Решение № 122 от 23.01.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 1423/2022
- Вид
- Решение № 122
- Подписан
- 23.01.2025
- Състав
- Петър Теодосиев
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 206, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 122 гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Теодосиев при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело №
20221100901423 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от „Р. 6“ ООД срещу „Д.Е.П. К. енд Е.“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата 55 000,00 лв. – част от цената, платена от ищеца по договор от 13.04.2017г. за доставка, изграждане, настройки и пускане в експлоатация на когенератор за производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз, която подлежи на връщане поради разваляне на договора.
Ответникът оспорва иска с възражения, че е изпълнил задълженията си по договора за доставка на процесния когенератор, а задълженията му по договора във връзка с изграждането, настройването и пускането в експлоатация на инсталацията не са изпълнени поради липса на оказано съдействие от ответника.
Безспорно е между страните, но се и установява от приетите писмени доказателства по делото, че:
С процесния договор от 13.04.2017г. ответникът е поел задължения да достави на ответника когенератор за производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз, както и да извърши действията по изграждане, настройки и пускане в експлоатация на когенератора, срещу задължения на ищеца да заплати цена в уговорен общ размер 255 000,00 лв.
Ищецът е заплатил на ответника цената по договора в пълния й уговорен размер от 255 000,00 лв. на 04.05.2017г.
Ответникът е доставил процесния когенератор в посочения в договора обект на ищеца на 22.09.2017г.
Действия по изграждане, настройване и пускане в експлоатация на когенератора не са извършвани.
1
С нотариална покана от 15.02.2022г. ответникът е заявил, че разваля договора поради липса на съдействие от ищеца за изпълнение на задълженията на ответника по договора, предвидени във връзка с изграждането, настройването и пускането в експлоатация на когенератора, като поканата е връчена на ищеца на 16.02.2022г.
С нотариална покана от 18.04.2022г. ищецът е предоставил на ответника тридневен срок да изпълни задълженията си по договора за изграждането, настройването и пускането в експлоатация на доставения когенератор, като тази покана е връчена на ответника на 11.05.2022г., самата тя не съдържа изявление на ищеца за разваляне на договора, но такова изявление се съдържа в исковата молба.
Спорът между страните по делото се концентрира върху въпроса коя от двете страни има вина за неизпълнението на процесния договор в пълния му учреден със съгласието на страните предмет, но този въпрос е ирелевантен за предмета на настоящото дело, тъй като е от значение за това коя страна дължи обезщетение за вреди от частичното неизпълнение на договора, а по делото иск за обезщетение на вреди от неизпълнение на договора (независимо дали на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД или на основание чл. 88, ал. 1, изр. 2 ЗЗД) не е предявен.
Първостепенният въпрос от значение за основателността на предявения по делото осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е въпросът настъпило ли е пълно или частично разваляне на договора като последица от някое от описаните по-горе изявления на страните (на ответника – в нотариалната покана от 15.02.2022г., а на ищеца – в нотариалната покана от 18.04.2022г. и в исковата молба), като отговорът на този въпрос е обусловен от съотношението между изпълнената и неизпълнената част от предмета на договора, тъй като съгласно чл. 87, ал. 4 ЗЗД разваляне на договора не се допуска, когато неизпълнената част от задължения по договора е незначителна с оглед интереса на кредитора.
Според трайно установената съдебна практика (виж например решение №60 от 03.06.2019г. по т.д. №1892/2018г. на ВКС, II ТО) в случаи като процесния, при които предметът на договора включва и продажбени правоотношения, при преценката значително ли е неизпълнението на задължения по договора по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД приложение по аналогия намира разпоредбата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД, според която неизпълнение до 20% от общата стойност на договора не представлява основание за развалянето му.
Общата стойност на процесния договор възлиза на сумата 255 000,00 лв., определена по съгласие на страните като цена, която ищецът дължи за изпълнение на задълженията на ответника по договора, но съдържанието на процесния договор, а включително и съдържанието на представените по делото писмени доказателства за преддоговорните отношения между страните (оферта, техническо предложение и ценово предложение, въз основа на които е сключен процесният договор), не дават възможност за извод за постигнато между страните съгласие относно това каква част от уговорената цена в посочения общ размер 255 000,00 лв. е дължима за изпълнение на задълженията на ответника за доставката и прехвърлянето на собствеността върху процесния когенератор (които е безспорно, че са изпълнени) и каква част от цената е дължима за изпълнение на задълженията на ответника за извършване на действията, необходими за изграждането, настройките и пускането в експлоатация на когенератора в обекта на ищеца (които е безспорно, че не са изпълнени), като изявленията на страните в цитираните документи не дават възможност за извод и за постигнато между страните съгласие относно критерии, въз основа на които да може да бъде определен или поне определяем интересът им от сключване и изпълнение на 2 процесния договор и в частност интересът на ищеца от изпълнение на всяка от посочените две групи задължения на ответника (първата група с характерна престация на договор за продажба, а втората група с характерна престация на договор за изработка).
При това положение единственият възможен критерий за определяне на съотношението между изпълнената и неизпълнената част от предмета на процесния договор с оглед интереса на страните по този договор представляват средните пазарни цени на двете групи задължения по договора към датата на сключването му.
От заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото се установява, че към датата на сключване на процесния договор средната пазарна цена на когенератор с характеристиките на процесния е в размер на 287 827,00 лв., а средната пазарна цена на услугите по изграждане, настройки и пускане в експлоатация на такъв когенератор е в размер на 23 026,00 лв., тоест съотношението между стойността на двете групи задължения по договора, определящи характерните престации по него и оттам интересът на страните за изпълнение на задълженията, в случая предпоставя, че стойността на неизпълнената част от предмета на процесния договор възлиза на по-малко от 10% от общата стойност на договора.
Неизпълнението е незначително по смисъла на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, поради което и независимо от това коя от страните носи вината, респективно отговорността за частичното неизпълнение на договора, това неизпълнение поначало не може да породи право на изправната страна да развали договора с едностранно изявление по чл. 87, ал. 1 ЗЗД.
Съображенията на ищеца, че договорът е само частично развален като последица от изявленията на страните и облигационната връзка е прекратена с обратна сила само в частта й относно задълженията във връзка с изграждането, настройките и пускането в експлоатация на когенератора, не могат да бъдат споделени, тъй като частично разваляне на договор с едностранно изявление на едната до другата страна по реда на чл. 87, ал. 1 ЗЗД поначало е възможно само по отношение на обособим предмет на договора, който включва насрещни задължения на двете страни, а както се посочи по-горе цената по процесния договор е уговорена общо за изпълнение на всички поети от ответника задължения по договора, а от съдържанието на самия договор, но и от съдържанието на преддоговорните изявления на страните, не могат да бъдат изведени, включително по правилата на чл. 20 ЗЗД критерии, въз основа на които по съгласие на страните да са определени или поне определяеми размерите на цената, дължима за всяка от двете групи договорни задължения на ответника, в рамките на общо уговорената и авансово платена цена.
По изложените съображения доказателствата по делото не установяват, а опровергават твърденията на ищеца за пълно или частично разваляне на процесния договор, поради което предявеният осъдителен иск за връщане на част от платените суми по договора поради отпаднало основание за плащането им се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е да възстанови разноските, които ответникът е направил за адвокатско възнаграждение за защита срещу предявения иск в доказания им по делото размер от 7 055,28 лв.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Р. 6“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. ******* 2 срещу „Д.Е.П. К. енд Е.“ ООД, регистрирано в Австрия с идентификационен №FN 415743m, с адрес на управление Бух ин Тирол, ул. ******* осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД за сумата 55 000,00 лв. – част от цената, платена по договор от 13.04.2017г. за доставка, изграждане, настройки и пускане в експлоатация на когенератор за производство на електрическа и топлинна енергия от биогаз.
ОСЪЖДА „Р. 6“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул.
******* 2 да заплати на „Д.Е.П. К. енд Е.“ ООД, регистрирано в Австрия с идентификационен №FN 415743m, с адрес на управление Бух ин Тирол, ул. ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 7 055,28 лв. – разноски за съдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4