Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 59 от 28.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 44/2023
Вид
Решение № 59
Подписан
28.04.2023
В сила
28.04.2023
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ХРИСТО ТОМОВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Велико Търново, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ХРИСТО ТОМОВ при участието на секретаря Атанаска Ст. И.а в присъствието на прокурора Е. Ив. Д. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20234000600044 по описа за 2023 година

Подадено е искане от адвокат Д. М., като упълномощен защитник на осъдените лица Е. Д. Е. и С. Е. Д. за възобновяване на наказателно производство по ВНОХД № 72/2022 г. на Окръжен съд Ловеч. Посочени са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК. Наведени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за неправилно приложение на материалния закон. Защитата счита, че обвинението в конкретния случай не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл.303 НПК. Съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е извършил превратно тълкуване на събраните доказателства по делото и не е спазил изискването всяко от тях да бъде анализирано поотделно и в съвкупност. Съдилищата по фактите не са отговорили пълноценно на съществени въпроси, които са поставени от защитата. Не са обсъдени противоречия в доказателствата, като не са съпоставени едно с друго и игнорирането на съществени обстоятелства поставят под съмнение показанията на двамата уличаващи свидетели.

Това е довело до приемане на неотговаряща на действителността фактическа обстановка и съответно до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт.

Присъдата е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съдът дава вяра на доказателствата, които обслужват обвинителната теза, като не се кредитират тези, които ползват защитата. Съдът е нарушил изискванията на чл.305 ал.3 НПК, като не е посочил кои обстоятелства приема за установени и въз основа на които доказателствени материали и какви са правните съображения на взетото решение. Не са обсъдени противоречията в доказателствената съвкупност, като не е изяснено защо се приемат едни доказателства, а се отхвърлят други.

1

На следващо място се сочи, че е допуснато нарушение по чл.14 НПК и по чл.107 ал.1 НПК, тъй като съдът не е извършил изискуемата от закона всестранна и обективна оценка на релевантните по делото факти и незаконосъобразно е признал за виновни подсъдимите.

На следващо място навежда довод за приложението на чл.9 ал.2 НК, тъй като обществената опасност на деянието клони към отрицателна стойност. Същото се отнася и за подсъдимите, които са с чисто съдебно минали и нямат други криминални прояви. Причинените имуществени вреди са били в размер под минималната работна заплата към датата на извършване на деянието, като от тогава до налагане на наказанието са изминали седем години.

Защитникът моли да се постанови решение, с което да се уважи направеното искане за възобновяване на наказателното дело и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК да се отмени въззивното решение и присъдата, като подсъдимите бъдат оправдани по обвинението за извършено престъпление. Алтернативно е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжния съд.

В съдебно заседание адвокат Д. М., упълномощен защитник на осъдените Е. Д.

Е. и С. Е. Д., поддържа искането. Излага подробни съображения в негова подкрепа.

Иска се възобновяване на производството по делото, като се отменят въззивното решение и присъдата, като подсъдимите да бъдат признати за невинни по обвинението за извършено престъпление с приложението на чл.9, ал.2 НК. Алтернативно се иска преквалифициране на деянието по чл.216 ал.4 НК или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Представителят на Апелативна прокуратура заема становище, че искането е неоснователно, тъй като не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.

В правото си на последна дума искателят Е. Д. Е. моли да се уважи искането за възобновяване на наказателното производство.

В правото си на последна дума искателят С. Е. Д. моли да се уважи искането за възобновяване на наказателното производство.

Настоящият състав на В.Търновския апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирани лица в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 НПК. От съдържанието му се извеждат оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 НПК. Разгледано по съществото си искането е неоснователно по следните съображения:

С присъда № 2600006/10.03.2021 г. по НОХД № 7/2017 г. на РС Луковит подсъдимите Е. Д. Е. и С. Е. Д. са признати за виновни за извършено престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20, ал.2 НК. На основание чл.54 НК им е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено по чл.66 НК за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимите Е. Д. Е. и С. Е. Д. са признати за невинни по 2 обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК.

Подсъдимите Е. Д. Е. и С. Е. Д. са осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Ю. В. С. сумата 204.60 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на престъплението по чл.216 НК, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното й изплащане.

С присъдата е отхвърлен предявеният иск против подсъдимите Е. Д. Е. и С. Е.

Д. за заплащане на сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. с чл.130 ал.1 НК.

С решение № 51/15.06.2022 г. по ВНОХД № 72/2022 г. на Окръжен съд Ловеч е изменена присъдата № 2600006/10.03.2021 г. по НОХД № 7/2017 г. на РС Луковит, като е намалено наложеното наказание на подсъдимите Е. Д. Е. и С. Е. Д. от шест месеца лишаване от свобода на три месеца лишаване от свобода.

Присъдата е потвърдена в останалата й обжалвана част.

На първо място в искането се съдържат упреци към процесуалната и оценъчна дейност на въззивния съд. По съдържанието си доводите, които са в подкрепа на касационните основания, са насочени срещу правилността на фактическите констатации на решаващите съдилища, довели до изводите за наличие на обективните и субективни признаци на престъпния състав по чл.216 ал.1 от НК, както и до осъждането на Е. Е. и С. Д.. В искането се поддържа тезата, че последните не са извършители на инкриминираното деяние. Същата е мотивирана с доводи за допусна неправилна оценка на събрания доказателствен материал, както и за невярната интерпретация на установените по делото факти, което се явява искане към настоящата инстанция да осъществи самостоятелен доказателствен анализ, въз основа на който да направи нов извод и искателите да бъдат оправдани по обвинението за извършено престъпление. Всички тези съображения навеждат на очаквания касационната инстанция да достигне до извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност и най-вече на въззивния съд, като извърши нов анализ на наличната по делото доказателствена съвкупност.

Касационната инстанция няма такива правомощия. В настоящото производство се осъществява контрол, разпростиращ се единствено върху процесуалната законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, както и на правилността при формирането на вътрешното им убеждение. Фактическата необоснованост не е самостоятелно касационно основание, тъй като в рамките на настоящото производство е допустима проверка единствено на юридическата правилност на контролираните съдебни актове, съобразно изложената в тях фактическа обстановка.

Окръжният съд в обхвата на правомощията си по чл.314 НПК, е извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, която включва и такава на доказателствената съвкупност. Обсъждайки оплакванията на искателите, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да дадат основания за отмяна на постановения съдебен акт от въззивната инстанция. Същата е оценила доказателствените материали по делото стриктно, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което не са 3 налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите й за това, че подсъдимите са извършители на инкриминираното деяние. Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на изчерпателен и коректен анализ на прецизно приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, които напълно ги подкрепят.

В решението си въззивният съд е отделил необходимото внимание на всички обстоятелства, които са от съществено значение за обективната и субективна съставомерност на деянието, давайки им отговор, който напълно покрива стандарта на чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Изводите на въззивния съд изцяло се възприемат и от касационната инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря.

Наведеното оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му приложение спрямо възприетата за установена по делото фактическа обстановка, е лишено от всякакво основание. Налице е правилно приложение на материалния закон, като подсъдимите Е. Е. и С. Д. са признати за виновни и осъдени за извършено престъпление по чл.216 ал.1 НК. По делото е категорично установено, че двамата са били въоръжени Е. с мотика, а Д. с брадва.

Същите са нанесели множество удари по лекия автомобил „БМВ“, управляван от Ю.

С.. В резултат са били счупени предното панорамно стъкло, лявото предно странично стъкло и лявото странично огледало на колата, като от ударите са останали побитости по купето и предния капак. Констатираните повреди и механизма на причиняването им се установяват както от показанията на св. С. и св.Ангелов, а така също и се потвърждават от обективно установените данни при извършения оглед на 1.04.2015 г. на лекия автомобил, за който е съставен протокол и фотоалбум / л.20 -23 от ДП/.

Настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания за преквалифициране на деянието в по- леко наказуемо престъпление по чл.216 ал.4 НК.

Правилно е посочено, че инкриминираният случай не може да се квалифицира като маловажен. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.9 НК, маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Оценката на причинените повреди по автомобила не е единствения фактор, въз основа на който се определя правната квалификация на престъпното деяние.

По делото е категорично установено, че конфликтът между подсъдимите Е. Е. и С. Д. с пострадалия С. е възникнал по повод на скарване и побой между техните деца.

Вместо да се разреши по мирен начин от подсъдимите и пострадалия като техни родители, конфликтът се задълбочава, като прераства в неоправдано агресивни действия спрямо пострадалия, като първо са хвърляни тухли по автомобила му, а в последствие са нанесени удари с посочените по -горе селскостопански инструменти от Е. и Д. по колата. Действия на двамата са извършени на обществено място и в присъствието на други хора. Поведението им говори за съзнателност, като е целено унищожаването и повреждането на чуждо имущество.

В настоящия случай с оглед спецификата му не може да се приеме, че липсват или са незначителни вредните последици от инкриминираното деяние, което да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от същия вид. По тези съображения същото не може да се квалифицира като маловажен случай, а още по-вече да се прилага чл.9, ал.2 НК, така че подсъдимите да бъдат оправдани, тъй като деянието не е престъпно, поради липсата на 4 обществена опасност или явната й незначителност.