Решение № 39 от 16.03.2026, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Гражданско дело 1006/2023
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 15.04.2026
- Състав
- Росица Георгиева Калугерова
Цитирани разпоредби
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.345 · Граждански процесуален кодекс
- чл.346 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.349, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.353 · Граждански процесуален кодекс
- чл.355 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.1, изр.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.60-62 · Закон за задълженията и договорите
- чл.69, ал.2 · Закон за наследството
- чл.30, ал.3 · Закон за собствеността
- чл.31, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.72-74 · Закон за собствеността
- чл.72-74 · Закон за собствеността
- чл.72-74 · Закон за собствеността
- чл.74, ал.2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Сандански, 16.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20231250101006 по описа за 2023 година взе предвид следното:
Производството е втора фаза на делбата-по извършването й.
С решение № 144 от 12.06.2024г. на Санданския районен съд, постановено по настоящото дело и влязло в сила, е допусната да се извърши делба между С. Я. Ц. с ЕГН-********** и Н. Я. А. с ЕГН-********** на следните недвижими имоти: 1.една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.
Сандански, с адрес на имота: гр. С****, ул.“С*****“ № *, с площ на имота от 497 (четиристотин деветдесет и седем) кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план: 338, квартал 11, парцел 17, при съседи на имота: ПИ с идентификатори: ***, ***, ***, ***,
***, при квоти 1 / 4 (една четвърт) идеална част за С. Я. Ц. и 1 / 4 (една четвърт) идеална част за Н. Я. А., 2.самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански, който обект се намира на етаж първи в сграда № 2 – многофамилна, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на града, с предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно) с площ на обекта по схема 84 (осемдесет и четири) кв.м., при следните съседни самостоятелни обекта: на същия етаж няма, под обекта: ***, над обекта:
1
***, ведно с принадлежностите към етажа, а именно 1 / 2 ид. част от приземния етаж и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при квоти 1/2 (една втора) идеална част за С. Я. Ц. и 1/2 (една втора) идеална част за Н.
Я. А..
В първото по делото заседание ищцата е направила искане, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, съдът да постанови определение, с което да определи ответникът да й заплаща месечно сумата от 400лв. срещу ползването на идеалната й част от допуснатите до делба имоти за периода от влизане в сила на определението до окончателното извършване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е направил искане за възлагане на допуснатия до делба имот, на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
По делото са приети за разглеждане заявени от страните претенции по сметки.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По метода за извършване на делбата:
Способите за ликвидиране на съсобствеността са следните-чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез теглене на жребие, чрез възлагане по реда на чл.349 или чрез изнасяне на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответства на броя на съделителите, като съдът следва да се ръководи от принципа за получаване на дела в натура/чл.69, ал.2 от ЗН/. В настоящия случай съделителите са двама, като до делба са допуснати два имота- ½ идеална част от урегулиран поземлен имот и първи етаж от сграда. Тъй като съсобствеността върху УПИ /притежаван в съсобственост от наследодателя на страните с трето лице-Кирил А./ не е прекратена към настоящия момент, притежаваната от страните идеална част от поземления имот /с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански/ следва да се изключи при извършването на делбата-чл.345 от ГПК.
Установи се от приетото заключение на вещото лице М. Р. /неоспорено от страните в частта относно поделяемостта на жилището/, че допуснатият до делба жилищен етаж е неподеляем. При това положение следва да се разгледа заявената от ответника претенция за възлагане на основание чл.349, ал.2 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.349, ал.2 от ГПК, ако неподеляемият имот е жилище всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като 2 дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Следователно предпоставките са четири-делбеният имот да представлява жилище, същият да има наследствен характер /съсобствеността да е възникнала в резултат на наследяване/, съделителят да е живял трайно в него към момента на откриване на наследството и този съделител да няма друго жилище към момента на откриване на наследството.
Установи се, че съсобствеността върху процесния самостоятелен обект в сграда, с предназначение-жилище/апартамент, е възникнала от наследяване. С протоколно определение от 18.03.2025г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът към момента на смъртта на родителите си е живял в процесното жилище. Установи се от представените доказателства /справки от Агенция по вписвания и декларация от ответника/, че Н. Я. А. не притежава друго жилище.
Следователно, налице са предпоставките на закона за възлагане на процесното жилище в дял на ответника, като делът на ищцата ще се уравни с пари. При евентуално неплащане от страна на Н. А. в законоустановения шестмесечен срок, имотът ще бъде изнесен на публична продан.
По отношение пазарната стойност на жилището са приети две експертизи. Съдът възприема заключението на вещото лице И. М., което не е оспорено от страните и което съдът счита за обективно и обосновано дадено. Съгласно заключението на това вещо лице пазарната стойност на процесния първи жилищен етаж, ведно с прилежащите му части, към момента на изготвяне на заключението е 61766евро. Следователно, делът на всяка от страните е 30 883 евро.
По искането на ищцата по чл. чл.344, ал.2 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.2 от ГПК, в решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването. Следователно, всеки съделител може да направи искане както за разпределение на ползването, така и за заплащане на обезщетение. При разглеждането му съдът е обвързан от направеното искане на съделителя. В настоящия случай ищцата иска съдът да осъди ответника да й заплаща обезщетение за ползването на имота, тъй като имотът се ползва само от ответника.
Искането за това как да се ползват имотите или какви суми да се плащат срещу ползването докато трае делбеното производство представлява искане за определяне на привременна мярка. Началният момент на плащането на обезщетението по чл.344, ал.2 от ГПК, съгласно трайната съдебна практика, е от влизане в сила на решението /определението/. Привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК се налага, когато имота се ползва изцяло само от някой от съделителите, или когато установеното ползване не 3 съответства на дяловете в съсобствеността. Целта на тази норма е да осигури ефективно и справедлИ. използване на делбения имот от всички съделители докато трае дългия делбен процес. Възможността за претендиране на обезщетение за лишаване от ползване е сурогат на личното ползване, което е едно от трите правомощия на собственика, респ. съсобственика. Не се спори, че процесното жилище се ползва само от ответника. По отношение средномесечния наем на жилище с идентификатор *** по КККР на гр. Сандански са приети две експертизи.
Съдът възприема заключението на вещото лице И. М., което не е оспорено от страните и което съдът счита за обективно и обосновано дадено. Съгласно заключението на това вещо лице средномесечния наем на процесното жилище е 448лева или 229 евро, поради което за ползването на частта на ищцата ответникът следва да й заплаща по 114,50евро на месец до окончателното извършване на съдебната делба с влязло в сила съдебно решение.
По заявената претенция по сметки от ищцата срещу ответника за заплащане на сумата от 7200 лева, съставляваща обезщетение за ползите от които е лишена от наследствената й идеална част от допуснатите до делба недвижими имоти, за периода от 14.09.2023 година до 18.03.2025 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2025 година до окончателното й изплащане:
Ищцата твърди, че тя живее гр.С***, община В****, област Русе, с оглед на което след смъртта на родителите си не е имала обективна възможност да ползва полагащата й се наследствена част от допуснатите до делба имоти. Твърди се, че в допуснатите до делба имоти- първи жилищен етаж, ведно с прилежаща към този етаж част от приземен етаж/мазе/, живее ответника по делото със семейството си, който ползва и притежаваната от ищцата част от поземления имот. Твърди се, че ищцата е лишена от възможността лично да ползва имота или да получава обезщетение за ползването на наследствената й част. Ищцата счита, че подадената от нея исковата молба за съдебна делба, депозирана в съда на 14.09.2023г., служи като покана по смисъла на чл.31, ал.2 от ЗС.
Ответникът оспорва претенцията по сметки, тъй като не е му е отправена съответната покана и такава не се съдържа в исковата молба, с която е предявен иска за делба.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗС, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са били лишени, от деня на писменото поискване.
Не се твърди и съответно не са ангажирани от ищцата доказателства, че тя е отправила искане за ползване на процесните имоти. Съдебната практика приема (напр.решение № 294 от 13.07.2010г. на ВКС по гр.д.№2654/2008г., на Іг.о., постановено 4 на основание чл.290 от ГПК), че за покана за плащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС се счита и исковата молба за делба, когато съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на съсобствените имоти от ответника, в който случай обезщетението се дължи от ответника от датата на получаване на тази искова молба за делба до датата на предявяване на иска по чл.31, ал.2 от ЗС в делбеното производство.
В депозираната на 14.09.2023г. искова молба за делба не се съдържа заявено от ищцата искане за ползване на процесните имоти, нито искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея част от съсобствените имоти.
Предвид изложеното съдът намира, че претенцията на С. Ц. за осъждане на Н. А. да й заплати обезщетение за ползите от които е лишена от наследствената й идеална част от допуснатите до делба недвижими имоти за периода от 14.09.2023 година до 18.03.2025 година в размер на 7200 лева /3681,30 евро/, ведно със законната лихва от 18.03.2025г. до окончателното й изплащане, е неоснователна и следва да се отхвърли.
По заявената претенция по сметки от ответника срещу ищцата за заплащане на сумата от 25 361 евро, съставляваща половината от направените в допуснатите до делба имоти подобрения:
Твърди се от ответника по делото, че в допуснатия до делба имот с идентификатор *** живее той със семейството си и че след смъртта на наследодателите на страните той е извършил подобрения увеличаващи стойността му, които подобрения са подробно описани в молбата в 10 пункта. Твърди се, че е извършил тези подобрения в качеството му на владелец на имота.
Ищцата оспорва предявения иск по основания и размер. Същата заявява, че не всички описани дейности и строително-монтажни работи съставляват подобрения, водещи до увеличение стойността на имота, както и че не е искано съгласието й, нито пък е и била уведомена за предприетите ремонтни дейности. Твърди, че поставянето на външна изолация е луксозно подобрение, а част от описаните дейности в спалнята не са подобрения. Твърди, че подмяната на покрива на двуетажната жилищна сграда, подмяната на ел.инсталацията, поставянето на изолация на първи жилищен етаж, извършването на дейностите в кухнята, в кухненския бокс, в малката стая, в коридора и част от дейностите в спалнята не са били необходими. Оспорва се стойността на вложени материали и труд на описаните строително-монтажни работи. Прави се възражение за погасяване на претенцията по давност относно извършените ремонтни дейности по ел.инсталацията, коридора и банята.
Разпечатката съдържа 37 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/488224c1-43d4-46eb-b1de-40db9c1eb867