Определение № 262 от 13.12.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Варна, 13.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20243000600414 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Добрич срещу определение № 241 от 20.09.2024 г., постановено по НОХД № 383/2024 г. по описа на Окръжен съд Добрич. След проведено разпоредително заседание първата инстанция е прекратила съдебното производство по делото и същото е върнато на прокурора за отстраняване на констатирано съществено и отстранимо процесуално нарушение, изразяващо се в противоречиво формулирано обвинение, препятстващо правото на обвиняемите да реализират правото си на защита. ДОС е изменил наложената на В. Ж. И. ЕГН ********** мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“ по местоживеене в гр.Генерал Тошево, ул.“Велко Ангелов“ №7.

С частния протест се поддържа становище за неправилност на определението и в двете му части. Неправилно било виждането на съда, че на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на двете обвиняеми лица, тъй като на тях им е бил осигурен служебен защитник.

Прокурорът счита, че в обвинителния акт са изложени ясно всички относими факти, свързани с престъплението кражба. Признава се, че са били допуснати фактологически неточности относно съучастническата деятелност на подс.К.

И., които обаче не можели да се квалифицират като съществени процесуални нарушения, а се касаело за техническа грешка. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на протестираното определение.

Варненският апелативен съд намира сезиращия документ за допустим – 1 депозиран е срещу акт, подлежащ на въззивна проверка, от процесуално легитимиран субект и в предвидения законов срок. Разгледан по същество се преценяват като неоснователен.

Съдебното производство пред първата инстанция е образувано по обвинителен акт за осъществени от две лица множество престъпления: срещу подсъдимия В. Ж. И. са повдигнати две обвинения - по чл.199, ал.

1, т.4, вр. чл.198, ал.4, вр.чл.29, ал.1 б. Б, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. Б, вр.чл.20, ал.2 от НК; срещу подсъдимия К. М. И. са повдигнати също две обвинения - по чл.198, ал.4, вр.чл.20, ал.2 от НК и по чл.194, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК;

За да прекрати съдебното производство, първата инстанция е приела, че в хода на досъдебното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на и на двете предадени на съд лица, както и че обвинителният акт, по който е образувано производство пред нея, не отговаря на изискванията, установени в чл.246 от НПК. Тези аргументи се споделят и от настоящия състав на въззивната инстанция.

По отношение на подс. В. Ж. И. - права е първата инстанция, че правото на защита на този обвиняем е било сериозно накърнено при привличането към наказателна отговорност на 25.09.2024 г. Обстоятелството, че обв.Вл.И. е имал надлежно пълномощен адвокат (адв.Галин Ганев от 31.01.2024г), който да го защитава по досъдебното производство, е безспорен по делото. Този факт очевидно е бил известен на органите на досъдебното производство, защото в мателите по досъдебното производство е налична молба на адв.Ганев от 30.05.2024г. /л.347, т.2 от д.п./ от името на обв. В. Ж. И. с искане обвиняемият да бъде разпитан и да даде обяснения. Въпреки това, на 25.09.2024г., когато е пристъпено към повдигане на по-тежко обвинение – грабеж и кражба при опасен рецидив, за това действие не е бил призован пълномощника на обв.Вл.И., а постановлението за привличане било предявено същия ден в присъствие на служебния защитник -адв.Християн Христов.

Нещо повече – обв.В. И. е отказал да подпише постановлението, тъй като желае това да бъде сторено с участието на неговия упълномощен защитник.

Това негово изявление е отразено в протокола му за разпит, който той също отказал да подпише. Вместо разследващите органи да отложат за друга дата действията по привличане като обвиняем и разпита в това качество на обвиняемия В. Ж. И., за да осигурят конституционното му право на защита, те се задоволили да удостоверят неговия отказ да подпише двата процесуални документа. Същевременно присъствалият служебен защитник по никакъв начин не е реагирал на случващото се. Правото на защита, осъществявана от адвокат по личен избор на обвиняемото лице е приоритетно и то не може да бъде ограничавано, освен в изрично предвидените в закона случай, 2 ограничаващи шиканирането с това право. Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство …. установява в чл.3 задължение на националните власти, дори в хипотези на задължителното присъствие на адвокат, да гарантират, че всички задържани заподозрени или обвиняеми са в състояние да упражнят ефективно правото си на достъп до адвокат, освен ако не са се отказали от това право в съответствие с член 9. В настоящия случай разследващите напълно са пренебрегнали това свое задължение – по делото не са налице дори следи, че надлежно упълномощеният защитник е бил уведомен за насрочените за 25.09.2024 г. действия. Друг е въпросът защо на прокуратурата и разследващите органи е отнело почти 8 месеца, за да постигнат до очевидния извод, че богатото съдебно минало на обв.Вл.И. изисква по-тежка правна квалификация на деянията, още повече че още на 22.02.2024 г. досъдебното производство е било прието за наблюдение, ръководство и надзор от ОП Добрич (т1, л.6).

Права е първата инстанция и в констатацията си, че допуснатото съществено процесуално нарушение се е задълбочило с предявяването на разследването, което е извършено на 27.09.2024г. и за което отново липсват каквито и да са доказателства за уведомяване на упълномощения защитник, а е извършено с участие на служебния защитник и оформен отказ на обвиняемия да го подпише и да направи изявления /л.2, доп.опис към т.2 от д.п/. Очевидно е, че обв.Вл.И. е бил лишен от ефективна адвокатска защита, тъй като служебният му защитник отново не е възразил и дори не е направил опит да охрани правата на обвиняемото лице.

Аналогична е и ситуацията по отношение на обв.К. М. И. и първата инстанция отново е изложила убедителни доводи за нарушено право на защита, осъществявана от адвокат по личен избор. Макар то да не е толкова драстично, то следва също да бъде отстранено при връщане на делото в досъдебната фаза, съобразно указанията на ДОС.

Права е първата инстанция и в констатацията си, че е налице противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт по п. ІІ относно съществен обективен признак на всяко престъпление – времето на неговото осъществяване – дали на 28 или на 29 януари е извършено деянието. Диспозитивът за подс.К. М. И. е изцяло противоречив и неясен, тъй като с него се твърди, че кражбата е осъществена от него в съучастие с К. М. И. /т.е. със себе си/ и при условията на опасен рецидив.

Впрочем протестиращият прокурор признава допуснатото разминаване между изложените от него факти и формулираното юридическо обвинение, но намира, че се касае за техническа грешка, която можела да бъде отстранена по друг ред. Това би било възможно, ако не бяха допуснати коментираните вече 3 други процесуални нарушения. Избраният подход на прокурора за изготвяне на обвинителния акт не покрива критериите за разбираемост, достъпност и непротиворечивост – нарушена е хронологичната последователност на описанието на събитията, така че наистина не може да се разбере кои действия са първи – тези в казино „Ескейп“ или тези в необитаемата къща. За разлика от многословните описания на действия, преписвани на двамата подсъдими, предхождащи грабежа, то за кражбата описанието се изчерпва от един абзац на л.6 от ОА, в които даже не е посочено какви количества вещи са били отнети. Противоречието между фактическо и юридическо обвинение е съществено и не може да бъде преодоляно от съда в рамките на съдебното производство без това да наруши правата на предаденото на съд лице. Затова и прокуратурата следва да изпълни задълженията си да формулира обвинението (както фактическото, така и юридическото) по начин позволяващ ясно извличане на всички обективни и субективни елементи на приписаното на подсъдимия обвинение и неговата правна квалификация по единен и синхронен начин.

По отношение оплакването на прокуратурата за незаконосъобразност на определението, в частта с която е била изменена изпълняваната по отношение на обв.Вл.И. мярка за неотклонение от “Задържане под стража” в “подписка”: Всъщност нито първата, нито настоящата инстанция разполага с възможност да постанови друго – при констатираните съществени процесуални нарушения, допуснати от органите на разследването и налагащи връщане на производството в неговата досъдебна фаза, то се активират и ограниченията по чл.234, ал.8 от НПК. В случая подсъдимият В. Ж. И. е бил задържан по досъдебното производство от 29.01.2024г. до 27.09.2024г., когато обвинителния акт е внесен в съда, т.е. два дни до изпълване на максимално допустимия срок от осем месеца. Същото ограничение е валидно и за мярка домашен арест, а невнасянето на парична гаранция, отново не може да преодолее законовата забрана. Затова единствено възможна и изпълнима се явява мярката за процесуална принуда по отношение на задържания подс.Вл.И., определена и от първата инстанция – подписка.

В обобщение на всички изнесени съображения се налага извод, че протестираното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 241 от 20.09.2024 г., постановено по НОХД № 383/2024 г. по описа на Окръжен съд Добрич.

4

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5