Решение № 1374 от 23.11.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1374 гр. Варна, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Н. Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502007 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Н. Г. Й. срещу Решение № 192 от 17.07.2023г. по гр.д. № 568/2022г. по описа на ПРС, V-ти състав, с което на основание чл.

440, ал. 1 от ГПК са отхвърлени предявените от въззивника срещу Ю. Г. Й. с ЕГН ********** и „Лизинг Финанс“ ЕАД, ЕИК 131352367 искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Ю. Г. Й. – длъжник по ИД № 20158070403130 по описа на ЧСИ Надежда Денчева с взискател „Лизинг Финанс“ ЕАД, не е собственик на следните недвижими имоти, предмет на принудително изпълнение за парично вземане – ПИ с ид. ********.72 по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 3000.00 кв.м., с. *********, м. „Базаците“, номер по предходен план 043072, при съседи: № ********.53, № ********.38, № ********.42, № ********.73; ПИ с ид.

*** по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 9396.00 кв.м., с. *********, местност „Пътеките“, номер по предходен план 029005, при съседи: № ***. ***, ***, ***; ПИ с ид. ********.73 по

КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 5000.00 кв.м., с. *********, местност „Базаците“, номер по предходен план 043073, при съседи: № ********.53, ********.72, ********.42, ********.40.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при грубо нарушение на процесуалните правила, както 1 и необоснованост. Изложени са съображения, че в разрез със съвкупността на доказателствата по делото е решаващият извод на съда за недоказаност на твърдението на ищеца за осъществявано явно и необезпокоявано владение върху процесните имоти за период повече от 10 години. По делото не е ангажирано нито едно доказателство, което да разколебава установеното осъществяване от ищеца на явна, трайна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху спорните имоти със субективното убеждение, че ги владее като техен собственик в продължение на повече от 10 години. В тежест на ответниците по отрицателния установителен иск е да установят притежанието на спорното материално право в патримониума на длъжника /т. 2 от ТР № 8/2012г. на ОСГТК/. В тази връзка неправилно е прието, че ищецът не е доказал фактите, от установяването на които е предпоставено уважаването на исковата претенция. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че ищецът е станал собственик на имотите преди насочване на изпълнението по изп.д. спрямо тях. Събраните по делото гласни доказателства са безпротиворечиви и категорични, като ответниците не са ангажирали нито едно доказателство, което да опровергае установеното от показанията им. По същество моли обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата Ю. Г. Й. изразява становище за основателност на жалбата и моли същата да бъде уважена. Освен аналогични съображения, поддържа, че единствено ищецът е осъществявал владение върху имотите след 2011г., което освен от гласните доказателства се потвърждава по делото и от писмените такива. Този факт не се оспорва от него, предходен владелец на имотите. По делото липсва доказателство, което да оборва така установеното, като взискателят не е ангажирал доказателство, което да създава дори съмнение в този извод.

Въззиваемата страна „Лизинг Финанс“ ЕАД, не е депозирало отговор на въззивната жалба.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззивникът не се явява и не изразява становище. Въззиваемият поддържа, че въззивникът – негов брат е прав в това, което твърди, а „Лизинг Финанс“ ЕАД в писмено становище оспорва въззивната жалба, както и отговора на Ю. Й.. Всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по предявени от Н. Г. Й. срещу Ю. Г. Й. и „Лизинг Финанс“ ЕАД съединени в условията на пасивно субективно съединяване на отрицателни установителни искове с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане по изп.д. № 201580704033130 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 и с район на действие, този на ВОС, състоящо се от 2 недвижими имоти, както следва: 1/ ПИ с ид. ********.72 по КККР, одобрени със заповед на РД-18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 3000.00 кв.м., с. *********, м. „Базаците“, номер по предходен план 043072, при съседи: № ********.53, № ********.38, № ********.42, № ********.73; 2/ ПИ с ид. *** по КККР, одобрени със заповед на РД18-1079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 9396.00 кв.м., с. *********, местност „Пътеките“, номер по предходен план 029005, при съседи: № ***. ***, ***, ***; 3/ ПИ с ид. ********.73 по КККР, одобрени със заповед на РД-181079/10.05.2018г. на ИД на АГКК, с площ 5000.00 кв.м., с. *********, местност „Базаците“, номер по предходен план 043073, при съседи: № ********.53, ********.72, ********.42, ********.40, не принадлежи на първият ответник – длъжник по изпълнението.

Фактическите твърдения, на които е основана исковата молба са в следния смисъл: ищецът и първият ответник са братя и последния има качеството длъжник по соченото изпълнително дело. Принудителното изпълнение по последното е насочено върху описаните три ниви, находящи се в землището на с. *********. Същите не са собственост на брат му – длъжник по изпълнението, а едноличен собственик на тези имоти е ищецът. По отношение първата и третата ниви, находящи се в м. „Базаците“, след смъртта на общия им наследодател – баба им Неделя Й.а Рафаилова, от м. 12.2001г. до настоящия момент единствено ищецът упражнява явно, непрекъснато, спокойно и несъмнено владение. Този факт, е известен на брат му, който не се е противопоставял на едноличното му владение.

Ищецът е собственик и на втората нива, находяща се в м. „Пътеките“, като правото на собственост придобил на основание реституция по реда на ЗСПЗЗ. По отношение на този имот с първия ответник сключили привиден договор за покупко продажба, обективиран в НА № 132/07.07.2011г., с който по отношение на третите лица създали привидност, че имотът е собствен на брат му, но във вътрешните им отношения постигнали уговорка, че договорът няма да породи действие. Това съглашение оформили в обратно писмо от същата дата. В условията на евентуалност се е позовал на придобивна давност при трайно, явно и спокойно владение от 08.07.2011г. до настоящия момент. По отношение на всички имоти е демонстрирал явно владение спрямо всички; предоставил имотите за временно възмездно ползване на трето лице с договори за наем и получавал наемната цена без ответникът да има претенции към същата. Ето защо отправил искане в отношенията между страните да се приеме за установено, че първият ответник не е собственик на описаните недвижими имоти.

В отговор на исковата молба „Лизинг Финанс“ ЕАД оспорил предявените искове по основание, оспорил твърденията за придобито от ищеца право на собственост върху имотите на оригинерно придобивно основание, в т.ч. посочил, че дори и да е държал имотите, същият не е имал намерение да ги свои, а отдаването под наем не доказва субективния елемент на владението. Отправил искане за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят като неоснователни.

В отговор на исковата молба ответникът Ю. Й. посочил, че не възразява по изложеното в исковата молба и че всичко написано в него е вярно.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото 3 доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

От извършена пред въззивната инстанция справка се установи, че изп. дело № 201580704033130 по описа на ЧСИ Надежда Денчева, рег. № 807 и с район на действие този на ВОС е образувано след препращане на от ЧСИ Орлин Мендов, рег. № 846, с район на действие – СГС, образувано по молба на „Пиреос Лизинг България“ АД, ЕИК 131352367 от 15.05.2015г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 13.05.2015г. по ч.гр.д. № 4333/2015г. по описа на ВРС срещу солидарно осъдени длъжници „Строй транс“ ЕООД, ЕИК 148081835 и Ю. Г. Й. с ЕГН ********** за събиране на парично вземане. С постановление на ЧСИ Орлин Мендов от 08.06.2015г. след констатиране, че длъжникът Ю.

Й. е собственик на три ниви, първата от които с № 029005 в м. „Пътеките“, а другите две с № 040372 и № 043073 в м. „Базаците“, всички в землището на с. ********* е постановено налагане на възбрана върху описаните земеделски земи за обезпечаване събирането на вземанията на взискателя съгласно ИЛ. Възбраната е вписана в СВ – Провадия на 16.06.2015г.

С Договор за доброволна делба на недвижими имоти, вписан в СВ под № 94 от 19.12.2013г. Ю. Г. Й. получил в дял и собственост две ниви в землището на с. *********, в м. „Базаците“, съответно с площ от 3.000 дка съставляваща имот № 043072 и с площ от 5.000 дка съставляваща имот № 043073. Договорът е сключен между наследниците на Неделя Й.а Рафаилова, сред които и ищецът Н. Й.а, с нотариална заверка на подписите на страните от 18.12.2013г., а с договор за покупко- продажба по НА № 132/07.07.2011г. Ю. Й., като купувач купил от продавача Н. Г. Й. нива с площ от 9.396 дка в землището на с. *********, м. „Пътеките“, имот № 029005 по плана за земеразделяне на селото.

От приетата пред въззивната инстанция Справка за вписвания, отбелязвания и заличавания от АВп към 17.10.2023г. по отношение на длъжника Ю. Г. Й. се установява, че по силата на договор за покупко продажба, вписан под № 40 в справката ответникътдлъжник придобил право на собственост върху ПИ № 029005, в м. „Пътеките“ в землище с.

********* от продавача Н. Г. Й., а на основание договор за доброволна делба, вписан под № 39 – придобил в изключителна собственост и имоти с № 043073 и № 043072 в м. „Базаците“ в същото землище. На 16.06.2015г. е вписана възбрана върху трите имота по изп.д. Към 17.10.2023г. не е налице вписване на разпореждане с така придобитите права съобразно вписаните обстоятелства.

Като писмени доказателства по делото са приети договори за наем на земеделска земя от 13.03.2015г.-01.04.2022г., сключени от ищеца, като наемодател и ЕТ „Агрошанс – 53 – Илия Вълчанов“, с. ********* за по една стопанска година, с предмет отдаване под наем на процесните поземлени имоти, както и доказателства, че наемната цена е превеждана по негова банкова сметка.

По инициатива на ищеца по делото са ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите А. Д. и Добромир Митев. От същите се установява, че Н. стопанисва процесните ниви, които са в землището на с. *********, общо 4 около 20 дка от 2001-2002г., като взема и рента за същите. Към 2011г. ищецът имал проблеми с банки и финансови затруднения, поради което прехвърлил „фиктивно“ земите на брат си Ю. с уговорка „след като оправи нещата, брат му да ги върне“. След това искал брат му да му ги върне, но Ю. отказал.

СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице, което е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.

Съгласно дадените в т. 4 от ТР № 3/10.07.2017г. по т.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС разяснения искът по чл. 440 от ГПК е предвиден като защита на третите лица в случаите, когато принудителното изпълнение за парично задължение е насочено върху имущество, което не принадлежи на длъжника и с изпълнението се засягат правата на тези лица. Освен чрез този иск, защитата на тези трети лица може да бъде осъществена и чрез обжалване на действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 435, ал. 4 от ГПК, ако в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, те се намират във владение на вещта, по отношение на която са предприети действия по принудително изпълнение.