Определение № 1419 от 29.04.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1143/2026
- Вид
- Определение № 1419
- Подписан
- 29.04.2026
- В сила
- 29.04.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.60, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1419 гр. София, 29.04.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501143 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.278, ал.4 във връзка с чл.262, ал.3 от ГПК във връзка с чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 49119/08.04.2026 г. на В. С.
С. срещу Разпореждане № 6602 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 911/2025 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, с което е върната частна въззивна жалба с вх. № 130710/04.11.2025 г. на частната жалбоподателка срещу Определение № 18707/02.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 911/2025 г. по описа на СГС, І-11 състав.
Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалвания съдебен акт е връчен редовно на 01.04.2026 г., а жалбата е подадена на 08.04.2026 г.).
Частната жалбоподателка е освободена от процесуалното задължение за внасяне на държавна такса за настоящото производство със съдебен акт на първоинстанционния съд (л.14 от настоящото дело).
С оглед на горното частната жалба се явява редовна и процесуално допустима.
Жалбоподателката твърди, че подала искова молба и е направила искане да бъде освободена от държавна такса, по което искане СГС не се е произнесъл, поради което и само на това основание моли съда да отмени обжалваното разпореждане.
1
Към момента по делото няма конституирани ответни страни, поради което и процедурата по чл.276, ал.1 от ГПК, не е осъществена.
Въззивният съд и след като се запозна със становището на страните, приложеното гр.д. № 911/2025 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, намира следното:
От фактическа страна:
Производството по гр.д. № 911/2025 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав е образувано след изпращането му по родова компетентност от Софийски районен съд.
Ищцата В. С. С. е предявила искове срещу „Топлофикация София“ ЕАД и др. Поради нередовност на исковата молба, първоначално СРС е оставил същата без движение, след което с Определение № 44644/03.11.2024 г., гр.д.№ 42822/2024 г. на СРС, 155 състав е прекратил производството пред себе си и го изпратил по подсъдност на Софийски градски съд.
С разпореждане № 3541/10.02.2025 г., постановено по гр.д. № 911/2025 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, първоинстанционният съд е оставил без движение подадената искова молба като нередовна, като е дал правилни и законосъобразни указания във връзка с отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба. Във връзка с искането на ищцата за освобождаването й от държавна такса, съдът е дал ясни и точни указания за представяне на декларация по образец във връзка с необходимостта да бъде извършена преценка относно възможността на ищцата да заплаща държавна такса в производството, като изрично й е указал, че в случай и при непредставяне на тази декларация, молбата за предоставяне на правна помощ и освобождаване от заплащане на държавна такса, ще бъде оставена без уважение.
Препис от това разпореждане е връчен редовно на ищцата на 21.03.2025 г. В срока за изпълнение на указанията по пощата на 27.03.2025 г. ищцата е подала молба вх.№ 41033/02.04.2025 г., с които на практика не е отстранила констатираните нередовности на исковата молба, но е поискала удължаване на срока за предоставяне на декларация. По искането за продължаване на сроканяма произнасяне от съда.
С молба вх.№ 41236/02.04.2025 г. е поискала от деловодството да й бъде предоставен образец от декларацията, а на 04.04.2025 г. ищцата е представила 2 декларация по образец с рег.№ 42592, повторно е поискала освобождаване от държавна такса, представила е писмени доказателства, удостоверяващи финансовото й и здравословно състояние.
С последващи разпореждания № 9160/07.04.2025 г. и № 21234/26.08.2025 г., исковата молба отново е оставена без движение, като във второ си разпореждане, първоинстанционният съд е посочил, че по искането за освобождаване от държавна такса ще се произнесе след уточняването от ищцата на цената на предявените искове.
В срока за отстраняване на нередовностите е подадена молба вх.№ 107376/17.09.2025 г. с искане за продължаване на срока, което искане е уважено от Съда с определение № 23245/18.09.2025 г., като срокът за изпълнение на указанията дадени с Разпореждане № 21234/26.08.2025 г., е продължен с една седмица, считано от 18.09.2025 г.
В рамките на така продължения срок, ищцата не е изпълнила указанията на съда, поради което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК с Определение № 18707/02.10.2025 г., съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.
В срока за обжалване на това определение, ищцата е подала частна въззивна жалба с вх.№ 130710/04.11.2025 г., която първоинстанционният съд с Разпореждане № 30170/24.11.2025 г. е оставил без движение за внасяне на дължимата държавна такса от 15 лв.
Препис от това разпореждане е връчен редовно на жалбоподателката на 12.02.2026 г., като в законоустановения едноседмичен срок, изтекъл по правилото на чл.60, ал.4 от ГПК на 19.02.2026 г., указанията на съда не са изпълнени, поради което и с обжалваното Разпореждане № 6602/05.03.2026 г., съдът е върнал частната жалба, поради неизпълнение в срок на дадените указания за внасяне на дължимата държавна такса.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната въззивна жалба е основателна.
С разпореждане № 30170/24.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 911/2025 г.
3 на СГС, първоинстанционният съд неправилно е оставил без движение подадената от В. С. С. частна жалба с вх.№ 130710/04.11.2025 г., с указание за внасяне на държавна такса по сметка на САС в размер на 15 лв.
Това указание е в противоречие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 436 от 15.10.2012 г., по ч.гр.д. № 365/2012 г. на ВКС, ІІ гр.о., определение № 118 от 28.04.2016 г. по ч.гр.д. № 961/2016 г. на ВКС, I гр.о., определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч.гр.д. № 2652/2017 г. на ВКС, ІІI гр.о. и много други, съобразно която до приключване на производството по подаденото искане за освобождаване от държавна такса, включително и чрез обжалване на акта, с който искането е прието за неоснователно, администриращият жалбата съд не разполага с правомощието да изисква от лицето внасяне на дължимата държавна такса, респективно да връща подадената жалба поради неизпълнение на указанието за отстраняване на така констатираната нередовност.
Ето защо и доколкото и до момента на постановяване на прекратителното определение, предмет на върната частна жалба, първоинстанционният съд не се е произнесъл по искането на ищцата за освобождаване от държавна такса, в подкрепа на което последната е представила и декларация по образец с рег. № 42592 от 04.04.2025 г., ведно с писмени доказателства, удостоверяващи финансовото й и здравословно състояние на ищцата, то първоинстанционният съд незаконосъобразно е изискал от ищцата-частна жалбоподателка внасяне на държавна такса.
Следователно и обжалваният съдебен акт, с който частната жалба е върната като нередовна, поради невнасяне на дължимата държавна такса е неправилен и следва да бъде отменен, а делото върнато на първоинстанционния съд за администриране по съответния ред на частна въззивна жалба с вх.№ 130710/04.11.2025 г.
Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 6602 от 05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 911/2025 г. по описа на СГС, ГО, І-11 състав, с което е върната частна въззивна жалба с вх. № 130710/04.11.2025 г. на В. С. С. срещу Определение № 4
18707/02.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 911/2025 г. по описа на СГС, І-11 състав и ВРЪЩА делото на СГС, І-11 състав за администриране по съответния ред на частна въззивна жалба с вх.№ 130710/04.11.2025 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5