Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1554 от 17.07.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Частно гражданско дело 6130/2026
Вид
Определение № 1554
Подписан
17.07.2026
Състав
Гергана Руменова Петрова

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411 ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 1 · Тарифа за таксите, които се събират за международните телефонни разговори по Закона за съобщенията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1554 гр. Враца, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Частно гражданско дело № 20261420106130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление вх. № 16386/15.07.2026 г. на „Агенция за събиране на вземания“” АД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу С. Т. Х. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите от: 817,49 евро – главница, дължима по договор за заем, сключен на 04.12.2024 г.; 199,23 евро– договорна лихва по договор за кредит за периода от 04.08.2025 г. до 04.03.2026 г.; 130,31 евромораторна лихва от 06.07.2026 г. до 13.07.2026 г., 1 253, 52 евро – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към сключен между „Микрокредит“ АД и С. Т. Х.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 14.07.2026 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 40,81 евро – държавна такса и сумата от 25,56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно изискванията на чл. 410 ал. 3 ГПК към заявлението са приложени договорът за заем, както и приложимите към него общи условия. С оглед разпоредбата на чл. 411 ал. 2, т. 3 ГПК, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, заповед за изпълнение не се издава за тези вземания. Във връзка с това съдът следва да разгледа дали е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите на представения договор, по който длъжникът има качеството потребител.

В процесното правоотношение между страните е сключен договор за допълнителни услуги към договор за заем, с който е уговорено предоставяне на допълнителни услуги , описани в Приложение №1 към Договора. Заявителят претендира сума в размер на 1 2531 52 евро за закупения пакет от допълнителни услуги“. Условията и предпоставките за ползване на допълнителните услуги са регламентирани в чл. 42 от ОУ.

Настоящият съдебен състав намира, че така описаните допълнителни услуги по съществото си не представляват реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които заемополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни ползи за него, за да обосновават изискване, съответно заплащане на възнаграждение. За посочените по-горе услуги следва да се посочи, че изначално липсва яснота какъв е срокът за разглеждане на искането за отпускане на заема, в случай че не бъде избрана допълнителната услуга, т. е. не се установява конкретна полза или преимущество за заемополучателя. Липсва яснота и по изпълнението на останалите посочени допълнителни услуги като предоговаряне и разсрочване, преференциално обслужване и право на участие в специални промоции. Такава липса на яснота е налице и в клаузите на ОУ които уреждат 1 единствено правилата за сключване на договор за допълнителни услуги.

Настоящият състав намира, че възможността за предоставяне на тези допълнителни услуги не е равностойна на реалното им предоставяне, като с постигната уговорка се създават предпоставки за нарушаване изискването за добросъвестност и за създаване на значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора. По така изложените съображения, съдът приема, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на клаузите за уговорено възнаграждение по договор за допълнителни услуги, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част следва да бъде отхвърлено.

Доколкото нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална договореност – чл. 146 ЗЗП, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на клаузите от потребителския договор. Също в рамките на исковото производство следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго основание, а именно – поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК, регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски кредити.

Поради изложеното съдът намира, че по отношение на претендираното вземане по договор за допълнителни услуги към договор за заем №8062-00229010, сключен между „Микро Кредит“ АД и С. Т. Х. заявлението следва да бъде отхвърлено, а на заявителя дадени указания на основание чл. 415 ал. 1 т. 3 ГПК, че в едномесечен срок може да предяви иск за вземанията си, като довнесе дължимата държавна такса.

Заповед за изпълнение следва да бъде издадена за останалите сумите.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 16386/15.07.2026 г на „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК: 203670940 по описа на РС Враца за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. Т. Х. за сумата от 1 253, 52 евро – представляваща допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги към заем №806200229010, сключен между „Микро Кредит“ АД и С. Т. Х..

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането, по отношение на което заявлението е отхвърлено, пред компетентния да го разгледа съд, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе държавна такса, съгласно чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от съдилищата по ГПК.

ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Т. Х. за останалите суми по заявлението.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Враца в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

2