Решение № 11 от 23.01.2023, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Г.Т., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20223220100302 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Съдебното производство е по искова молба от Я. М. А. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „************ “ №71, чрез пълномощник адв. М. Я. с адрес за призоваване гр.Д., бул. „************ “ №52, ет.2, офис 10-11 срещу Прокуратурата на Р.Б., гр. С., бул. „************“ №2.

Предявено е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради незаконно на обвинение в извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021г. до окончателното изплащане.

Претендират се сторените съдебни разноски.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е приложил писмен отговор на исковата молба. Намира искът за допустим. Оспорва исковете като неоснователни по основание и размер.

Твърди, че липсва причинно-следствена връзка между поведението на ответника и настъпилите неимуществени вреди.

С исковата молба е предявен иск с правно основание чл.2,ал.1, т.3 ЗОДОВ във вр.с чл.49 във вр. чл.52 и чл.86 от ЗЗД. Искът е допустим от

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена 1 следната фактическа обстановка:

Срещу ищеца било образувано досъдебно производство №105/2016г. по описа на РУ Г.Т. за извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК, била е наложена мярка за неотклонение „подписка“, не е налагана принудителна административна мярка „забрана да напуска границите на страната“. Внесен е обвинителен акт от Районна прокуратура Г.Т., по който е образувано наказателен общ характер дело по описа на Районен съд В.. Съдебното производство по делото е било прекратено и делото върнато на прокурора, което е оспорено пред Окръжен съд В., който отменил съдебния акт за връщането на делото на прокурора. С присъда по НОХД№2383/2019г. на РС В. ищецът бил признат за невиновен и оправдан па повдигнатото обвинение по чл.290,ал.1 от НК. По протест на прокурор от РП Д., ТО Г.Т. било образувано ВНОХД № 1135 на Окръжен съд В., който с Решение от 15.12.2021г. потвърдил оправдателната присъда на РС В.. В хода на въззивното съдебно производство прокурор от Окръжна прокуратура В. не подържал протеста.

В показанията си свидетелите Р. А.а, съпруга на ищеца, и В. С., без родствена връзка с ищеца, твърдят че след като ищецът бил привлечен като обвиняем бил изнервен и притеснен, изолирал се от приятелската среда. Ищецът работел като шофьор, която работа не променил и понастоящем.

Първата свидетелка твърди, че през 2014г. ищецът бил получил инсулт, като след това посещавал кардиолог.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебнопсихиатрична експертиза към момента на експертизата у ищеца се установява органично тревожно разстройство, хроничен стрес, смесена тревожнодепресивна реакция.

От така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Обезщетението за вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОД е за увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.

Основанието за ангажиране на отговорността на държавата по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е обективния факт, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по НК, като впоследствие ищецът е бил оправдан от съда с влязло в сила решение. Това обстоятелство дава основание на законодателя да квалифицира обвинението като незаконно, независимо че 2 всички процесуално следствени действия са били извършени в съобразно закона и правомощията на разследващите органи.

Поради това в случая са налице първите два елемента от фактическия състав на посочената разпоредба, ангажираща отговорността на държавата.

По отношение на другите два елемента, като предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ, настъпили неимуществени вреди и тяхната причинно-следствена връзка с действията на ответника държавата дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди, произхождащи от увреждането. Освен преки вредите трябва бъдат и непосредствени-да са настъпили по време и място, следващо противо- правния резултат Наличието на тези елементи от фактическия състав за деликтната отговорност на държавата не се предполагат и не възникват автоматично, а следва да се установят във всеки конкретен случай, като следва да бъдат доказани по категоричен и безспорен начин при успешно и проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната връзка.В настоящия случай обвинението срещу ищеца не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК, на досъдебното производство е наложена най-леката мярка за неотклонение, срещу ищеца не е била налагана мярка, ограничаваща пътуванията му извън страната, наказателното производство е продължило в разумен срок- 3 години. Ищецът претърпял мозъчен инсулт през 2014г., две години преди да бъде привлечен като обвиняем по досъдебното производство.Преди незаконното обвинение работил като шофьор, която работа упражнява и понастоящем, като незаконното обвинение не е повлияло по никакъв начин на професионалния му и социален статус.

Назначената съдебно психиатрична експертиза е извършена по метода на „личностен въпросник“, без съответна медицинска документация, констатациите в нея имат твърде условен характер, поради което не следва да бъде кредитирана от съда.

Поради тези обстоятелства съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Р. Б. не е доказан по безспорен и категоричен начин относно твърдените неимуществени вреди, поради което е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора е неоснователно искането на ищеца за присъждане на сторените по делото разноски.

3

Предвид изложеното съдът :

РЕШИ:

Отхвърля като недоказан и неоснователен предявения от Я. М. А. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „************ “ №71, чрез пълномощник адв. М.

Я. с адрес за призоваване гр.Д., бул. „************ “ №52, ет.2, офис 10-11, срещу Прокуратурата на Р.Б., гр. С., бул. „************“ №2 иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ с цена от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди поради незаконно обвинение в извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2021г. до окончателното изплащане.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4