Решение № 2698 от 08.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2698

Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XII тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕОРГИ ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ЕВА ПЕЛОВА

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар РАДОСЛАВА МАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВА ПЕЛОВА канд № 20267150700301 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Еко-Хидро-90“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Асен Златарев“ № 12, представлявано от Г. С. Д., срещу Решение № 42/04.02.2026 г., постановено по НАХД № 209/2023 г., по описа на Районен съд – гр. Панагюрище, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 13-2300075/29.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик /ДИТ/, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за нарушение на чл. 1, ал. 2, вр. чл. 62, ал.1 от КТ на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Прави се искане за отмяна на съдебния акт, съответно и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът – редовно призован, не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище законният представител на дружеството - касатор поддържа жалбата, моли за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище се навеждат доводи за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение, алтернативно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, а по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му, в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

В производството пред въззивната инстанция е установена следната фактическа обстановка:

На 16.01.2023 г. св. М. - старши инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, заедно с колегата си св. Т. след получен сигнал извършили проверка в с. Баня, общ. Панагюрище обект „Рехабилитация на улично платно и изграждане на тротоари на улица, участък от км 0+000 до км 1+020“. Повод за сигнала била получена информация за починало лице. На място св. М. и св. Т. установили работници на „Еко Хидро-90“ ООД, които полагали асфалт и извършвали ремонтни дейности. Починалото лице било установено в работен бус на дружеството. От присъстващите 7-8 лица (сред които и св. Р.), които познавали починалото лице, контролните органи събрали устни и писмени сведения, от които данни установили, че починалото лице е престирало труд за касаторът. След направена справка в Регистъра на действащите трудови договори констатирали, че за него няма записан трудов договор. На място св. М. и св. Т. изискали пътния лист на товарния автомобил, тъй като останалите работници посочили, че той е шофьорът, който сутринта към 6:30 е превозил определена част от работниците от с. Костандово до обекта, като такъв им бил представен, като същият бил попълнен от А. Г.. След издадени предписания била представена справка за сключен трудов договор с лицето А. Г. и прекратен поради настъпила смърт. За така установеното нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, св. М. съставил АУАН № 13-2300075 от 31.01.2023 г. срещу дружеството – касатор.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното пред РС – гр. Панагюрище наказателно постановление.

Въззивния съд е събрал необходимите и относими доказателства, като в решението си е изложил мотиви, относно преценката на доказателствата, която е извършил и е достигнал от правилни правни изводи, изцяло споделими от касационната инстанция.

При постановяване на обжалваното решение РС - гр. Панагюрище правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ, видно от депозираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В мотивите на постановеното решение контролирания съд е обсъдил подробно и задълбочено, както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, като трудовият договор се сключва в писмена форма. Съгласно чл. 414, ал. 3, предл. първо от КТ, работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Анализът на посочените разпоредби води до извод, че отговорността по чл. 414, ал. 3 от КТ е само за лице, което има качеството на работодател, а за осъществяване на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на касационния жалбоподател е необходимо наличие на трудово правоотношение между страните, за което правоотношение няма сключен трудов договор в писмена форма. В производството пред районния съд са установени всички елементи на правоотношението между касационният жалбоподател и А. Г., от които може да бъде направен несъмнен извод, че е налице такова с характер на трудово.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението на касационния жалбоподател за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, доколкото в НП е посочено собственото име и длъжността на актосъставителя, макар и да не е изписано пълното му име. Изискванията за форма на НП относно името, съответно длъжността и местослуженето на актосъставителя (чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН), не следва да бъдат абсолютизирани, стига по несъмнен начин от съдържанието на НП да се направи категоричен извод за притежаваната от актосъставителя компетентност да състави АУАН, какъвто несъмнено е настоящият случай. В АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното в настоящото производство НП, е посочено пълното име на актосъставителя и длъжността му. За разлика от чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, който изрично изисква в АУАН да бъдат посочени собственото, бащиното и фамилното име на съставителя, както и длъжността му, разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН въвежда изискване за индивидуализиране на актосъставителя в НП, но без да изисква изписване на пълните му имена. В тази връзка е нужно да се посочи, че нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН установява, че НП се издава и когато е допусната нередовност на акта (АУАН), стига по безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Административен съд – гр. Пазарджик не установи при постановяване на решението, районният съд да е допуснал съществени процесуални нарушения. Обжалваното решение е постановено след извършване на цялостна проверка за законосъобразност на издаденото НП. Фактическата обстановка по делото е правилно установена при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Събрани са писмени и гласни доказателства, относими към всички факти, включени в предмета на доказване. Изводите за осъществяването на правно релевантните факти са направени след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана извършената от съда дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени и доказателствата за това.

Обжалваното решение е постановено въз основа на събраните доказателства, като въззивния съд е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи с допустимите от закона процесуални способи, не/допускането на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съответно законосъобразността на наложеното административно наказание. При субсидиарното прилагане на НПК, контролирания съд, е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, по който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото, при съблюдаване на процесуалните правила относно събирането, проверката и анализа на доказателствената съвкупност и не е допуснал процесуални нарушения. Съдебното решение е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Касационната инстанция се солидаризира изцяло с мотивите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не намира за нужно да ги повтаря. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване, Административен съд – гр. Пазарджик приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата отменителни основания не са налице.

Предвид горното, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 200 лева/102,26 евро, доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е без участието на процесуален представител на ответника.

Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, ХII-ти касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/04.02.2026 г., постановено по НАХД № 209/2023г., по описа на Районен съд – гр.Панагюрище.

ОСЪЖДА „Еко-Хидро-90“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Асен Златарев“ № 12 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик сумата от 102,26 евро, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�