Решение № 3702 от 05.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3702 гр. София, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20261110209908 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Подадена е жалба от Е. В. Н., с ЕГН ********** чрез адв. Т.-САК срещу наказателно постановление №СОА26-РД11-464/29.04.2026 г. на зам.-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност", с което на основание чл. 189 ал.12 вр. чл. 178д ЗДвП й е наложена глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./, за нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи, че на процесната дата жалбоподателката е паркирала собствения си л.а. „,,***''", с рег. №,,***'', на персонално инвалидно място определено за МПС с рег. №,,***'', при наличие на пътен знак Д 21 и допълнителна табела Т17, но без пътна маркировка на платното. Наложило се е да закара баща й, който също е инвалид и болното му коте във ветеринарна клиника „Свети Антим” и е била силно притеснена. Прави се искане за цялостна отмяна на НП. Алтернативно се иска съдът да приложи чл.28 ЗАНН. Редовно призована жалбоподателката не се явява, вместо нея адв. Т., която поддържа жалбата и отново поддържа възражението в жалбата, че е липсвала пътна маркировка за персонално инвалидно място. Предлага на съда за отмени НП, не претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрисконсулт А. предлага на съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Излага доводи за доказаност на нарушението, при наличие 1 на поставени пътни знаци, с които е следвало да се съобрзи жалбоподателката.

Не претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, като мотивите са следните:

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 22.01.2026 г. в 14:32 часа жалбоподателката Н. паркирала собствения си лек автомобил „,,***''", с рег. №,,***'' в гр. София на ул. „Враня" №53, на персонално инвалидно място, определено за МПС с рег. №,,***'' при наличие на пътен знак Д 21 и допълнителна табела Т17, без поставена карта за паркиране на хора с трайни увреждания.

При извършена проверка от служители на ЦГМ било установено горното обстоятелство и в отсъствие на жалбоподателката за нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП на основание чл. 186 ал. 3 вр. чл. 178д ЗДвП на Н. бил съставен фиш серия СО №9689500/22.01.2026 г. от свидетеля Р. Д. Ц..

В законоустановения срок било подадено от Н . възражение с вх. №Ж108/29.01.2026 г. срещу фиша, с което оспорила законосъобразността му, сочейки липса на извършено административно нарушение.

Така, въз основа на фиша свидетеля Р. Д. Ц. заемащ длъжността инспектор при „Център за градска мобилност" ЕАД, съставил срещу жалбоподателката АУАН сер. А, №007176/02.03.2026 г. за извършеното на 22.01.2026 г. в гр. София с управлявания от нея лек автомобил „,,***''", с рег.

№,,***'', нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП

Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателката, която след като се запознала със съдържанието му, го подписал с възражение: „Мястото от скоро е инвалидно и не беше добре обозначено, и затова не поставих стикер".

Възражения срещу акта не са били депозирани в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото 2 съдебно производство наказателно постановление от кмета на СО, с което за нарушението на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП на жалбоподателката било наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв. на основание чл. 178д ЗДвП.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК вр. чл. 84 ЗАНН - глоба с фиш серия СО №9689500/22.01.2026 г., снимков материал; заповеди за компетентност, Заявка №1462/16.10.2025 г. за изпълнение на персонални инвалидни места на адрес: гр.София, ,,***'' на правоимащ Н.П., данни за монтаж на пътни знаци, Заявление до Кмета на СО от Н.Л.П. от 05.09.2025 г., актуална схема на организация на движението на ул.

Враня в гр.София, както и от гласните доказателствени средства.

Съдът се довери на показанията на свидетеля-актосъставител Р. Д. Ц., които възприема като обективни и достоверни. Свидетелят заяви пред настоящия съдебен състав, че е съставил АУАН на основание издадения фиш и изготвения снимков материал, след което е предявил акта на нарушителката.

От показанията на Р. Д. Ц. и приложените към материалите на делото актуална схема на организация на движението в процесния пътен участък и снимков материал се установява, че действително жалбоподателката е спряла на място, което е персонално инвалидно място, определено за МПС с рег.

№,,***'' при наличие на пътен знак Д 21 и допълнителна табела Т17.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност.

3

АУАН и НП са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателката. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 ЗАНН.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподател ката е паркирала собствения си лек „,,***''", с рег. №,,***'' в гр. София на ул.

„Враня" №53, на персонално инвалидно място, определено за МПС с рег.

№,,***'' при наличие на пътен знак Д 21 и допълнителна табела Т17.

Безспорно се установява също, че това персонално инвалидно място е отредено за Н.Л.П. от 05.09.2025 г. – инвалид, която надлежно е подала заявление до кмета на СО за предоставянето денонощно на място да паркиране в близост до жилището, в което тя живее. Несъмнено жалбоподателката е спряла на отреденото за инвалид място, без самата тя да има подобно право, още по-малко, свързано със съответното правоимащо лице, което тя не познава. В тази връзка е без значение обстоятелството дали бащата на жалбоподателката е също инвалид и, че тя е нямало къде да паркира, заради необходимост да се закара болно коте до ветеринарна клиника.

Видно от приложените по делото доказателства процесното паркомясто е било обозначено с пътен знак Д21 ("Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания") и с пътен знак Т 17 (брой места, в конкретния случай едно) в съответствие с Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и с Наредба за организация на движението на територията на Столична община.

Действително, в случая не е било изпълнено изискването на чл. 25 от Наредба №РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания да се обозначават не само с пътен знак Д 21, но и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото на паркиране, изпълнена на син фон с изображение в средата с международния символ за достъпност, но при наличието на пътен знак Д21, липсата на маркировка не влияе върху задължителното действие на знака. Липсата обаче на положена хоризонтална маркировка в участъка не освобождава водачите на МПС да съобразяват поведението си с пътните знаци.

4

По изложените съображения съдът приема, че в случая е налице нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП , респ. административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателката с налагане на санкция е в установения от закона фиксиран размер на сумата от 200 лв.

/102,26 евро/

Не се установяват основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от типичните нарушения от същия вид.

Не се установиха твърденията на жалбоподателката, че на процесната дата е спряла на ул. „Враня" №53, в гр.София, защото е возела баща си – инвалид, заради посещение в близка ветеринарна клиника на болното му коте.

В този смисъл, съдът намира, ако бащата на жалбоподателката я е придружавал и е инвалид, както се твърди, то тя още в по-голяма степен би следвало да е наясно колко са уязвими тези хора и защо не бива да паркира на персонално инвалидно място.

В с.з. процесуалният представител на въззиваемата страна е направил изявление, че не желае присъждане на разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №СОА26-РД11464/29.04.2026 г. на зам.-кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност", с което на Е. В. Н., с ЕГН **********, на основание чл.

189 ал.12 вр. чл. 178д ЗДвП й е наложена глоба в размер на 102,26 евро /200 лв./, за нарушение на чл. 98 ал. 2 т. 4 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5