Присъда № 102 от 27.06.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 102/27.06.2025 година по НОХД № 384/2025г. на БРС.

Делото е образувано по повод постъпил в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – Бургас, съставен по досъдебно производство № 766/2024 г. по описа на 04 РУ – гр.Бургас; пореден № 2982/2024 г. по описа на същата прокуратура.

Обвинителния акт е съставен против Д. Л. М. – ЕГН **********, *, с постоянен адрес *, за това, че на 23.06.2024 г., в гр. Бургас, ж.к „Меден рудник“, по ул. „Тракиец“, в посока бл.122 управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с peг. № *, след употреба на наркотични вещества - хексахидроканабинол, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с протокол за съдебна химикотоксикологична експертиза с peг. № И — 10659/19.11.2024 г. по описа на Военномедицинска академия гр.София - престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението, за което е предаден на съд подсъдимия, като изтъква, че направеното самопризнание от страна на подсъдимия се подкрепя напълно от доказателствения материал. По отношение на наказанието предлага на подсъдимия да бъде определено наказание в минимален размер.

Защитниците на подсъдимия- адв. З. А. и адв. В. В. от АК-Бургас, поддържат, че от доказателства не се установява наличие на употреба на наркотични вещества при управлението от страна на подсъдимия, като молят за оправдаване.

Подсъдимият моли да бъде оправдан.

Делото протече по общия ред, като съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

ПодсъдимиятД. Л. М. – ЕГН **********, е *, с постоянен адрес *.

Подсъдимият Д. Л. М. бил правоспособен водач на моторно превозно средство от кат.

В и кат. М, от 09.07.2019 г., води се отчет в ОД на МВР гр.Бургас.

Подсъдимият, на неустановено място, употребил високорисково наркотично вещество - хексахидроканабинол. Въпреки употребеното високорисково наркотично вещество, М. седнал зад волана на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с peг. №*, привел го в движение и около 17.45 часа на 23.06.2024 год. се движил в гр.Бургас, в жк„Меден рудник“, на кръстовище между бул. „А. Коджакафалията“ и ул. „Тракиец“. В автомобила пътувал сам.

По същото време, на горепосоченото кръстовище, зад автомобила управляван от подсъдимия, се движил служебен автомобил управляван от свидетеля В. Г. П. - служител на Четвърто РУ гр.Бургас. След като се включил зелен сигнал на светофара, подсъдимият форсирал двигателя на автомобила и с висока скорост се насочил по ул.„Тракиец“, в посока към бл.122. Забелязвайки това, П. подал звуков и светлинен сигнал и започнал да следва автомобила управляван от обвиняемия.

М. продължил да се движи по улицата, следван от автомобила с полицейския служител, след което направил завой, влязъл в улица, намираща се зад магазин „Лидъл“ и спрял автомобила. Действията му били постоянно наблюдавани от полицейския служител, 1 който след спирането отишъл при него и предприел извършването на полицейска проверка.

П. предложил на М. да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози “Drager Drug Test 5000“. М. отказал, като заявил, че няма доверие на теста. За отказа бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози с блА. №А0032095 от 23.06.2024 год, който бил подписан от обвиняемия, без възражения.

В 19.48 часа на 23.06.2024 год., на М. бил издаден талон за медицинско изследване с блА. № 112807, като бил изпратен от полицейските служители до Центъра за спешна медицинска помощ в град Бургас. Там в 20.01 часа на 23.06.2024 г. на подсъдимия било извършено медицинско изследване и взета биологична проба /кръв/ за установяване на употреба на алкохол и наркотични вещества, за което медицинското лице съставило протокол.

Взетата при медицинското изследване на обвиняемия кръв, била предмет на изследване от съдебна химикотоксикологична експертиза с рег.№ И - 10659/19.11.2024 г. по описа на Военнномедицинска академия гр.София, като в кръвта му е установено присъствие на специфичен метаболит 9 - карбокси - ННС.

Съгласно заключението на изготвената по делото оценъчна експертиза стройността на управлявания от М. автомобил възлизала на 3120 лева.

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: от показанията на разпитаните свидетели К. Й. К. /л. 23-гръб/; В. Г. П. /л. 24, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК на л. 33 от ДП/; П. Т. И. /л. 24гръб/; заключение на съдебна химикотоксикологична експертиза /л. 39 от ДП, включително и отговорите на вещото лице в съдебно заседание/; заключение на комплексна техническа и оценъчна експертиза /л.48 от ДП/; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози /л.68 от ДП/; Талон за медицинско изследване /л. 67 от ДП/; Протокол за медицинско изследване /л. 69 - л.71 от ДП/, АУАН /л.66 от ДП/; Справка за правоспособност, извършени нарушения и наложени наказания по ЗДвП /л.63 - л.64 от ДП/; ЗППАМ /л.72 от ДП /; Справка за съД.ст, както и от другите писмени доказателства събрани по досъдебното производство.

Показанията на тримата свидетели- полицейски служители, са изцяло еднопосочни и безпротиворечиви, като липсват основания да се приеме, че същите са по някакъв начин заинтересовани от изхода на делото. Поради това и съдът кредитира изцяло изложеното от тях. Липсата на спомен за част от обстоятелствата е разбираема с оглед изминалия период от време, поради което съдът цени и прочетените показания от ДП.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, като същите са изготвени по законовия ред и спрямо тях не бяха направени възражения.

Съдът кредитира изцяло и заключенията на изготвените по делото експертизи, които са отговорили пълно, ясно и точно на поставените въпроси и дават категорично становище по поставените задачи.

В обобщение може да се каже, че на практика целият доказателствен материал е еднопосочен, като спорът е съсредоточен не върху установените факти, а върху правната им оценка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. При така възприетата фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът намери подсъдимия , за виновен в извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, ж.к „Меден рудник“, по ул. „Тракиец“, в посока бл.122, където е бил спрян за проверка от полицейските служители представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение.

На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с peг. № *, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на § 11, т. 6 на Закона за движението по пътищата.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице. От протокол за съдебна химикотоксикологична експертиза с peг. № И — 10659/19.11.2024 г. по описа на Военномедицинска академия гр.София безспорно се установява, че подсъдимият е бил употребил „хексахидроканабинол“- представляващ високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите (ЗКНВП), връзка Приложение № 1 Списък 1 - „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Съставът намира, за неоснователни възраженията на защитата, че не се установявало с експертизата употребата на наркотично вещество, поради това, че с нея било установено наличието само на метаболит- 9-карбокси-ННС. Действително, сам по себе си този метаболит не е присъства в списъка на забранените вещества и не е наркотично вещество.

Изрично обаче вещото лице заяви пред съда, че установеният метаболит е такъв именно на наркотичното вещество хексахидроканабинол, респ. установяването на наличието на метабиолита, установява и това, че наркотичното вещество е било употребено. Поради това за съда не остава съмнение, че подсъдимият е употребил именно наркотичното вещество хексахидроканабинол. Без значение е обстоятелството какъв ефект се твърди да има това вещество върху човешката психика. На първо място това е така, тъй като законът инкриминира управлението на МПС след употреба на наркотични вещества, а не управление под тяхното въздействие. Иначе казано, бе значение е дали е отминал ефектът на съответното наркотично вещество или в каква степен той се е проявил. На второ място, включването на съответното наркотично вещество в забранителните списъци на практика създава необорима презумпция за неговия вреден ефект, поради което той не подлежи на самостоятелно доказване в наказателния процес.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил наркотично вещество, както и че с действията си същият привежда в движение 3 лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това от волева страна подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то след като е употребил наркотично вещество.

По вида и размера на наказанието:

Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е „лишаване от свобода” за срок от една до три години, глоба в размер от 500 до 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК.

Не се констатират отегчаващи обстоятелства.

Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете, че подсъдимият е неосъждан.

С оглед на това, съдът определи наказанието лишаване от свобода в минималния размер- за срок от 1 /ЕДНА/ ГОДИНА, наказанието „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, поради липсата на данни за доходи, както и наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 14 /четиринадесет/ месеца, предвид данните за наличие на други нарушения по закона за движение по пътищата.

Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият не е бил осъждан на "лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на него са налице формалните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК. Съставът намира, че за постигане на законовите цели по чл. 36 от НК, предвид обществената опасност на подсъдимия, не се налага ефективно изтърпяване на наказанието, като се определи изпитателен срок в минимален размер от три години.