрочие и наказателна надбавка, кредитополучателите дължат и такса за управление от 1.5 % върху размера на разрешения кредит, платима еднократно при първо усвояване на кредита, както и такса от 0.03 % комисионна за управление на кредита, дължима ежемесечно със съответната погасителна вноска и начислявана върху размера на непогасената главница.

Така предоставеният кредит е обезпечен с ипотека върху недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. С., ж.к. Манастирски ливади, бл. 134, като разходите по оценка на имота, вписване и подновяване на ипотеката, както и за застраховане на имота, са за сметка на кредитополучателите /чл.

10, т. 2 и чл. 13, ал. 2 от договора/. На последно място е уговорено и че при забава в плащането /изцяло или частично/ на три поредни месечни вноски целият остатък от кредита става автоматично предсрочно изискуем без допълнителни волеизявления от страна на кредитодателя.

Към договор № HL 38618/11.09.2008 г. страните са сключили няколко допълнителни споразумения – от 22.***.2011 г., от 19.02.2013 г. и от 27.06.2013 г., представени по делото. Видно от съдържанието им същите са сключени, доколкото заемополучателите са допускали забава при плащане на вноските по заема. В тази връзка и в допълнителните споразумения е уговорено стойността на забавените плащания за възнаградителна лихва и такси по договора за кредит да бъде прибавена към главницата по кредита. В резултат от извършената капитализация главницата по кредита е достигнала общ размер от 84 109.34 евро, върху който от своя страна е продължило начисляване на възнаградителна лихва. Към допълнителното споразумение от 22.***.2011 г. и от 27.06.2013 г. са приложени погасителни планове, подписани от заемополучателите.

Съгласно последния план възнаградителната лихва, която заемополучателите следва да върнат до изтичане срока на договора възлиза на 139 046.66 евро. От своя страна дължимите такси възлизат на 4983.26 евро.

4

От представени два броя нотариални покани от 07.03.2019 г. се установява, че ищецът е отправил волеизявление до всеки от двамата ответници, по силата на което е упражнил правото си да обяви незаплатените суми по процесния договор за кредит за предсрочно изискуеми. Двете нотариални покани са връчени на 21.03.2019 г. – на ответницата Ц. В. Т. лично, а на ответника А. С. Т. – чрез ответницата като негова съпруга. В тази връзка и посочената дата е възприета от заемодателя за датата на обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита.

Видно от извлечение за други вземания срещу А. С. Т. и приложени по делото платежни нареждания ищецът е начислил на ответниците и сумата от 830 лева – нотариални такси. От тази сума 700.40 лева са изразходвани за подновяване на ипотеката, върху имота, който обезпечава дълга по кредита, а остатъкът от сумата е изразходван във връзка с обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията по кредита – изготвяне и връчване на нотариални покани и др. Начислена е отново съгласно извлечение и сумата от ***3.18 евро – за три вноски за застраховка /всяка по 41.06 евро/.