Решение № 63 от 03.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Мила Г. Димова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20252100500006 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2 вр. чл. 278 ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Х. О. И. чрез адв. Бисер Костадинов- БАК срещу Решение №2371 от 11.11.2024 г., постановено по гр. д. №6684/2024 г., с което е оставена без уважение молбата на настоящия жалбоподател по чл. 19, ал. 1 ЗГР за промяна на трите му имена от Х. О. И. на А.О.И..

В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на базата на недоказано обстоятелство за наличие на осъждане във Федерална Република Германия с настоящите идентификационни данни на молителя.

Твърди, че изводът противоречи със събраните доказателства, в частност предоставената от ОДМВР- Бургас справка се установявало, че за И. е издаден временен паспорт от генералното консулство в Мюнхен, с който последният може да напусне страната и да се върне в България. Доказвало се също, че молителят няма наложени или отменени принудителни административни мерки, забраняващи му напускане територията на страната. На следващо място, изразява недоволство от приетото от районния съд, че липсват важни обстоятелства, които да налага промяната на имената. Поддържа, че като такъв фактор следва да бъде зачетено и субективното желание на лицето да носи определено име, особено когато е свързано със съображения от етнически или религиозен характер. При тези съображения моли първоинстанционият съдебен акт да бъде отменен и вместо него постановен 1 нов по същество, с който подадената молба за промяна на трите имена на жалбоподателя да бъде уважена.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от заинтересованите страни- Община Бургас и Окръжна прокуратура- Бургас.

В съдебно заседание процесуалният представител на молителя поддържа жалбата и моли първоинстанцинното решение да отменено, а подадената пред районния съд молба- уважена. Представител на Община Бургас не се явява.

Окръжна прокуратура- Бургас представя писмено становище, с което се застъпва позиция за правилност на първоинстанционния съдебн акт.

Изложено е, че в производството не са събрани доказателства за наличието на важни обстоятелства, налагащи исканата промяна на имената на молителя.

Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на иска, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради което няма произнасяне в повече. По правилността на съдебния акт настоящата инстанция намира следното:

Производството пред Районен съд- Бургас е образувано по молба на Х.

И. О., с която последният е поискал да бъде променено собственото му от „Х.“ на „А.“ и бъдат запазени бащиното и фамилното му име, но с добавка наставка „-ов“, т.е. от „Х. О. И.“ на „А.О.И.“ В молбата се твърди, че от малък *** му го е наричала „С.“, като е искала да го кръсти „А.“, но поради настояване на биологичния му *** и негови етнически и религиозни съображения бил кръстен Х.. Излага, че в средата, в която е живял, учил и работи е известен с българското си име, като разминаването на вписаното му в личните му документи и това, с което се представя и е известен в обществото му създава затруднения с държавните и административните органи. Твърди, че не е осъждан, няма криминалистични регистрации в системата на МВР, не е длъжник и не е бил длъжник по изпълнителни дела и страна по съдебни спорове. Счита, че промяната на имената му ще подобри личния му социален статус и авторитет в обществото, в това число сред приятели, колеги и познати.

За да отхвърли молбата районният съд е приел, че промяната на имената би довело до сериозни затруднения по отношение идентификацията му, а мотивите за промяна на имената са от лично естество, които са чисто психологически и носещи заряд за криза на идентичността, но не и обществено значими причини.

Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е правилно като краен резултат, но при различни фактически и правни изводи, достигнати на база извършен съвкупен анализ на приетите по делото доказателства, по вътрешно убеждение и съобразно изтъкнатите оплаквания в жалбата, 2 очертаващи предмета на въззивния контрол.

Видно от представеното по делото Удостоверение за раждане молителят е роден на **.**.19** г. с установен произход от ***- Н.В.М. и ***- О. А. И..

От свидетелството за съдимост, както и от предоставените от Окръжна прокуратура- Бургас и ОДМВР- Бургас се установява, че лицето не е осъждано на територията на РБ, спрямо него няма образувани наказателни производства, няма данни за наложени или отменени принудителни административни мерки „забрана за напускане територията на страната“. От представената справка от Европейската информационна система за съдимост (ECRIS) се установява, че в Централния федерален регистър на Германия по отношение на Х. И. са налице данни за осъждания на лицето по наказателни производства, както и относно наложените му по тях наказания. Установява се, че лицето е осъждано на територията на Федерална Република Германия неколкократно, но не е отразено дали наложените наказания „глоба“ са били изпълнени /платени/. Показанията на разпитания по делото свидетел В.С., които съдът кредитира като достоверно дадени, доказват обстоятелството, че молителят е известен сред своите приятели и хората в махалата с името „А.“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Законът, уреждащ обществените относно гражданската регистрация на физическите лица, не дава еднозначен отговор на въпроса кои точно обстоятелства се определят като важни чрез изрично уредени хипотези. По тази причина те трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като се вземат предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал. Според формираната по законовия текст съдебна практика, към която се присъединява и настоящия състав, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо /така Решение №450/28.11.2012 г., постановено по гр. д. №1777/2011 г., IV ГО на ВКС, Решение №680/11.01.2011 г. по гр. д.№1164/2009 г., I V ГО на ВКС/.

Такива обстоятелства могат да бъдат, че в семейната, училищната и социална среда, където лицето се е установило да живее, учи или работи, не е известен с рождено даденото му име, което разкрива етническия му произход, както е в настоящия случай, а с друго- българоезично име. Вярно е, че името е част от личното самоопределяне на лицето и отношението, изразяващо се в желание или нежелание да носи определено собствено име, може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на закона.

Личният и общественият фактор трябва да са налице кумулативно, т.е. субективното отношение на молителя към името му и желанието за промяна да рефлектира в общественозначими сфери /религиозна, етническа и др./ и да не създава пречки за реализиране на държавната принуда. Тоест субективното желание на лицето следва да се счита за „важно обстоятелство“, доколкото то почива на обективни обстоятелства със съществено социално значение.

3

Решаващият съд следва да отчете освен субективното желание на лицето, но и мотивите, които са изложени в молбата и до каква степен те се доказват в проведеното производство. В настоящия случай съдът намира за недоказани твърденията на молителя, че разминаването между името, с което е известен и това, с което е записан в личните си документи, му създава неудобства при кореспонденция с държавни и административни органи, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, които да установяват такива пречки. Съдът счита твърденията на молителя, че иска да се идентифицира с български имена като белег относно факта, че принадлежи към българската етническа група, също за недоказани. Само по себе си назоваването на молителя с името „А.“ от страна на неговите приятели и познати съдът счита, че свидетелства за наличието на прякор на лицето, но не и за „важно обстоятелство“ по см. на чл.

19, ал. 1 ЗГР. В допълнение следва да се посочи, че предвид наличните данни за осъждания на молителя О. в чужбина промяна и на трите му имена би препятствало реализирането спрямо него на наказателна отговорност.

Предвид гореизложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК.

Така мотивиран, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №2371/11.11.2024 г., постановено по гр. д.

6684/2024 г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4