Решение № 49 от 21.04.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20251800900078 по описа за 2025 година

Ищецът „О.“ АД, ЕИК . е предявил срещу М. Н. А-П от гр. Е., ул. „Йордан Кесяков“ № 13, ет.1, ап.2, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата за заплащане на сумата от 18 726.73 евро /с равностойност 36 626.30 лева/, от които :

- 33 188.94 лева – просрочена главница по сключен между страните договор за потребителски кредит № 19R-L345245 от 04.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2024 год. до окончателното й изплащане;

- 1 819.65 лева – договорна лихва по т.15.1 във вр. с т.6.1.1 от договора, дължима за периода от 27.01.2023 год. до 26.06.2024 год.;

- 1 296.94 лева – мораторна лихва по т.15.10 във вр. с т.6.3.2 от договора, дължима за периода от 27.01.2023 год. до 26.06.2024 год.;

- 226.77 лева – мораторна лихва по т.15.5 във вр. с т.6.2 от договора върху предсрочно изискуемата главница, дължима за периода от 27.06.2024 год. до 14.07.2024 год. и - 94 лева – заплатени от банката разходи за уведомяване на длъжника по договора за предсрочната изискуемост на кредита, за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. № 310/2024 год. на РС – Е..

Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д. № 310/2024 год. на РС – Ботевград.

1

Ищецът твърди, че по договор за потребителски кредит № 19R-L345245 от 04.10.2019 год., сключен между „О.” АД и ответницата – кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 57 600 лева, който бил изцяло усвоен.

Съгласно договора кредитополучателят се задължавал да изплаща кредита в договорените срокове, като на осн. т.21.1.1 от същия при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска банката имала право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията по договора, изразяващо се в неплащане на общо 17 месечни вноски в общ размер на 13 585.20 лева, кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост настъпила на 27.06.2024 год. след изтичане на 14-дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение. Поканата била връчена на 11.06.2024 год. на кредитополучателя чрез ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 на КЧСИ.

Тъй като до изтичане на дадения срок плащане не последвало, банката подала на 17.07.2024 год. до Районен съд – Етрополе заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя, като било образувано ч.гр.д. № 310/2024 год. По същото била издадена заповед № 192/05.08.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 165/05.08.2024 год. срещу настоящата ответница, която била осъдена да заплати на банката следните суми :

- 33 188.94 лева – просрочена главница по сключения между страните договор за потребителски кредит № 19R-L345245 от 04.10.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.07.2024 год. до окончателното й изплащане;

- 1 819.65 лева – договорна лихва по т.15.1 във вр. с т.6.1.1 от договора, дължима за периода от 27.01.2023 год. до 26.06.2024 год.;

- 1 296.94 лева – мораторна лихва по т.15.10 във вр. с т.6.3.2 от договора, дължима за периода от 27.01.2023 год. до 26.06.2024 год.;

- 226.77 лева – мораторна лихва по т.15.5 във вр. с т.6.2 от договора върху предсрочно изискуемата главница, дължима за периода от 27.06.2024 год. до 14.07.2024 год. и - 94 лева – заплатени от банката разходи за уведомяване на длъжника по договора за предсрочната изискуемост на кредита.

Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на банката било образувано изпълнително дело № 20249260400918 год. по описа на ЧСИ Владимир Цачев, рег. № 926 на КЧСИ, като ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение до длъжника М. Н. А-П, били връчени по електронен път на 27.01.2025 год. на пълномощника й адв. Б. Л. от САК. Ответницата подала на 18.02.2025 год. възражение по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, разпореждането на районния съд по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК било връчено на заявителя на 10.03.2025 год., като настоящият иск е предявен на 02.04.2025 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.

Преписи от исковата молба и приложенията към са връчени на ответницата с 2 указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същата е подала писмен отговор, с който е оспорила иска по основание и размер, взела е становище по обстоятелствата, на които се основава и е направила възражения срещу тях.

Твърди се, че в т.13.1. от процесния договор се сочи рефинансирането на две други задължения към същата банка – за 31 693.81 лева и 24 585.07 лева, но кредитополучателят има четири други договора за кредит със същата банка – от 25.10.2016 год., 12.07.2016 год., 10.05.2017 год. и 10.01.2017 год., като не става ясно кои задължения се погасяват с процесния договор за кредит и как се е стигнало до формирането на тези задължения.

Поради изложеното се твърди ответницата да е изправна страна и се твърди пълно погасяване на задълженията й по договора за кредит.

Твърди се, че процесният договор за кредит от 04.10.2019 год. е нищожен – като новационно споразумение, лишено от кауза. Същият съставлявал новация, тъй като страните погасявА. старите задължения към същия кредитор и се поемало ново задължение по новия договор за кредит. Старите задължения, които се погасяват, са недействителни, тъй като страдат от пороците по чл.22 от ЗПК, поради което новото задължение – новационното споразумение, няма основание.

Твърди се, че са нА.це неравноправни клаузи в договора, изразяващи се във :

- възможност банката едностранно да увеличава лихвения процент на непредвидено основание, което зависи само от нейната воля;

- приложение на неустойка за забава в размер над законово допустимия;

- плащане на недължими такси;

Твърди се, че както при процесния договор за кредит, така и за договорите от 25.10.2016 год., 12.07.2016 год., 10.05.2017 год. и 10.01.2017 год., не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и 20 и ал.2 от ЗПК, поради което на самостоятелно основание процесният договор за кредит и предхождащите го са недействителни, като конкретните пороци са :

- непосочване на компонентите на ГПР;

- непресмятане на всички разходи;

- неправилно пресмятане на ГПР;

- неяснота на методиката и

- неправилно представяне на лихвен процент.

Горните доводи, изложени в резюме в началната част на отговора на и.м., са пространно развити в обстоятелствената му част.

С отговора е направено бланкетно възражение за изтекла погасителна давност – „Възразяваме, че вземанията са погасени по давност“, като не е посочена кои вземания – за главница, лихви, др. са погасени. Същото бланкетно възражение е направено и за вземанията по всички цитирани в отговора на и.м. предходни договори за кредит.

С отговора е направено и неконкретизирано възражение за прихващане между 3 претендираната от ищеца главница по договора за кредит от 04.10.2019 год. и четири вземания на ответницата, всяко в размер на 36 000 лева или общо 144 000 лева, по четирите договора за кредит от 25.10.2016 год., 12.07.2016 год., 10.05.2017 год. и 10.01.2017 год., съставляващи „недължимо платени възнаградителна лихва, наказателна лихва, неустойка, обезщетение по чл.86 ЗЗД, застрахователни премии, такси, в това число изрично начислените по договора „такси“, както и всякакви други възнаграждения, вземания, обезщетения, лихви, такси и неустойки и разходи, свързани с договора за кредит, които не се дължат поради недействителността му“. Така изброените вземания не са детайлизирани по пера – нито с размер, нито с период /за лихвите/, нито с основание, по което са били начислявани по отделните договори – нито кога са били извършени от ответницата отделните плащания.

Ответницата също претендира направените по делото разноски.

Ищецът чрез пълномощника си в о.с.з. на 24.03.2026 год. е направил искане по чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи претендирано от ответницата заплатено прекомерно адвокатско възнаграждение.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с исковата молба договор за потребителски кредит № 19RL345245 от 04.10.2019 год., сключен между „О.” АД и М. Н. А-П – кредитополучател, банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 57 600 лева.

Крайният срок за погасяване на кредита бил 84 месеца, считано от датата на първото усвояване. Кредитът следвало да се погасява съгласно приложения към договора погасителен план на равни месечни вноски, включващи лихва, главница и вноска за застраховка, в размер на 849.33 лева всяка /с последна изравнителна вноска от 848.45 лева/.

Съгласно т.15.1. от договора редовната главница по кредита се олихвявала с годишна лихва в размер, равен на посочения в т.6.1.1 – 4.75 % годишно.

Съгласно т.6.2. от договора при забава на плащането на главницата по кредита банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно над действащия, т.е. с 14.95 % годишно.

Съгласно т.15.10. в случай, че в срока на договора за кредит се прекратят постъпленията по обслужващата кредита сметка за сума, най-малко равна на месечната погасителна вноска, увеличена със 150 лева, но не по-малка от 120 % от размера на месечната погасителна вноска, приложимата до този момент фиксирана надбавка към РЛП, използвана за определяне на лихвеният процент, се увеличавала по начина, договорен в т.6.3.2. – с 1.5 % годишно.

Съгласно т.15.5. от договора при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в пълен размер, върху непогасения остатък от главницата се начислявало обезщетение за забава в размера, посочен в т.6.2. горе.

4

Съгласно т.21.1.1. банката имала право едностранно да обяви кредита за предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг ако длъжникът не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисиона.

С покана изх. № ИД-10389-2024/04.04.2024 год., отправена от банката до кредитополучателя М. Н. А-П, ищецът я уведомил, че обявява договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуем поради непогасяване на формирани просрочия по същия, възлизащи към 04.04.2024год. на 12 888.34 лева, разбити по пера – просрочена главница, договорна и наказателна лихва. Посочено е, че в случай същите бъдат погасени в 14-дневен срок от получаване на поканата, решението за обявяване на предсрочната изискуемост няма да произведе действие. Поканата е била изпратена за връчване чрез ЧСИ Владимир Цачев, рег.

№ 926 на КЧСИ и връчена по електронен път на пълномощник на ответницата – адв. Г.В. от САК, на 11.06.2024 год. – удостоверено със съставен на 26.06.2024 год. протокол от ЧСИ, към който е приложено пълномощно от М. Н. А-П за представителство от адв. Г.В. във връзка с получаване на книжа от ЧСИ Владимир Цачев.

С оглед изтичане на 14-дневния срок за доброволно погасяване на кредитните задължения /на 25.06.2024 год./ и непогасяването на същите, ищецът подал на 17.07.2024 год. до Районен съд – Етрополе заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателя, като било образувано ч.гр.д. № 310/2024 год. По същото била издадена заповед № 192/05.08.2024 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист № 165/05.08.2024 год. срещу настоящата ответница, която била осъдена да заплати на банката следните суми :

Разпечатката съдържа 53 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/488014b6-dc72-4cca-833e-b365e643d893