Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 534 от 15.11.2024, Районен съд - Монтана

Съд
Районен съд - Монтана
Дело
Гражданско дело 1442/2024
Вид
Решение № 534
Подписан
15.11.2024
В сила
12.12.2024
Състав
АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • § 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.5 · Закон за електронния документ и електронния подпис
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 ал. 1, предложение първо · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а ал. 2 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11 ал.1 т.10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. ****, 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20241630101442 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26 ал. 1, предложение първо ЗЗД и по чл.26 ал.1, предложение трето от ЗЗД.

Ищцата, М. С. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

****, ул. ***, чрез процесуалния си представител адвокат Д. Г., вписан в АК- ****, е предявила иск срещу „****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****л. **** и цена на иск:

**** лв.

В исковата си молба твърди, че на 22.03.2023 г. между доверителя и М. С. М., ЕГН **********, в качеството му на „Заемател" от една страна и ответника „****“ ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на „Заемодател“ от друга страна, е сключен договор за кредит № L318668, (наричан по-долу „договор за заем"). По силата на сключения договор за заем, Заемодателят е предоставил на Заемателя сума в размер 1 500.00 лв., при условия:

- Фиксиран лихвен процент - 18.50%,

- годишен процент на разходите (ГПР)- 56.50%

- срок на погасяване - 16 месеца,

- обща сума за връщане без допълнителни такси – 1 696.59 лв.

- Такса за разглеждане - **** лв.

Съгласно договора за заем, таксата за разглеждане се дължи в 1 деня на подписване на договора за кредит, като същата бива възстановена от клиента с дължимите месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение към договора за заем. Също съгласно договора за заем, въпросната такса се дължи в цялост при предсрочно погасяване, прекратяване или каквато и да е друга причина.

Таксата е включена в погасителния план към договора за заем, разпределена на равни вноски и дължима към вноските за главница и лихва, всяка по 19.48 лв., иди общо **** лв.

Счита, че въпросната такса за разглеждане е по същество такса по управление на кредита и начисляването на разноски в тежест на потребителя противоречи на разпоредбите на ЗПК, поради което считам, че клаузата е нищожна.

В случая е налице правен интерес от внасяне на яснота в отношенията между потребителя и кредитора относно действителните параметри на съществуващата помежду им правна връзка, дори и кредитора в настоящия съдебен процес да твърди, че не претендира суми по процесната клауза, това не лишава кредитора от възможността да търси в бъдеще плащане по клаузата и представлява неяснота, създаваща несигурност в правното положение на потребителя (в този смисъл мотивите към т. 1 от тълкувателно решение № 1/7 03. 2019 г. по тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС).

Нищожност на таксата за разглеждане на документи.

Счита, че въпросната такса е в противоречие с разпоредбите на ЗПК и в частност чл. 10а ад. 2 от ЗПК, съгласно която разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквото представлява разглеждането на документите за кредита. Именно затова тази клауза от договора има за резултат заобикаляне на Закона за потребителския кредит, и същата на основание чл. 21 от ЗПК е нищожна.

Нещо повече, тази такса не е включена и в годишния процент на разходите по кредита, съответно заобиколена е и нормата на чл. 19 ад. 4 от ЗПК, което е отделен довод да се прогласи нищожност на клаузата, на основание чл. 19 ад. 5 от ЗПК - задължение на кредитора по договора е да посочи точен (верен, коректен) процент на общите разходи по кредита, при което всяко неточно посочване заобикаля закона. Казаното важи дори в хипотеза, в която годишния процент на разходите няма да надвиши законовия праг, ако в него се включат тези 2 допълнителни плащания по договора, както и в хипотезата, в която точния процента на разходите е по - нисък от посочения в договора, тъй като и в двата случая, е налице като резултат заобикалянето на закона.

За пълнота, следва да се отбележи, че в българското право, общото понятие за такса е стойността на оказана от администрацията иди друго публично тяло услуга, като самата такса има за цел единствено да възстанови направените от оказалия услугата разходи, до себестойността на последните. Таксата няма и не може да има за цел обогатяването на лицето, което оказва тези услуги.

Следва да се има предвид, че всяка нееквивалентна такса по договор между равноправни субекти всъщност прикрива възнаграждение на кредитора (ако се дължи и при точно изпълнение) или неустойка (ако се дължи в хипотеза на неизпълнение). Затова и таксата, ако е „доброволно" (а тя не е в настоящия случай) договорена иди платена, следва да залегне като елемент на годишния процент на разходите, което не е направено, и оттам - заобиколена е нормата на чл. 19 от ЗПК в частта, предвиждаща максимален размер на годишния процент на разходите по кредита.

На практика, въпросната такса по договора за заем единствено води до допълнително увеличаване на задълженията на потребителя (увеличава относителната финансова тежест на договора), като дава възможност на кредитора да капитализира допълнителен приход от присъща му дейност. Това се явява и в директно противоречие с чл. 8, § 1 от директива 2008/48 и разясненията, дадени в § 40- 46 от Решение на СЕС (четвърти състав) от 27.03.2014 г. по дело С-565/12, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Франция.

Следва също така да се отбележи, че контрагентите по договор са длъжни да договарят добросъвестно, като в противен случай дължат обезщетение.

Според чл. 13 ал. 3 от 33Д, предложението за сключване на договор, каквото представлява искането за отпускане на кредит, губи силата си, ако не бъде прието незабавно, ако е направено на присъстващ, какъвто е случая (договорът между страните не е сключен от разстояние). Нормата е императивна. От тази гледна точка, всяка договорка между страните, която предвижда различен срок за приемане на предложението на присъстваща страна за сключване на договор за кредит, противоречи на закона.

3

Следва да се отбележи фактът, че таксата в размер **** лв. е значителна част от размера на подучения заем, с което безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност - така и Решение № 452/25.06.2010 г. по гр. д. № 4277/2008 г. на ВКС, ІV г.о.

Нещо повече, дори обработката на документи да се е случила ,,бързо", това не обосновава цена на посочената услуга в размер **** лв. при главница 1 500 лв. Твърди, че чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и се постига забранена от закона цел неоснователното обогатяване на кредитора, поради което, съгл. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, е нищожна.

Счита, че таксата е нееквивалентна и срещу нея кредитополучателя не получава съизмеримо с пари благо.

Счита таксата за експресно разглеждане на документи, с която кредиторът е начислил допълнително сума в размер на **** лв. от договора за заем за нищожна на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК и неравноправна съгласно ЗЗП. /така и Решение № 2669 от 29.03.2022 г. по гр. д. № 352713 / 2021 г. на Софийски районен съд; Решение № 487 от 12.04.2023 г. по в. гр. д. № 194 / 2023 г. на Окръжен съд - Пловдив;

Определение № 983 от 04.10.2023 г. по в. ч. гр. д. № 647 / 2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново и още много други срещу същия ответник/.

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено, че клаузата, уреждаща Такса за разглеждане, обективирана в раздел „Основни условия" в договор за кредит № L318668 от 22.03.2023 г., сключен между М. С. М., ЕГН ********** и ,,****“ ЕООД, ЕИК ****, е нищожна на основание чл. 10а ал. 2 ЗПК.

Претендира адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за който представя договор за правна защита и съдействие.

Ответникът, ,,****“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****л. ***** представлявано от управителя Ирина Харалампиева Крайчева, чрез пълномощника си юрисконсулт Георги Пламенов Антонов, взема становище по иска, в срока, предвиден за отговор.

Моли съдът да признае за безспорни следните факти и обстоятелства, а именно че на 22.03.2023 г. е сключен Договор за 4 кредит№ L318668 между ,,****“ ЕООД и М. С. М. за сума в размер на 1 500.00 лева, като същата е усвоена на 22.03.2023 г., при фиксиран лихвен процент от 18.50 % и ГПР 56.50 %, и срок на погасяване 16 месеца.

По процесуалната допустимост на иска:

Счита, че предявеният иск срещу ,,****“ ЕООД е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес. Кредитополучателят е получил кредит от дружеството и в срок от 14 дни не е упражнил правото си на отказ, ползвал е кредита и не е имал възражения, относно договорните отношения. В случая не съществува правен спор между страните, поради което и липсва правен интерес от страна на ищеца за завеждане на делото. Недопустимо е при наличието на предоставена правна защита на потребителя по реда на ЗЗП и ЗПК, същия да бъде поощряван за бездействието си, от което биха произтекли имуществени вреди за кредиторите, подобни действия биха могли да бъдат предпоставка за злоупотреба с права. Моли съдът да се произнесе по допустимостта на иска, като се мотивира относно наличието на злоупотреба с права, както и неупражненото право на отказ в рамките на 14 дни.

По основателността на иска:

Считат, че предявените искове срещу ,,****“ ЕООД са изцяло неоснователни, поради следните съображения:

На 22.03.2023 г. е сключен Договор за кредит между „****“ ЕООД и М. С. М., за сума в размер на **** лева, със срок на погасяване до 13.07.2024 г., при фиксиран лихвен процент 18.50 % и ГПР 56.50 %. Договорът е подписан от разстояние, при спазване изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, а именно:

Клиентът е кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн на интернет страницата на кредитора. При кандидатстването за потребителски кредит, заявителят е предоставил лични данни, посочил е желания размер на кредита, срока на кредита, наименованието на кредитния продукт, условията при които желае да ползва кредита.

Тъй като заявката е направена от разстояние, клиентът е потвърдил електронно и се е съгласил с Декларация за обработка на личните данни, получил е и се е запознал с преддоговорната информация по чл. 8 от ЗПФУР, запознал се е и е приел Рамково споразумение на **** ЕООД за предоставяне на парични 5 потребителски кредити на ,,****“ ЕООД чрез мобилното приложение.

Договорът е сключен при спазване условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, сключен е със средства за комуникация от разстояние, по електронен път.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, като според чл. 6 Договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация - едно или повече/ в§ 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР е посочено, че "средство за комуникация от разстояние" това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя/.

Електронният документ се приравнява на писмен документ - чл.3, ал.2 от ЗЕДЕУУ. На основание чл.5 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, страните са се съгласили да бъдат обвързани от електронни изявления, отправени една спрямо друга/ съгласно Общите условия/Рамково споразумение на **** ЕООД за предоставяне на парични потребителски кредити/.

На основание чл.13, ал.4 от ЕДЕУУ страните приемат, че всички изявления по повод кандидатстване, сключване, изпълнение и прекратяване на договор за кредит помежду им, подписани обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значението на саморъчно подписани изявления/ съгласно