Определение № 3353 от 25.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3353 гр. София, 25.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20258002100870 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото В. С. Р., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. В. Б. срещу решение № 1365/06.12.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 1754/2024 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено осъдителното първоинстанционно решение № 1919/27.05.2024 г. по гр. дело № 7966/2022 г. на Варненския районен съд и са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу А. С. Д. частични искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за заплащане (връщане) на сумата 10 000 лв. (от общо 67 230 лв.), претендирана като дължима на отпаднало основание – развален договор за извършване на строителноремонтни дейност от 09.06.2018 г., формирана от множество суми, платени през периода 04.06.2018 г. – 28.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.06.2022 г. до окончателното й изплащане; и евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на същата сума 10 000 лв. (от общо 67 230 лв.), претендирана като такава, с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на касатора-ищец; в тежест на последния са възложени разноските за въззивното производство по делото.

Касационната жалба на ищеца Р. е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на касатора, също чрез адв. Б., като общи основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, са 1 формулирани следните правни въпроси: 1) може ли да се приеме, че кредиторът по един двустранен договор за изработка е станал неизправна страна по същия и не може да го развали, ако не е дал съдействие на длъжника по чл. 95, пр. 2 от ЗЗД, в случай, че такова съдействие не е договорено, нито е поискано (липсва каквото и да е изявление или възражение до кредитора от длъжника-изпълнител по същия договор, че за последния са възникнали пречки да изпълни задълженията си по договора, и/или че има нужда от съдействие от кредитора, за да изпълни); и 2) може ли да се приеме, че по делото не са доказани определени факти, в случай, че в преклузивния срок за отговор на исковата молба ответникът не е оспорил свързаните с тях фактически твърдения в исковата молба и тези факти не са определени от съда за спорни с определението по доклада. Жалбоподателят навежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че по тези въпроси въззивният съд сe произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, както следва: по първия въпрос – с решение № 206/15.09.2014 г. по търг. д. № 569/2012 г. на ІІ-ро търг. отд., решение № 281/24.01.2019 г. по търг. д. № 675/2018 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 104/29.09.2015 г. по търг. д. № 3894/2013 г. на І-во търг. отд.; и по втория въпрос – с решение № 238/26.03.2018 г. по търг. д.

№ 367/2017 г. на ІІ-ро търг. отд., решение № 382/06.01.2015 г. по гр. д. № 1558/2014 г. на ІVто гр. отд., решение № 25/23.07.2019 г. по гр. д. № 2299/2018 г. на ІІ-ро гр. отд., решение № 50082/04.05.2023 г. по гр. д. № 2838/2022 г. на ІV-то гр. отд., решение № 56/28.06.2016 г. по търг. д. № 3591/2014 г. на І-во търг. отд., решение № 50014/30.08.2023 г. по гр. д. № 2282/2022 г. на ІІ-ро гр. отд., решение № 60155/12.09.2022 г. по гр. д. № 1394/2021 г. на ІІ-ро гр. отд., решение № 281/24.01.2019 г. по търг. д. № 675/2018 г. на ІІ-ро търг. отд. и решение № 104/29.09.2015 г. по търг. д. № 3894/2013 г. на І-во търг. отд. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Насрещната страна – ответникът А. Д., в отговора на касационната жалба, чрез процесуалния си пълномощник адв. В. С. излага съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на евентуалност – доводи за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, окръжният съд е приел, че с процесния писмен договор от 09.06.2018 г., сключен между страните, ищецът е възложил, а ответникътизпълнител е приел да извърши на свой риск и срещу възнаграждение строително-ремонтни дейности – изграждане на къща с дървена конструкция, с площ 107 кв.м., в [населено място], кв. Г., в собствен на ищеца-възложител парцел, при уговорена степен на завършеност на къщата. Стойността на договора е посочена на 45 000 лв., като страните са договорили плащането да бъде извършено, както следва: 50% авансово заплащане или 20 000 лв. капаро, а доплащането на сумата да е съобразно строителния процес; уговорено е също плащането да е по банкова сметка на изпълнителя и в брой, като банкова сметка в договора не е посочена. Срокът за изпълнение на договора е три месеца от започването и тече след разписване на договора и след заплащане на авансовата сума от възложителя-ищец.

От съвкупната преценка на приетите по делото преводни нареждания и заключението на 2 съдебно-счетоводната експертиза въззивният съд е приел, че по безспорен начин е установено, че ищецът е превел сумата в общ размер от 67 230 лв. по банкови сметки на привлечените от него трети лица-помагачи, както следва: по банкова сметка на Л. А. Д. общо са внесени суми от 39 930 лв., по банкова сметка на Д. М. П. общо са внесени суми от 1 800 лв. и по банкова сметка на О. Ю. П. общо са внесени суми от 25 500 лв. От приетите по делото удостоверения за съпруг и родствени връзки съдът е установил, че Л. А. Д. е майка на ответника, Д. М. П. е майка на съпругата на ответника, т.е. тъща на последния, а О.

Ю. П. е сестра на съпругата на ответника. От приетата по делото извадка от вайбъркореспонденция, изходяща от вайбър-контакт A.@D., окръжният съд е установил, че е посочена част от номер на банкова сметка на О. П. в „У. Б.“; същият потребител е изпратил номер на друга банкова сметка на Д. П.; с трето съобщение е посочен номер на банкова сметка на Л. Д., както и сметка от 4 820 лв., съдържаща сбор от суми за интериорни врати, входна врата, както и капаро за дограма. Съдът е посочил, че в приложената извадка не се съдържа информация, кой е телефонният номер на изпращача на съобщенията и до кого са адресирани същите.

Въззивният съд е установил и че с представената по делото телепоща с изх. № ..../12.04.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че разваля сключения между тях процесен договор от 09.06.2018г., тъй като поради забавата на ответника договорът е станал безполезен за ищеца, тъй като задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време; в уведомлението се съдържа и искане от ищеца да му се възстановят в срок до 15.04.2022 г. заплатените от него суми, по посочена банкова сметка.

От приетия по делото нотариален акт от .... г. съдът е установил, че ищецът е закупил поземлен имот с площ 686 кв.м., находящ се в [населено място], район А., СО Р...

При така обсъдените доказателства въззивният съд е намерил за безспорно установено, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно отношение, по силата на което ответникът се е задължил да изгради къща с дървена конструкция, с площ от 107 кв.м., срещу поетото от ищеца задължение да му заплати възнаграждение в размер 45 000 лв.

Съдът е приел и че доколкото договорът е подписан от ответника без възражения да не му е ясно каква е възложената работа, наведеното във въззивната му жалба възражение в този смисъл, е неоснователно, още повече, че ответникът въобще не твърди да е изпълнил заданието или да е извършил какъвто и да е вид строително-монтажни работи.

Относно възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил задължението си да се снабди със съответните разрешения и строителна документация за изграждане на постройката, окръжният съд е посочил, че такова задължение не е визирано в сключения между страните договор. Приел е обаче, че съгласно правилата на чл. 148 от ЗУТ, строежи могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно същия закон, както и че ищецът не е навел твърдения, нито е представил доказателства да е налице одобрен проект и издадено разрешение за строеж, въпреки че е бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК. Предвид съвкупната преценка на обсъдения нотариален акт и скица от кадастъра, съдът е посочил и че ищецът е закупил недвижимия имот след сключването на процесния договор – имотът е закупен на .... г., а договорът за построяване на сграда е сключен на .... г., предвид което е 3 приел за недоказано по делото обстоятелството, че към датата на сключване на договора между страните ищецът е притежавал недвижим имот, разполагал е с инвестиционен обект и разрешение за строеж, а е и нямало как, доколкото не се е легитимирал като собственик.

Окръжният съд е приел също, че снабдяването с разрешение за строеж за постройката безспорно представлява задължение на собственика на имота, в който ще се строи, и дори и това да не е изрично предвидено в договора, то „безспорно“ се включва в задължението му да оказва съдействие при строежа. Приел е и че липсата на разрешение за строеж е било и пречка изпълнението на договора за строителство да започне в указаните в него срокове – след подписването на договора и превеждане на сумата. По така изложените съображения въззивният съд е намерил за основателно това възражение, наведено от ответника с въззивната му жалба.

За основателно съдът е приел и възражението на ответника за недоказано плащане от страната на възложителя-ищец. За този свой извод окръжният съд е изложил съображения, че представените по делото преводни нареждания и приетото заключение на вещото лице установяват единствено обстоятелството, че ищецът е превел суми на третите лицапомагачи, които са в близки родствени отношения по права линия и по сватовство с ответника, но доказателства, установяващи по категоричен начин, че тези суми са заплатени като престация по процесния договор, не са ангажирани от ищеца, чиято е доказателствената тежест. В тази връзка съдът е приел и че обсъдената вайбъркореспонденция установява, че вайбър-потребител с неясна самоличност и телефонен номер е изпратил банковите сметки, принадлежащи на третите лица-помагачи, но не е посочено основание, липсва и изявление в кореспонденцията, от което да може да бъде направен извод, че именно във връзка с процесния договор от ..... г. са посочени тези сметки, както и че се претендират суми на основание този договор. Приел е също, че посоченото в една от кореспонденциите – суми за врати, дограми и т.н., води до извод, че евентуално във връзка със закупуване на посочените вещи е посочена сметката, но кой претендира тези суми, а и дали именно във връзка с процесния договор е закупуването им, не може да се установи по категоричен начин. В обобщение въззивният съд е приел, че от приложените доказателства по делото не може да бъде направен извод, че ищецът е заплатил сумата от общо 67 230 лв. в полза на ответника, поради което отново е намерил за основателно възражението за недоказано плащане по договора от страна на ищеца.

От „горните констатации“ окръжният съд е достигнал до извод, че ищецът не е доказал, че е изправна страна по договора, същият не е оказал необходимото съдействие за извършване на строителството, както и че не е заплатил дължимата цена – аванс към момента на сключване, нито останалите вноски. На следващо място съдът е приел, че правото да развали договора има изправната страна по него, и доколкото ищецът не е доказал, че е изправна страна по договора, то и не е можел валидно да упражни потестативното си право по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и да развали договора. В тази връзка съдът е приел и че договорът не е изпълнен в предвидения тримесечен срок от сключването му, поради обстоятелството, че този срок въобще не е започнал да тече, тъй като аванс не е доказано да е заплатен и строителни книжа за строеж няма. В заключение въззивният съд е приел, че доколкото не е налице 4 разваляне на договора от страна на ищеца, същият не би могъл да претендира връщане на даденото по него на отпаднало основание. Изложил е и съображения, че дори и да се приеме, че съобразно твърденията на страните, както за ищеца, така и за ответника изпълнението е станало безполезно, респ. – че договорът е развален по обективни причини, то доколкото не е установено ищецът да е престирал сумата 67 230 лв. в полза на ответника, частичният иск за връщане на сумата 10 000 лв. е неоснователен.