Решение № 19469 от 16.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19469 гр. С., 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110142629 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗАД „А.“ АД срещу „ЗЕАД „Д. Б. Ж. и З.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал.

1 ЗЗД за сумата от 6852,91 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по щета № **************, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сумата от 910,22 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2024 г. до 04.08.2025 г.

Ищецът твърди, че е настъпило ПТП на 11.05.2024 г. в гр. П., бул. „Б.“ пред № * между лек автомобил марка „О.“, модел „З.“, с рег. № *******, който при извършване на маневра „ляв завой“, без да пропусне насрещно движещия се по път с предимство лек автомобил „Н.“, модел „К.“, с рег. № ****** **, реализирал ПТП, от което настъпили щети за лек автомобил марка „Н.“, модел „К.“, с рег. № ********, който към датата на ПТП бил застрахован по имуществена застраховка „Каско“ при ищеца съгласно полица № ************, със срок на действие от 01.05.2024 г. до 30.04.2025 г. За причинените от ПТП вреди при ищеца била образувана щета № **************, по която били извършени оглед и техническа експертиза, съгласно които щетата била определена за „тотална“ на стойност 13550,83 лв.

С платежно нареждане от 10.10.2024 г. ищецът изплатил в полза на собственика на тотално увредения автомобил сума в размер на 13550,83 лв., като сторил и ликвидационни разноски в размер на 155 лв., като общата сума по образуваната ликвидационна щета възлизала на 13705,83 лв. Твърди, че предявил регресна претенция срещу ответника, като с уведомление за прихващане, ответникът изплатил сума в размер на 6852,91 лв., като останал 1 непогасен остатък в размер на 6852,92 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Оспорва настъпването на произшествието, с участието на водача на лек автомобил „О.“, модел „З.“, с рег. № *******, застрахован при ответното дружество. Оспорва механизма на ПТП, както и че отразените в протокола за ПТП констатации не съответстват на действителната пътна обстановка, както и твърдението, че отговорен за произшествието е водачът на лек автомобил „О.“, модел „З.“, с рег. № *******. Твърди, че изключителна вина за произшествието има водачът на лек автомобил „Н.“, модел „К.“, с рег.

№ ********, който се е движел с висока скорост за населеното място, без да съобрази, че МПС „О.“, модел „З.“, с рег. № ******* е навлязъл в кръстовището и е започнал маневра ляв завой, т. е. в нарушение на нормите на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП виновният водач не е могъл да реагира и предприеме каквито и да било действия. Излага съображения, че водачът на лек автомобил „О.“, модел „З.“ е предприел всичко необходимо, за да избегне съприкосновение с лек автомобил „Н.“, както и че водачът на втория автомобил е разполагал с възможност да предотврати ПТП. В тази връзка прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с 50%. Твърди, че възстановил на ищеца сумата от 6852,91 лв. с платежно нареждане от 11.06.2025 г., което съставлява 50% от иска, ведно с 15 лв. ликвидационни разноски. Оспорва настъпването и стойността на щетите, посочени в исковата молба, както и причинно-следствената връзка между щетите и ПТП. Оспорва иска по размер като силно завишен. При тези твърдения моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.

235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна и правна страна следното:

Основателността на предявения иск по чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/ заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към датата на ПТП.

2

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възражението си за съпричиняване.

С доклада по делото са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съществуването на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил, наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; извършеното от ищеца плащане на обезщетение в размер на 13705,83 лв., както и че ответникът извънсъдебно е погасил сумата от 6852,91 лв.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, съставено от дежурен служител при ОД на МВР – П., съгласно който на 11.05.2024 г., около 08:15 часа, в гр. П., бул. „Б.“ № * е настъпило ПТП между лек автомобил „О.“, модел „З.“ с рег. № *******, управляван от Г. Х. А. и лек автомобил „Н.“, модел „К.“, с рег. № ********, управляван от Д. Н. М..

Съгласно протокола при маневра ляв завой лек автомобил „О.“ не пропуснал насрещно движещия се автомобил „Н.“, при което той го ударил в дясната му част и причинил ПТП с пострадало лице. Посочени са видими щети за МПС, като за автомобил „Н.“ е посочено „цялостна деформация в предна част“. По своето правно естество протоколът е официален свидетелстващ документ по чл. 179 ГПК, и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила единствено относно удостоверените в него факти, непосредствено възприети от длъжностното лице, което го е съставило. В случая протоколът е съставен след посещение на място от компетентен орган и съдържа преки възприятия на длъжностното лице само за мястото на произшествието и видимите щети по МПС. Когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, съставило протокола, последният не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на настъпване на произшествието, поради което и в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента.

Съгласно писмо от ОДМВР – П., на 11.05.2024 г., в 08:20 ч. е приет сигнал за ПТП, като мястото е посетено от екип на сектор „Пътна полиция“, водачите са изпробвани за алкохол с „А. Д.“ **** и пробите са отрицателни, като виновен за допуснатото ПТП е водачът на лек автомобил „О.“, модел „З.“, на който е съставен АУАН ** № *******.

Представено е удостоверение от отдел ПП – СДВР, от което е видно, че ППС с рег. № ******** в периода от 14.05.2019 г. до 12.09.2024 г. е било собственост на „К. Б. С. Л.“ ЕООД.

Представени са още опис на щетите, опис - заключение по щета № **************, възлагателно писмо от 20.05.2024 г., оферта и фактура от 22.07.2024 г. на стойност от 140 лв. с ДДС, калкулация на ремонт на обща стойност 21 164,20 лв., протокол № 33/2024 г. за определяне на застрахователно обезщетение в размер на 13 550,83 лв., доклад по преписка по 3 щета на МПС № ************** от 13.05.2024 г., свидетелство за регистрация част I, от което е видно, че регистрацията на МПС е прекратено на 12.09.2024 г., платежно нареждане за сумата от 12 787,03 лв., платежно нареждане за сумата от 140 лв.

От показанията на свидетеля Г. Х. А. се установява, че управлявал лек автомобил марка „О.“, модел „З.“ с рег. № *******. Завивал наляво на зелен светофар, а другият автомобил идвал от дясна страна. Имало други автомобили, които му пречели на видимостта. Преминал малко напред, за да завие и бил ударен в дясната страна от лек автомобил „Н.“. Уведомили органите на КАТ, съставили протокол за ПТП, който свидетелят е подписал.

Водачът на автомобил „Н.“ не е натиснал спирачки, не е завил. Имал е възможност да избегне удара, ако е карал с по-ниска скорост.

По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обосновано, обективно и компетентно дадено, съгласно което на 11.05.2024 г., около 08:15 часа, в гр. П., лек автомобил „О.“, модел „З.“, с рег. № ******* се движел по бул. „Б.“ и срещу № * предприел маневра завой наляво, като не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил „Н.“, модел „К.“, с рег. № ********, с който реализирал ПТП.

Произшествието е настъпило в лентата за движение на МПС „Н.“. Според заключението за водача на лек автомобил „О.“ ПТП е било предотвратимо, ако е изчакал преминаването на насрещно движещия се лек автомобил „Н.“.Съгласно заключението причинените щети по автомобила са в причинноследствена връзка с механизма на ПТП. Към датата на събитието процесният автомобил е бил в експлоатация 4 години, 11 месеца и 27 дни. Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяването на лекия автомобил, възлиза на 27142,24 лв. и представлява 92,84% от неговата действителна стойност от 29235 лв., поради което е налице тотална щета.

Стойността на разходите, които застрахователят обичайно прави, експертизата е определя на 15,00 лв. към дата на ПТП.

От съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, показанията на свидетеля и заключение на приетата съдебна автотехническа експертиза се установи настъпването и механизма на застрахователното събитие, както и причинно-следствената връзка с вредоносните последици.

По делото се установи, че водачът „З.“, с рег. № *******, при движение в гр. П., по бул. „Б.“ и срещу № * предприел маневра ляв завой, като не пропуснал насрещно движещия се в дясна пътна лента лек автомобил „Н. К.“, от което настъпил удар между двата автомобила. С поведението си водачът не е спазил императивната разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, съгласно която при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Виновният водач не е изчакал преминаването на лек автомобил „Н. К.“, а е навлязла в неговата лента за движение, с което виновно е причинил произшествието, от което са настъпили вреди за МПС.

4

Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен механизъм, както и доказателства оборващи вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника автомобил - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Не са налице данни за допуснато противоправно поведение от водача на лек автомобил „Н. К.“, поради което наведеното в този смисъл възражение в отговора на исковата молба е неоснователно.

Между страните не се спори, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на 13705,83 лв., като е сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.

Следователно, налице е основание за възникване на регресно вземане. За отговор на въпроса в какъв размер е възникнало то, съдът съобразява съдебната практика, постановена от ВКС при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката (в този смисъл са решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т. о.; решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.).