Решение № 835 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330203923 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 25-0435-000185 от 14.05.2025 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Пловдив, ІІ-ро РУ Пловдив, с който на К. Р. П. ЕГН:**********, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява лично,като чрез повереника си – адв. Кр.С. поддържа направеното искане за отмяна на НП не изпраща и представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна не е взела становище по атакуваното НП, както и не се претендират разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

1

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 30.03.2025 г. жалбоподателят К. Р. П. управлявал лек автомобил „Шкода октавия“ с рег. № ** **** ** – чужда собственост. Движел се в посока изток като около 04:55 ч. на бул. „Христо Ботев“ до № 47 в гр. Пловдив бил спрян от полицейски екип. В хода на проверката полицейските служители и по конкретно младши старши полицай при ІІ-ро РУ ОДМВР – Пловдив, А. Г.

К. предприел действия за изпробването му за употреба на наркотични вещества или техни аналози с тест Drugtest 5000 . Жалбоподателят обаче отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Затова бил издаден талон за медицинско изследване № 306034.

За установените нарушения бил съставен АУАН серия GA № 761380 от 30.03.2025 г., в който нарушението на жалбоподателя e било квалифицирано като такова по чл. 174, чл. 3 от ЗДвП. Нарушителят подписал акта без възражения.

В съдебно заседание актосъставителят К. поддържа изцяло така съставения от него АУАН, като сочи , че към момента на спирането на жалб.

П., лично е възприел, че последният най- вероятно е под въздействието на алкохол. Освен това с П. пътувало още едно лице от мъжки пол, което също било във видимо нетрезво състояние. Въпреки посочените по- горе личните възприятия на актосъставителя, К. предприел действия по тестване на нарушителя за управление на МПС под въздействието на наркотични вещества, а не за употреба на алкохол /което било и първоначалното му възприятие/.

По необясними причини нарушителят не е бил тестван на место под претекст, че поведението му , формирано от предполагаемо алкохолно опиянение, не позволявало такова тестване , без от страна на актосъставителя да се сочат конкретни обективни причини , препятстващи тестване на место.

Жалбоподателят бил отведен в сградата на ІІ-ро РУ-Пловдив, където отказал тестване както за наркотични вещества, така и за наличието на алкохол в издишания въздух.

2

Отново според актосъставителя , жалб. П. не изпълнил направеното му предписаниеза химико-токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя били наложени съответните на посочените по-горе нарушения наказания, а именно: глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложени по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя А. Г. К. .

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че неправилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Посочената норма гласи, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Настоящият съд намира , че още със съставянето на АУАН , реалната фактическа обстановка не е била отразена такава , каквато е била в действителност към момента на проверката. В показанията си акт. К. нееднократно сочи , че след спирането на П. , същият е бил във видимо нетрезво състояние /употреба на алкохол/ , като нееднократно е правил опити да препятства проверката. Но въпреки видимите признаци , спрямо жалбоподателя са продължили опитите за тестване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Както в показанията на 3 актосъставителя , така и в АУАН се сочи , че на П. е било дадено предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.Действително в АУАН е записано , че е издаден талон за медицинско изследване с № 306034, но в административнонаказателната преписка липсва екземпляр от този талон, като по този начин не може категорично да се приеме, че жалбоподателя е направил отказ от такова изследване.

От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.

Не на последно место, не може категорично да се установи нито от материалите по делото , нито от показанията на актосъставителя как точно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и/или техни аналози в организма си, като се сочи само едно безкритично поведение от негова страна по време на проверката.

Липсата на издадения талон за изследване не позволява също така да се установи часът на издаването му , както и крайният час за явяване на съответния нарушител в медицинско заведение.

По аргумент от чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят има право на разноски. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя, ангажирани са и доказателства за реално разходени средства за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платени в брой, видно от приложения договор за правна защита и съдействие. Съдът намира за основателна 4 претенцията за сумата от 500 лева, предвид разпоредбата по чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения , като направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар следва да бъде оставено без уважение.

Тази сума от 500 лева следва да се присъди в тежест на ОД на МВР - Пловдив като разпоредител с бюджетни средства по аргумент от т. 6 от ДР на АПК.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА наказателно постановление /НП/ № 25-0435-000185 от 14.05.2025 г., издадено от началник сектор към ОД на МВР Пловдив, ІІ-ро РУ Пловдив, с който на К. Р. П. ЕГН:**********, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР - Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на К. Р. П.

ЕГН:**********, сумата от 255,65 /двеста петдесет и пет и 65/ евро , равностойност на 500 /петстотин/ лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5