Решение № 408 от 09.07.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 300/2025
- Вид
- Решение № 408
- Подписан
- 09.07.2025
- В сила
- 14.11.2025
- Състав
- Христо Лазаров, Женя Димитрова, Жана Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.115, б."ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл.232 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.645, ал.3 · Търговски закон
- чл.645 ал.4 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 408 гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Христо Лазаров
Членове:
Женя Димитрова
Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000300 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №281105/17.10.2024 година от „БУЛМЕКСТРЕЙД“ ООД /н/, чрез синдика В. С. С. срещу решение №260166/25.09.2024 година, постановено по в.т.д.№896 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав.
Твърди се във въззивната жалба, че постановеното решение е неправилно. Твърди, че законната лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от забавата при неизпълнение на парично задължение. Този вид и задължението за тях възниква не от договора, а при поискване – чрез самостоятелен иск за обезщетение на вредите от забавата или като последица от уважаването на иск за главницата. По отношение на сключеното между страните споразумение за прихващане следва да бъде отчетен фактът, че с решение, постановено по т.д.245/2014 година на СГС споразумението за прихващане е било обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността. На основание чл.114, ал.1 давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо т.е. 26.06.2012 година. С предявяването на исковата молба от синдик Х. К., въз 1 основа, на която е образувано т.д.245/2014 година на СГС на 26.06.2013 година давността е спряла да тече като същата е била спряна до момента на заплащане на главницата на 20.06.2017 година, а с предявяването на настоящия иск отново следва да бъдат приложени последиците на чл.115, б.“ж“ ЗЗД. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и постановяване на решение по съществото на спора, с което искът бъде уважен.
Въззиваемата страна “Интерком груп“ ООД е представила отговор, с който моли да се потвърди решението на първоинстанционният съд и се присъдят направените по делото разноски.
Съдът по предмета на спора съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът твърди, че с решение №38 от 27.06.2012 година по т.д. №4116/2011 година по описа на СГС, ТО, VI-3 състав е обявена неплатежоспособността на „Булмекстрейд“ ООД с определена от съда начална дата 06.03.2008 година, длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието му. Решението е вписано по партидата на „Булмекстрейд“ ООД /н/ в Търговския регистър на 03.07.2012 година. На 25.06.2012 година страните сключват договор за наем, с който дружеството предоставя на ответника за ползване недвижим имот, находящ се в гр.Русе, ведно с построените в него съоръжения за срок от 4 години срещу насрещното задължение за заплащане на месечна наемна цена в размер на 1250.00 лева без ДДС. Уточнява, че страните са постигнали съгласие наемната цена в общ размер от 60000.00 лева без ДДС, съответно 72000.00 лева с ДДС, да е платима изцяло авансово, поради което изискуемостта й е настъпила още на 25.06.2012г.
Със споразумение от 25.06.2012г. страните са постигнали съгласие за прихващане на двете насрещни вземания, с което същите са били погасени, считано от същата дата. С оглед датата на споразумението и характера на сделката е предявил главен иск по чл.645, ал.3 ТЗ и евентуален иск по чл.645 ал.4 ТЗ за прогласяване недействителност по отношение на кредиторите на това дружество на споразумението за прихващане, като увреждащо ги, както и иск по чл.232, ал.2 ЗЗД за заплащане на наемната цена по договора за наем от 25.06.2012г. По тези искове е образувано т.д. № 245/2014г. на СГС, което е приключило с окончателен акт, като искът по чл.645, ал.3 ТЗ е бил уважен и 2 споразумението за прихващане е прогласено за недействително по отношение на кредиторите, а искът по чл.232 ЗЗД за заплащане на наемната цена е бил частично уважен, като ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата от 44550.00 лева наемна цена по договора за периода от 25.06.2012г. (датата на сключване на договора и предаване държането на вещта) до 16.12.2014г.
(датата на прекратяване на наемното правоотношение). Твърди, че се дължи и сумата от 22603.78 лева – обезщетение за забава за периода 26.06.2012г. – 20.06.2017г. върху главницата от 44550.00 лева – дължим наем по договор от 25.06.2012г. , тъй като сумата е постъпила по особената сметка на дружеството на 20.06.2017 година. Моли съдът да постанови решение, с което уважи предявеният иск и присъди направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдение, че вземането е погасено по давност. Възражението е заявено още с отговора на исковата молба, депозиран на 30.08.2018г. (л.49 от делото) и се поддържа с твърдение, че при настъпила на 26.06.2012г. изискуемост на вземането, то акцесорната претенция, заявена с иск на 05.07.2018г., се явява погасена по давност. Моли съдът да постанови решение, с което отхвърли предявения иск.
Възражението е било оспорено от ищеца с допълнителната искова молба с доводи, че вземането е било заявено в друг исков процес, поради което по време на висящността на този процес давност не е текла на основание чл.115, б. „ж“ ЗЗД.
Доколкото разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК ограничава обхвата на дейността на въззивният съд, действуващ в хипотезата на ограничено въззивно производство, същият може да приеме за установен факт, който не е приет от първоинстанционният съд или че не е приет за установен факт, който се е осъществил само при наведено оплакване във въззивната жалба, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят до установяване на фактическата страна на спора /така т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС/, поради което съдът възприема следната фактическа обстановка, установена от първоинстанционния съд, за която липсват конкретни оплаквания и за която липсва спор между страните.
Безспорно е, че по отношение на ищеца е постановено решение, с което е открито производство по несъстоятелност, като е обявена неплатежоспособността на дружеството, определена е начална дата на 3 неплатежоспособността 06.03.2008г., търговецът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността на предприятието, както и, че е проведено производство по предявени от синдика искове по чл.645, ал.3 ТЗ и чл.232, ал.2 ЗЗД, като с влязло в сила на 05.07.2023 година решение по т.д. № 245/2014г. на СГС след частична отмяна от САС по в.т.д.2228/2020 година, в частта на предявения иск по чл.232, ал.2 ЗЗД, исковете по чл.645, ал.3 ТЗ и чл.232, ал.2 ЗЗД са уважени, споразумението за прихващане е обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а искът за заплащане на наемната цена по договор за наем от 25.06.2012г. е приет за основателен за сумата от 44550.00 лева за периода 25.06.2012г. (датата на сключване на договора за наем) – 16.12.2014г. (датата на прекратяването му). В съдебния акт липсва произнасяне по отношение на претенция за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, въпреки, че в исковата молба е отправено такова искане до съда. Дължимата сума по решението е заплатена по особената сметка на синдика на 05.06.2017 година, настоящата искова молба е депозирана на 05.07.2018 година, а исковата молба, с която е предявен осъдителният иск за заплащане на сумата по договора за наем, предявен от синдика е депозиран на 21.04.2014 година.
Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Предявеният иск е допустим, тъй като не е формирана сила на пресъдено нещо, тъй като няма произнасяне на съда по т.д. 245/2014 година на СГС по този иск и този спор следва да се разгледа в настоящето производство.
Вземането за обезщетение за забава е акцесорно и неговата основателност произтича от съществуването на главното вземане.
Вземането е признато и длъжникът е осъден да заплати сумата от 44550 лева по т.д.245/2014 година на СГС, исковата молба по която е депозирана на 21.04.2014 година. Законът прикрепва към предявяването на иска важни процесуални и материалноправни последици, като едната от тях е правоувеличаващата, а именно правото на лихви поради забава, в която ответникът изпада от деня на упражняване на правото на иск. Втората е правозапазващата, а именно прекъсване на течението на погасителната и 4 придобивната давност, както и спиране на течението на давността, докато делото е висящо. Материалноправните последици настъпват, когато искът е основателен, като се пораждат от деня на предявяването му.
Предвид данните по делото, че исковата молба, по която е постановено решение, с което искът за сумата от 44550 лева е уважен е предявена на 21.04.2014 година, от този момент настъпват и материалноправнитепоследици, т.е. сумата се дължи ведно със законната лихва от тази дата до датата на окончателното плащане на задължението или за периода от 21.04.2014 година до датата 20.06.2017 година. Страната, която е пропуснала да поиска присъждането на законната лихва в делото може да стори това с отделен иск, като в този случай дължи заплащане на държавна такса и следва да посочи размер на иска и период. Исковата молба е прекъснала течението на давността, но относно вземането, а по отношение на лихвите, тъй като същите не са били предмет на исковото производство същата е текла, поради което, тъй като исковата молба по настоящето дело е депозирана на 05.07.2018 година, то дължими са само лихвите за период от три години преди тази дата, а именно 05.07.2015 година, т.е. законната лихва следва да се изчисли за периода 05.07.2015 година до 20.06.2017 година, които изчислени са в размер на 8879.59 лева, до който размер искът се явява основателен, като следва да бъде отхвърлен за разликата над 8879,59 лева до предявения размер от 22603.78 лева.
Поради частично съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 8879,59 лева и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, както и в частта за разноските, а в останалата обжалвана част следва да бъде потвърдено.
По разноските: “Интерком груп“ ООД следва да бъде осъден да заплати сумата от 133.19 лева, дължима държавна такса за двете инстанции, а масата на несъстоятелността следва да бъде осъдена да заплати сумата от 205.86 лева, дължима държавна такса по отхвърлената част на иска.
С оглед направеното искане и изхода на спора на въззиваемата страна „Интерком груп“ ООД следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 448, 52 лева, съразмерно на отхвърлената част на иска.
По изложените съображения Софийският апелативен съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260166/25.09.2024 година, постановено по в.т.д.
№896 по описа за 2024 година на Софийски градски съд, ТО, VI-11 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Булмекс трейд“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК – 130970975, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, 14, ет.1, ап.3 с адрес на синдика:гр.***, ул.“***“, №*, ет.* срещу „Интерком груп“ ООД, ЕИК103238730, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Инж.Павлин Николов“, 11 иск за заплащане на сумата от 8879,59 лева /осем хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата от 44550 лева –дължим наем по договор, присъдена по т.д. № 245/2014г. на СГС за периода 05.07.2015 година – 20.06.2017 година, както и В ЧАСТТА относно разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА „Интерком груп“ ООД, ЕИК-103238730, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Инж.Павлин Николов“, 11 да заплати на „Булмекс трейд“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК – 130970975, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“, 14, ет.1, ап.3, чрез В. С. - синдик с адрес на синдика: гр.***, ул.“***“, №*, ет.* сумата от 8879,59 лева /осем хиляди осемстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата от 44550 лева –дължим наем по договор, присъдена по т.д. № 245/2014г. на СГС за периода 05.07.2015 година – 20.06.2017 година, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/48822a3a-40ce-4908-bb4a-66b3d8d748f5