Решение № 4762 от 01.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4762 гр. Пловдив, 01.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330115169 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК 115016602, против О. А. М., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр. Пловдив.

Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр. ** имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва.

С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, а търговецът извършващ дялово разпределение, е разпределил топлинна енергия за БГВ, както и услуга за разпределение, на обща стойност 522.56 лева, през периода 01.05.2022 г. - 31.10.2022 г.

Предвид забава в плащането, се дължала и сумата от 35.31 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.07.2022 г. - 03.05.2023 г.

Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 6302/2023 г. на ПРС, била издадена заповед по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с законна лихва от дата на депозиране на заявлението - 04.05.2023 г. и разноски. Заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5, поради което ищцовото дружество подало настоящата искова молба.

1

Моли се исковете да бъдат уважени. Претендира се законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.05.2023 г., до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез назначения особен представител, е депозирал писмен отговор на исковата молба, със становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва, че ответникът е клиент на топлинна енергия.

Оспорва, че ищецът е доставял до обекта на ответника топлинна енергия, за която да се дължи плащане.

На следващо място, оспорва, представените с исковата молба доказателства – преписизвлечение от сметка и справка, тъй като същите представлявали едностранно съставени свидетелстващи документи, които отразявали изгодни за издателя си факти.

Оспорва като незаконосъобразно и неточно изчислението на размера на начислената такса за БГВ, за сградна инсталация и за услуга разпределение на ТЕ.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 6302/2023 г. по описа на ПРС, ХІХ гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, със събрани сведения, поради което и съдът е дал указания за предявяването на установителните искове. В предоставения на ищеца от съда едномесечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

Ето защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.

Относно тяхната основателност, съдът приема следното:

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители ** в местен ежедневник - вестник „Марица“ - Пловдив от 24.12.2007 г. и в национален всекидневник – вестник „Новинар“ от 27.12.2007 г. В чл. 3, ал. 1 от Общите условия като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда.

Първият основен спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника, е дали ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в ******

От приетите по делото писмени доказателства /л.67/ - Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот ***т 1***г. на***, вписан под акт *** се установява, че на *г.

О. А. М. е придобила, чрез покупко-продажба, собствеността на недвижим имот: апартамент * находящ се в ***кв.м., заедно с принадлежащото избено помещение № 9 и припадащите се идеални части от общите части на сградата.

Ето защо и съдът приема, за неоснователно възражението на ответника, че О. А. М. не е собственик на процесния имот.

С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН.

Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно чл. 150 от Закона за 2 енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните. Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.

Поради изложеното съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.

В чл. 31 от Общите условия е предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение, цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност. Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие. Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия.

По делото е представен препис – извлечение от сметка на ответника за процесния период, в която е отразено, че задълженията са за БГВ и за услуга разпределение.

Следващият спорен между страните по делото въпрос, с оглед възраженията на ответника, е дали на ответника е доставено претендираното количество и вид топлинна енергия /за БГВ/ през процесния период, съответно дали дължи претендираните за тази енергия, суми.

Относно дължимостта на конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответника по делото е прието заключение на съдебно – техническата експертиза, на вещото лице инж. В. Ш. по назначената съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че през процесния период 01.05.2022 г. – 31.10.2022 г., абонатната станция, обслужваща жилищния блок в *** където се намира процесния апартамент ** е работила през целия процесен период, като е подавала топлоенергия само за БГВ, поради неотоплителния сезон.

Вещото лице установява още, че е подадена общо 27,076537 МWh ТЕ за разпределение, от които са отчиселни технологични разходи в размер на 1,473463 МWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация" ЕАД. Вещото лице установява, че в имота на ответника, през процесния период, всички четири броя отоплителни тела са били присъединени към 3 топлопреносната мрежа в блока и са били снабдени с ИРУ за визуален отчет, но поради неотоплителния сезон, не се е потребявала и начислявала ТЕ за същите. Вещото лице установява още, че в имота на ответника има монтирано един брой водомерно устройство за топла вода, като начисляванията за изразходваното количество ТЕ за БГВ са ставали на база едни брой лица по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на устройството.

Вещото лице установява също, че водомерното устройство е техническо изправно и отговаря на изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗИзмв. във вр. с чл. 52 от Наредбата за топлоснабядването.

Според вещото лице, за имота на ответника са прилагани изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването за БГВ – на един брой лица по 140 л./денонощие, поради неосигурен достъп за монтаж и отчет на измервателното устройство. Вещото лице установява, че за имота през процесния период, разпределеното количество топлинна енергия е общо 3,50138 МWh, в т.ч. 0,0 МWh за отдадена сградна инсталация, 0,0 МWh за отопление и 3,50138 МWh за БГВ. Според вещото лице няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ за БГВ, съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

Съдът кредитира изцяло заключението, тъй като същото е обективно и компетентно изготвено.

Поради изложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че данните за потребеното количество топлинна енергия за БГВ в представените по делото счетоводни документи не отговорят на реално потребеното количество енергия.

От техническата експертиза, се установява, безспорно, че няма разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ за БГВ и начисленото от ищцовото дружество, като начинът на разпределение и начисляване на потребената ТЕ за БГВ съответства на специалната методика от нормативните актове, посочени в Раздел ІІ, уреждащи разпределението и начисляването на разходите на ТЕ.

От страна на ответника не са ангажирани доказателства за осигуряван достъп на разпределителя.

Съгласно чл. 18, ал. 3 от Общите условия, купувачът в СЕС е длъжен да има средства за дялово разпределение на топлинната енергия в имота си – индивидуални топломери или индивидуални разпределители, монтирани на всички отоплителни тела, както и водомер за топла вода на всички отклонения от сградната инсталация за горещо водоснабдяване към имота му. Същият е длъжен да осигурява на продавача при необходимост, свързан с изпълнение на задълженията му достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за отчитане на дялово разпределение в своя имот – чл. 13, т. 3 от Общите условия.