Решение № 3922 от 27.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3922 гр. С., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20241110164918 по описа за 2024 година

К. С. Л. е предявил срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата от 24 467.75 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление по чл.215, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. ал. 1 и вр. чл.

18, ал. 1 от НК и незаконосъобразно наложена мярка за неотклонение, ведно със законната лихва от 04.09.2024 г. – датата на издаване на постановлението на ответника за прекратяване на повдигнатото обвинение до окончателното й плащане. Поради направен отказ от иска производството е прекратено на основание чл.233 от ГПК по иска за сумата от 2099.90 лева.Предмет на делото е останала претенцията за сумата от 22 367.85 лева, от която 2002.78 лева – лихви за забава, 3200 лева – адвокатско възнаграждение и 17 165.07 лева – трудови възнаграждения на ищеца.

Ищецът поддържа, че с Постановление от 11.02.2020 г., ответникът е образувал досъдебно производство № 73/2020 г., пр. пр. № СП 6902/2020 г. по описа на СРП, като на 12.02.2020 г. на ищеца му е повдигнато обвинение и му е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Сочи, че на 27.02.2020 г. с Определение на СГС му е взета мярка за неотклонение „Парична 1 гаранция“ в размер на 10 000 лева. Поддържа, че след три години и половина разследване, с постановление на СРП от 13.02.2023 г. наказателното производство било прекратено, тъй като ищеца не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди, че постановлението му е връчено на 28.08.2024 и тъй като не го е обжалвал постановлението е влязло в сила на 04.09.2024. Заявява, че вследствие на незаконосъобразните действия на П., ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в размер на 3200 лева за участие във всички процесуални действия по посочената прокурорска преписка.

Изтъква, че след определяне от съда на мярка за неотклонение „Гаранция 10 000 лева“, сумата била внесена на 27.02.2020 г., като на 16.02.2022 г. тази мярка била отменена и сумата е възстановена по сметка на Е. К. – майката на ищеца. Твърди се, че парите са били лична собственост на ищеца, като за периода от 27.02.2020 г. до 16.02.2022 г., не е имал възможност да ползва лично сумата по внесената гаранция, тъй като е била незаконно задържана от ответника. Посочва, че тази имуществена вреда се изчислява на база законоустановената лихва върху сумата, която за процесния период е в размер на 2002,78 лева. Поддържа, че със Заповед № 4247/28.02.2020 г. на министъра на МВР, поради образуваното наказателно производство срещу ищеца, последния бил отстранен от длъжността „Заместник началник на 03 РУ при СДВР“, като със Заповед № 8121К-9720/08.10.2020 г. бил уволнен. Сочи, че към момента на отстраняването е получавал основно месечно възнаграждение в размер на 1759 лева и допълнително, което се определя процентно, като чистата получена сума била в размер на 2591,70 лева. Твърди, че за периода на своето отстраняване - за седем месеца и 13 дни, ищеца е следвало да получи чиста сума в размер на 19 264,97 лева, като общия размер на претърпените имуществени вреди е 24 467,75 лева, които според ищеца се намират в пряка и непосредствена връзка от незаконосъобразните действия на ответника образуване на дело и повдигане на обвинение, което наложило ангажиране на адвокатска защита; опреде. мярка за неотклонение „Парична гаранция“, отстраняване от длъжност и неполучаване на възнаграждение. Счита, че прекратяването на образуваното производство дава основание за образуване на настоящото дело, като тези суми към настоящия момент не са възстановени. Моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът П. на Р. Б. оспорва предявените 2 искове. Счита, че изтичането на 7 – дневения срок за обжалване на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство пред съответния първоинстанционен съд, не придава на прокурорския акт качеството „неотменимост“. Сочи, че постановлението, с което се прекратява наказателното производство, дори и потвърдено с окончателен съдебен акт не влиза в сила. Твърди, че съдебният акт, с който е решен въпроса за незаконността на обвинението в досъдебната фаза на процеса, влиза в сила. Счита, че липсват доказателства за стабилитет на прокурорския акт. Също така оспорва и по размер претенциите за имуществени вреди. Поддържа, че ищеца не е ангажирал доказателства, че внесената гаранция в размер на 10 000 лева би му донесла претендираната лихва в размер на 2002,78 лева за процесния период. Твърди, че искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, предявено под формата на пропусната полза в размер на 2002,78 лева е недопустимо, тъй като според ищеца ответника би се стигнало до присъждане на лихва върху лихва. Също така счита, че не са ангажирани доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощен адвокат в досъдебното производство. Намира сумата от 3200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за прекомерна, тъй като наказателното производство е било прекратено още в досъдебната фаза и не се отличава с фактическа и правна сложност. Прави възражение за прекомерност. Оспорва и претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение в размер на 19264,97 лева, представляващи пропуснати ползи от неполучено месечно трудово възнаграждение. Счита, че липсват доказателства, от които да се установи как е формиран размерът от 2591,70 лева от твърдяното чисто възнаграждение.

Моли съда за отхвърляне на предявените претенции. Заявява, че в случай, че на ищеца бъдат присъдени разноски, то счита, че размерът им не следва да надвишава минималният такъв по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С постановление от 11.02.2020 на СРП е образувано досъдебно производство по пр.пр.№СП-6902/2020 за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.

3

С постановление от 12.02.2020 на СРП е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” за срок до 72 часа на К. С. Л., считано от момента на предявяване на обвинението.

С постановление от 13.10.2023 на СРП е прекратено досъдебно производство №73/2020 по описа на СО-СГП, пр.пр.№СП6902/2020 по описа на СРП, водено срещу К. С. Л. за престъпление по чл.215, ал.1, вр.с чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.

С определение от 27.02.2020 по ВНЧД №715/2020, СГС, НО, V- въз. състав е отменено определение на СРС, НО, 134 състав по НЧД №2215/20, в частта, с която по отношение на К. С. Л. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по ДП№73/2020 по описа на СО-СГП, пр.пр.

№6902/2020 по описа на СРП и е взета на обвиняемия К. С. Л. мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева по ДП №72/2020.

С преводно нареждане от 27.02.2020 е наредена от Е. К. Г. в полза на С.

Градска Прокуратура сумата от 10 000 лева-парична гаравция по ДП73/2020, СО-СГП.

С преводно нареждане от 16.02.2022 е наредена от С. градска прокуратура в полза на Е. К. Г. сумата от 10 000 лева-възстановена парична гаранция по ДП 73/20, пр.пр.№СП6902/20.

По делото е представена декларация от Е. К. Г., че сумата от 10 000 лева, внесени от нея като парична гаранция по ДП73/2020 са на сина й К. С.

Л..

По делото са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, сключен между К. С. Л. и адв. Р. Т. за сумата от 3200 леваадвокатско възнаграждение за защита по пр.пр.№СП6902/20 по описа на СРП.

Със заповед №8121К-4247/28.02.2020 на Министъра на вътрешните работи е отранен временно комисар К. С. Л. от длъжност-заместник-началник на 03 Районно управление по Столична дирекция на вътрешните работи.

Със заповед №8121К-9720/8.10.2020 на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на комисар К. С. Л., заместник-началник на 03РУ при СДВР.

По делото е представен и акт от 12.10.2020 за сдаване на длъжност на К. С.

4

Л. като заместник-началник на 03 Районно управление при СДВР.

Със заповед от 31.01.2020 е отределено основно месечно възнаграждение на комисар К. С. Л.-заместник-началник на 03 Районно управление при СДВР в размер на 1759 лева, считано от 14.01.2020.

По делото е представена Заповед №5618 от 03.02.2020 за определяне на размера и изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности от държавен служител в СДВР за К. С. Л..

По делото е представена справка за размера на брутното и чистото месечно възнаграждение на К. С. Л. за периода от 28.02.2020 до 8.10.2020.

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, п. или съда при обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

В случая с постановление от 13.10.2023 на СРП е прекратено досъдебно производство №73/2020 по описа на СО-СГП, пр.пр.№СР6902/2020 по описа на СРП, водено срещу К. С. Л. за престъпление по чл.215, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК, тъй като няма безспорни и категорични доказателства за това, обвиняемият да е извършил вменените му престъпления.

В този смисъл прекратяването на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето, попада в приложното поле на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Постановлението е връчено на ищеца на 28.08.2024 и същото е влязло в сила спрямо него на 04.09.2024.

По отношение на пропуснатите ползи

Съгласно практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен 5 случай и при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и тяхното настъпване, като несъмнена, сигурна и реална възможност за увеличаване на имуществото на пострадалия.Пропуснатата полза е имуществено увреждане, изразяващо се в неосъществено увеличаване на имуществото на увредения.То се основава на предположение за състоянието, в което това имущество би се намирало, ако не бе настъпило противоправното деяние, като самото предположение обаче трябва да се изгражда на доказаната възможност за увеличаване на имуществото, която възможност е сигурна, а не се презумира.При обективна невъзможност на работника или служителя да се яви на работа по съществуващо безсрочно трудово правоотношение, която е резултат от наложена му ограничителна мярка, е налице доказана възможност за реализиране на трудови доходи, която е пропусната именно поради наложената мярка за неотклоение.Ако за периода ищецът е бил в обективна невъзможност да полага труд по валидно трудово правоотношение в резултат на наложената му мярка за неотклонение „Задържане под стража” н рамките на наказателното производство, причинната връзка между вредата и незаконното обвинение е доказана.В този смисъл е Решение №680 от 11.11.2020 по гр.дело №1449/2020, ВКС, IV ГО.

С постановление от 11.02.2020 на СРП е образувано срещу ищеца досъдебно производство по пр.пр.№СП-6902/2020 за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.

Със заповед №8121К-4247/28.02.2020 на Министъра на вътрешните работи е отстранен временно комисар К. С. Л. от длъжност-заместник-началник на 03 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи.

Със заповед №8121К-9720/8.10.2020 на Министъра на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и прекратяване на служебното правоотношение в МВР на комисар К. С. Л., заместник-началник на 03РУ при СДВР.