Решение № 80 от 03.06.2024, Районен съд - Омуртаг
- Съд
- Районен съд - Омуртаг
- Дело
- Гражданско дело 270/2023
- Вид
- Решение № 80
- Подписан
- 03.06.2024
- В сила
- 10.05.2025
- Състав
- МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.17, ал.1, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, ал.1, т.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21, ал.1, т.2 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.2 и 5 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.22, ал.2 и 5 · Закон за държавната финансова инспекция
- чл.44, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за държавната финансова инспекция
РЕШЕНИЕ
№ 80 гр. Омуртаг, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ при участието на секретаря Диянка Б. Константинова като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело № 20233510100270 по описа за 2023 година
Установителен иск по чл.422, ал.1 във вр.с чл.417, ал.1, т.9 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/гр.Антоново, ЕИК 125548831 против ответника Г. И. А. от гр.***за установяване съществуване на вземане в общ размер на 96 403.34 лв., от които: 65 904.05 лева - главница, 4 503.80 лева - законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018 г., 25 995.49 лева - законна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 25.10.2022 г. и законната лихва върху главницата от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, претендирани като дължими на основание акт за начет №11-04-26/05.12.2018г., съставен от Р. Г.
Х.-Е.-главен финансов инспектор от Втори отдел, Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ и издадените въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение №191/29.12.2022г. и изпълнителен лист №96/29.12.2022г. по ч.гр.д.№362/2022 г. по описа на Районен съд-Омуртаг, обоснована с неизпълнение на задължението до настоящия момент от страна на длъжника, възразил срещу заповедта по реда на чл.414 от ГПК.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва основателността на предявения иск с оспорване констатациите по акт за начет №11-04-26/05. 12.2018г. за липса, тъй като посоченото гориво е 1 разходвано за служебни цели от служители на дружеството, но чрез използване и зареждане на личните им автомобили.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Съгласно представения акт за начет №11-04-26/ 05.12.2018г., ответникът в качеството му на управител на ищцовото дружество за времето от 01.12.2014г.-04.04.2018г., причинил вреда на същото, допускайки липса на гориво към 04.04.2018 г., в т.ч. бензин - 29 777.599л и дизел - 2 440.82л, на обща стойност 65 904.05 лв., произтичаща от доставено и заплатено гориво по фактури и разходни касови ордери към тях, осчетоводено, изписано и признато за разход, без наличие на първични счетоводни документи, доказващи извършения разход.Изписаното гориво - бензин, използван за автомобила на дружеството „Дачия дъстър“ от 11 413.12 л., е фактически изразходван, без отчитане на разхода, като в периода от 01.01.2015 г. до 04.04.2018 г. в дружеството е била извършена доставка на гориво бензин за 41 204.325л и при налично количество към 04.04.2018 г. – 13.606л, то неотчетеното гориво е в размер на 29 777.599 л. х 2.05 лв./л или общо на стойност 60 915.54 лв.В дружеството са извършени разходи и за доставка на гориво - дизел в размер на 2 538.645 литра, а наличното количество по счетоводни данни към 04.04.2018 г. е 97.825 литра, като към 04.04.2018 г. неотчетеното дизелово гориво е 2 440.82л., на стойност 4 988.51 лева.
С оглед разпоредбите на чл.22, ал.2 и 5 от ЗДФИ, фактическите констатации по акта за начет се ползват с презумпивна доказателствена сила, ако са подкрепени с доказателства, т.е. надлежно обосновани- документирани с обективни, точни и коректни справки, таблици, констативни протоколи, обяснения на съответните лица и заключения на вещи лица-по аргумент от чл.44, ал.1 от ППЗДФИ.
В конкретния случай, констатациите по акта са направени въз основа на представени справки изх. № 84/10.07.2018 г„ № 83/10.07.2018 г„ № 82/10.07.2018 г. и № 81/10.07.2018 г., относно закупено гориво (бензин и дизел) по отчетни периоди, като е извършен анализ на представените първични счетоводни документи за доставено гориво за периода от 01.01.2015 г. до 04.04.2018 г., отразени в регистрите на дружеството по дебита на счетоводна сметка 302 „Материали“.Посочени са конкретни дати и 2 доставчици на гориво по описаните фактури, количества, начин на плащане и цена.Направена е съпоставка по партиди и е направена нарочна таблица с корекция на неправилно осчетоводените и заведени фактури, взети са предвид наличните автомобили, периода им на експлоатация и съответния вид гориво за всеки автомобил, от които следва извода за нарушение принципа на документалната обоснованост на стопанските операции, т.е. без да се спазват изискванията за съставянето на документите, съгласно действащото законодателство-първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка.В дружеството такива не са налични, не са издавани заповеди на управителя относно определяне разходните норми на горива на МПС на 100 км пробег, липсват утвърдени в организацията разписани вътрешни актове, счетоводна политика и др. документи, свързани с експлоатацията на МПС, липсват документи, удостоверяващи разхода на гориво на 100 км пробег за МПС- собственост на дружеството, в т.ч. писма от лицензирана изпитвателна лаборатория; протоколи за установяване /замерване/ на реалната норма на разход на гориво на МПС; техническата документация на МПС, в която да е посочена основната разходната норма за съответния вид МПС;в дружеството не са въведени с вътрешен акт контролни процедури, регламентиращи отчитането на разходваното гориво, за което е съставен констативен протокол №3/31.07.2013г.При проверката са взети предвид оборотните ведомости и счетоводни справки на дружеството за наличното гориво към 04.04.2018г. по счетоводни данни.Финансовият инспектор е взел предвид обясненията на гл.счетоводител на дружеството С. Д. и касиера К. Ю., както и заповеди №1/05.01.2015 г„ № 1/04.01.2016 г., № 1/03.01.2017 г. и № 1/02.01.2018 г„ с които управителят е наредил служителите на длъжност „горска стража“ да използват личните си автомобили при изпълнение на служебните си задължения - охрана, маркиране и експедиция на дървесина, за което да представят фактури за закупено гориво, но същите не са вписани или регистрирани, потвърдено и с констативен протокол от 12.09.2018 година, а са предадени от ответника едва след освобождаването му от длъжност.Относно служебния автомобил „Дачия Дъстър“ за периода от 10.02.2015 г. до 04.04.2018 г. липсват съставени и попълнени пътни листи / пътни книжки, месечни отчети и други подобни документи, доказващи извършения от автомобила разход на гориво; служебният автомобил е 3 осъществил общ пробег от 142 914 километра и изразходваното количество гориво е 11 413.12 литра, като в предоставения срок управителят не е представил на финансовата инспекция писмено становище във връзка с доставеното и отчетено на разход количество гориво и причините, поради които същото не е изписано с надлежно съставени разходнооправдателни документи.
При тези обстоятелства и доводи, събраните в ревизионното производство доказателства изцяло подкрепят извода в акта за начет за липса на горива на посочената стойност, поради което констатациите по същия се ползват с презумптивна доказателствена сила.Въпреки предоставената възможност, ответната страна не е представила в хода на съдебното производство доказателства, които да потвърдят защитната теза на проверяваното лице и да опровергаят събраните в ревизионното производство доказателства за вреда от липса, т.е. налице са предпоставките по чл.21, ал.1, т.2 от ЗДФИ, предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е доказан по основание в предявения размер и следва да бъде уважен, като на ответника се възложи следващата се държава такса в размер на 3 856.13 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД /н/-гр.Антоново, ЕИК 125548831 против ответника Г. И. А. от гр.***, ЕГН:********** в общ размер на 96 403.34 лв., от които: 65 904.05 лева - главница, 4 503.80 лева - законна лихва за периода от 04.04.2018 г. до 05.12.2018 г., 25 995.49 лева - законна лихва за периода от 06.12.2018 г. до 25.10.2022 г. и законната лихва върху главницата от 25.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, дължими на основание акт за начет №11-04-26/ 05.12.2018г., съставен от Р. Г. Х.-Е.главен финансов инспектор от Втори отдел, Дирекция „Извънпланова инспекционна дейност“ на АДФИ и издадените въз основа на него заповед за изпълнение на парично задължение №191/29.12.2022г. и изпълнителен лист №96/29.12.2022г. по ч.гр.д.№362/2022 г. по описа на Районен съд-Омуртаг, на осн.чл.422, ал.1 във вр.с чл.17, ал.1, т.9 от ГПК.
4
ОСЪЖДА ответника Г. И. А. от гр.***, ЕГН:********** да заплати по сметка на Районен съд-Омуртаг държавна такса в размер на 3 856.13 лв. върху уважения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съдТърговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Омуртаг: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
5