Решение № 92 от 25.11.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Тутракан, 25.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20223430200108 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Г. Д. С., с ЕГН **********, от ***, срещу Електронен фиш серия К № 2445367, издаден от ОД на МВР гр. Силистра, с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Недоволна от издадения ЕФ, жалбоподателката го обжалва в срок.

Моли съдът да отмени ЕФ като незаконосъобразен. По същество жалбоподателката твърди, че ЕФ е връчен в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Излага доводи, че съгласно ЗАНН и ЗДвП ЕФ се издава и връчва до една година от нарушението.

Въззиваемата страна – директора на ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. Подадено е писмено становище от редовно упълномощен негов представител – В.А., главен юрисконсулт на ОДМВР – Силистра, с наведени доводи в подкрепа на издадения ЕФ. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и недоказана. Отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура гр. Силистра ТО гр. Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

1

Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят Г. С. Г. работи като мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.

На 17.12.2018 г. св. Г. осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Трети март“, с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 517.

Последното било разположено по ул. „Трети март“, в близост до ЗК „Ген. А.

Зафиров“, като посоката на движение на контролираните МПС била от гр.

Силистра към гр. Русе. Режимът на измерване на техническото средство бил стационарен, а посоката за задействане – спрямо приближаващите МПС.

В 14:56 часа техническото средство заснело лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, движещ се със 64 км./ч., при максимално допустима скорост за населено място 50 км./ч., въведена с пътен знак Д 11.

Нарушението било заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на клип № 12655. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, дата и часа на извършване на нарушението, типът и индивидуалния номер на АТСС. Установената стойност на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 61 км./ч.

На 19.12.2018 г. бил издаден Електронен фиш серия К № 2445367 срещу собственика на автомобила – жалбоподателката Г. С., с който на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. На 04.01.2019 г. процесният ЕФ бил предаден като писмо с обратна разписка на оператор, извършващ пощенски услуги за ОДМВР – Силистра, с цел връчването му на наказаното лице.

На 20.05.2022 г. ЕФ бил връчен на жалбоподателката.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на св. Г. Г.; з. к. на ЕФ серия К № 2445367; з. к. на разписка за получен ЕФ; справка картон на водач; клип № 12655/17.12.2018 г.; справка по история на ПС с рег.

№ ***; служебна бележка от сектор „КАПОЧР“ към ОДМВР – Силистра;

Протокол № 1-43-18/15.02.2018 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M; з. к. на Протокол за извършено обучение от 28.05.2012 г.; з. к. на Протокол за използване на АТСС на 17.12.2018 г.; з. к. на страници от Дневник за отразяване на регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост инв. № 117/06.12.2018 г.; Удостоверение за 2 одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835; Заповед № 8121з172/29.02.2016 г.; Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г.; Заповед № 8121з515/14.05.2018 г.; Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г.; Техническо описание и инструкция за експлоатация на TFR1-M; писмо УРИ 362 000-3436/05.10.2022 г. по описа на РУ – Тутракан; копие на приемо-предавателен протокол опис № 2 за изпратена на 04.10.2019 г. явна кореспонденция от звено „Пътен контрол“ при РУ – Тутракан и данни АИС за датата на връчване на ЕФ серия К № 2445367.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП и по реда на чл.

58д и сл. от ЗАНН от лице, страна в производството, имащо правен интерес.

Като такава тя е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, тъй като ОДМВР – Силистра е съответната териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.Настоящият състав намира, че обжалваният ЕФ съдържа предвидените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката на доброволното й заплащане.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Електронният фиш е съставен на основание фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а именно движение на МПС със скорост, надвишаваща максимално допустимата за съответния участък. Нарушението е установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М. Участъкът от пътя, на който е заснето нарушението, е с ограничение на скоростта за движение до 50 км/ч.

Наказващият орган, при комплектоване на преписката за съда е приложил доказателства за първоначалното одобряване на типа средство за измерване на скоростта на МПС и заснемането им, както и протокол за последната извършена проверка на техническото средство, което е използвано за заснемане на нарушението, извършено от жалбоподателката.

Образецът на електронния фиш се одобрява със заповед на Министъра на вътрешните работи, копие от която е приложено по делото, както е приложено и копие от одобрения образец.

Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР въвежда в задължение на контролните органи да изготвят протокол за всяко използване на автоматизирано техническо средство или система. Такъв 3 е бил изготвен и копие от него е приложено към административно наказателната преписка.

Електронният фиш е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка от наказващия орган.

С жалбата жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на процесния ЕФ, породена от твърдяно неспазване на процесуалните срокове за издаването и връчването му. Сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителна и санкционна функция, приравнен едновременно на АУАН и НП по отношение на правното му действие /съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/. Видно от изложеното, нарушението е извършено на 17.12.2018 г., а ЕФ е издаден на 19.12.2018 г., с което са спазени както 3-месечният срок за издаване на ЕФ от откриване на нарушителя, така и 1-годишният такъв от извършване на нарушението. Нито ЗАНН, нито ЗДвП предвиждат срокове за връчване на ЕФ, с изтичането на които по какъвто и да е начин да се опорочава процедурата по издаването и връчването им. Още повече, че в настоящия случай по никакъв начин не би могъл да се вини АНО за забавянето във връчването, което от 04.01.2019 г. насетне е било извън неговия контрол.

В действителност изтеклият срок от извършване на нарушението до получаване на ЕФ от жалбоподателката е продължителен – около три години и половина. Както се изясни по-горе обаче, доколкото този срок не е свързан с нарушаване на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, а единствено с връчването на фиша, той не оказва влияние върху неговите действителност и законосъобразност.

Въпреки че в жалбата не е посочено като основание настъпването на абсолютната погасителна давност относно извършеното нарушение, съдът счита, че дължи произнасяне по този въпрос, доколкото тя /абсолютната погасителна давност/ стои най-близо до релевираните доводи, свързани с изтичането на значителен период от време. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия на ВАС по тълк. д. № 1/2014 г. разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност по НК, по-точно – към чл. 81, ал.3 във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК. От тук следва, че с изтичането на четири години и шест месеца от извършване на нарушението настъпва абсолютната погасителна давност – срок, който в настоящия случай не е изтекъл.

Имайки предвид горното съдът счита, че липсват основания електронният фиш да бъде отменен, поради което същият следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Процесуалният представител на АНО е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това, изхода на делото и неговата фактическа и правна сложност, на основание чл. 63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на АНО следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв.

Водим от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2445367, издаден от ОДМВР – Силистра, с който на Г. Д. С., с ЕГН **********, от ***, на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.

ОСЪЖДА Г. Д. С., с ЕГН **********, от ***, на основание 63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ да заплати в полза на ОДМВР – Силистра,представлявано от Директора М.Н., сумата от 80 /осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14дневен срок от датата на съобщаването за изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 5