Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 9315 от 08.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 50998/2025
Вид
Определение № 9315
Подписан
08.03.2026
В сила
08.03.2026
Състав
АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9315 гр. София, 08.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АННА Р. КОФИНОВА като разгледа докладваното от АННА Р. КОФИНОВА Гражданско дело № 20251110150998 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на Е. П. В. срещу И. Л. Й..

Исковата молба е редовна и предявения с нея иск е допустим.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Страните са представили документи, които са относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.

Ищецът е направил доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, което съдът намира за допустимо, необходимо и относимо, поради което същото следва да бъде уважено.

С исковата молба са направени доказателствени искания за приемането на оптичен носител като веществено доказателство по делото и назначаване на съдебно-техническа експертиза за изследване на съдържанието му, които са допустими, необходими и относими, като следва да бъдат уважени.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 31.03.2026 г. от 11:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца - и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.

ПРИЕМА представения с исковата молба оптичен носител – диск 1

„C***“, като веществено доказателство по делото.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която да възпроизведе на хартиен носител изявленията от видеозаписи, съдържащи се на представения оптичен носител, и да посочи информация относно лицата, които са направили изявленията, и медиите, пред които същите са направени, в случай че такава се съдържа във видеозаписите.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Пкп, компютърен специалист, тел. ***.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 180 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението по депозитна сметка на Софийския районен съд.

Да се уведоми вещото лице за допуснатата експертиза след представяне на доказателство за внесен депозит.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл.

146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД от Е. П.

В. срещу И. Л. Й. с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, причинени от обидни и клеветнически твърдения, отправени от ответника на 06.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в продължение на 30 години е работел на различни длъжности при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (ГДИН), като към 2023 г. е заемал длъжността „младши инспектор - I степен“ в Затвора - гр. София, бил е председател на синдикалната организация в Затвора - гр. София - Синдикат на служителите в затворите в България, както и член на контролната комисия в страната.

Твърди, че след провеждането на протест от членовете на синдиката на 12.05.2023 г. ръководството на ГДИН му наложило две дисциплинарни наказания. Заявява, че със заповед № Л-180/26.07.2023 г. на началника на Затвора – гр. София при ГДИН му било наложено дисциплинарно наказание „порицание" за срок от 7 (седем) месеца - „за изнасяне на неверни данни и твърдения пред медиите по време на протеста“, която заповед била отменена с решение № 1246 по адм.д. № 8135/2023 г. по описа на АССГ и решение № 7219 по адм.д. № 9576/2023 г. по описа на ВАС. Втората заповед била № Л3329/29.08.2023 г. на главния директор на ГДИН – Затвора - гр. София, с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради провеждането на посочения протест на неразрешено място, за което отговорност носел ищеца. Сочи се, че и втората заповед била отменена - с решение № 10561 по адм.д. № 4887/2024 г. по описа на ВАС, решение по адм.д. № 248/2025 г. по описа на ВАС и решение № 18783/03.10.2024 г. по адм. дело № 4740/2024 г. по описа на АССГ. Изложени са твърдения, че на 06.10.2023 г. пред сградата на ГДИН, находяща се на адрес: гр. София, бул.

„Ггс“ № 21, служителите в затворите в страната провели протест в защита на ищеца, на който изявили позиция, че спрямо ищеца неоснователно се образуват административнонаказателни производства и се налагат наказания, с което се целяло отстраняването му от работа и възпрепятстване на дейността на синдиката. Ищецът твърди, че на същата дата - 06.10.2023 г., в хода на 2 протеста ответникът И. Й. дал интервю пред медиите, в което казал следното относно ищеца: „За въпросния служител, който коментират, за въпросния служител, който е дисциплинарно уволнен, искам да кажа, че същият за близо 30 г. работа в местата за лишаване от свобода е многократно наказван. Едно от последните наказания е за липсващо оръжие. Последното с предложение от дисциплинарно-наказващия орган е за напускане на работното място без разрешение на съответните органи и блокиране на булеварда. По-старо наказание има за напускане на поста, игра на шах с лишени от свобода и наистина случаят няма какво да се коментира“. Въпреки че в цитираното изявление не е назован поименно, ищецът счита, че твърденията се отнасят именно за него, тъй като протестът бил организиран в негова защита. Заявява, че твърденията не отговарят на истината и не са му наложени такива наказания. Счита, че с оглед ръководната длъжност, която ответникът заема, неговите думи имат голямо значение за формиране на общественото мнение.

Сочи, че изявлението му е достигнало до неограничен кръг от лица, като било излъчено в новинарските емисии на националните телевизии, както и в интернет страниците на „Зз“, БНР, „днз“, „новини.bg“ и др. Заявява, че вечерта на 06.10.2023 г. гледал репортажите по новините на телевизиите и в социалните платформи, като изпитал силна обида и гняв заради изречените от ответника думи. Заявява, че твърденията са му причинили силен стрес и тревога, уронили са доброто му име и са подкопали доверието на колегите и близките му спрямо него. Ищецът заявява, че казаното от ответника е рефлектирало негативно на здравето и емоциите му, като се нарушил сънят му, чувствал се раздразнен, потиснат и огорчен от начина, по който бил представен в обществеността. Искането към съда е да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, причинени в резултат на изречени от ответника обидни и клеветнически твърдения на 06.10.2023 г. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва, считано от 06.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че от 1998 г. ищецът е работил в ГДИН на различни длъжности, като последната заемана от него длъжност е била „надзирател – I степен“ в Затвора – гр.

София, както и че е бил председател на синдикалната организация в затвора.

Сочи, че за периода на дългия си трудов стаж ищецът нито веднъж не е бил награждаван, като съгласно кадровата му справка е бил наказван, както следва: 1. Със заповед № Л-7999/19.11.2003 г. на главния директор на ГДИН с „порицание“ за срок от 1 година за самоволно напускане на работното място;

2. Със заповед № Л-4539/01.08.2003 г. на главния директор на ГДИН с „порицание" за срок от 1 година за неспазване на определеното работно време в службата; 3. Със Заповед № Л-95/28.12.2007 г. на началника на затвора с „мъмрене“ за срок от 1 месец за слабости в действията на служители от бойно ядро; 4. Със Заповед № Л-181/12.11.2014 г. на началника на затвора с „порицание“ за срок от 1 година за влизане в спално помещение на лишени от свобода и играене на шах с тях; 5. Със Заповед № Л-114/21.05.2015 г. на началника на затвора с „мъмрене“ за срок от 1 месец за притежание на 2 бр. мобилни телефони на поста; 6. Със Заповед № Л-180/26.07.2023 г. на началника на затвора с „порицание“ за срок от 7 месеца за изнасяне на невярна 3 информация в медиите; 7. Със Заповед № Л-804/23.02.2023 г. на главния директор с „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца за установена липса на въздушна пушка, 1 бр. въздушна пушка в повече и 35 бр. патрони; 8.

Със Заповед № Л-3329/29.08.2023 г. на главния директор с „уволнение“ за извършено нарушение по време на протест. Признава, че от изброените наказания тези, наложени със Заповед № Л-181/12.11.2014 г., Заповед № Л180/26.07.2023 г. и Заповед № Л-3329/29.08.2023 г., са били отменени.

Ответникът счита, че посочените обстоятелства доказват истинността на изречените от него твърдения, че ищецът многократно е бил наказван, както и че едно от последните му наказания е за липсващо оръжие. Сочи, че в процесното интервю се е позовал именно на такава справка за ищеца. Обръща внимание, че към датата на деянието две от посочените наказания, а именно – наложените със Заповед № Л-180/26.07.2023 г. на началника на затвора „порицание“ за срок от 7 месеца за изнасяне на невярна информация в медиите, и със Заповед № Л-3329/29.08.2023 г. на главния директор „уволнение“ за извършено нарушение по време на протест, не са били отменени от съда. Счита, че не е налице фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, тъй като действието по даване на информация на медии за факти, които са истински, не е противоправно и не е причинило твърдените от ищеца неимуществени вреди. Сочи, че ищецът е знаел за наложените му наказания, като по-голямата част от тях не е оспорил, а по отношение на оспорените към датата на изнасяне на информацията не са били постановени съдебни решения по подадените жалби. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: наличието на противоправно вредоносно деяние на ответника, т.е. че на 06.10.2023 г. в изявление пред медии ответникът е употребил изрази, със съдържанието, посочено в исковата молба, както и че огласените твърдения са обидни и/или клеветнически, фактът на претърпените неимуществени вреди, наличието на причинно-следствена връзка между вредите и деянието.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и че окачествените от ищеца като неверни (клеветнически) твърдения са верни. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, с оглед което в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина за осъществяване на процесното деяние.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: от 1998 г. до 2023 г. Е. П. В. е работил при Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, като последната заемана от него длъжност е била „надзирател - I степен“ в Затвора – гр. София; през 2023 г. Е. П. В. е бил председател на Синдиката на служителите в затворите в България; със Заповед № Л-180/26.07.2023 г. на началника на Затвора - гр. София на Е. П. В. е било наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 7 месеца за изнасяне на невярна информация в медиите, която е била отменена с решение № 7219/24.11.2023 г. по адм.д. № 8135/2023 г. по описа на АССГ; със Заповед № Л-3329/29.08.2023 г. на главния директор на ГДИН на Е. П. В. е било наложено дисциплинарно 4 наказание „уволнение“ за извършено нарушение по време на протест, която е била отменена с решение № 4521/11.02.2025 г. по адм.д. № 10168/2024 г. по описа на АССГ и решение № 6544/17.06.2025 г. по адм.д. № 4806/2025 г. по описа на ВАС; И. Л. Й. е автор на процесните твърдения.