Решение № 159 от 14.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Велико Търново, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500230 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 89 от 18.03.2022 г. по гр.д. № 87/2021 г. Окръжен съд Русе е осъдил ЗАД „Асет Иншурънс" АД да заплати на В. Д. А. сумата от 40000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътно – транспортно произшествие, настъпило на 17.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата от присъдените 40000 лв. до пълния му предявен размер от 50000 лв. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищеца А. сумата 40000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените разноски. Във въззивната жалба се излагат доводи за допуснати нарушения на 1 процесуалните правила във връзка с обсъждането на събраните по делото доказателства и излагане на противоречиви изводи във връзка с тях. От една страна, първоинстанционният съд приема, че главният път е бил частично заледен, което е принудило водача да промени маршрута си, а от друга страна приема, че пътищата в селото са били добре почистени. Тези неясни и противоречиви изводи в решението са в резултат на непълното и незадълбочено анализиране на събраните по делото доказателства.

Анализират се показанията на разпитания водач – св. К., като не е отчетено, че и при двата завоя преди процесния участък водачът е намалил скоростта, като почти е спрял, като след като излязъл от завоя леко е ускорил и малко след това е усетил, че автомобилът не може да спре и че е загубил контрол над него. С оглед на това, според жалбоподателя не може да се приеме, че причината за настъпване на произшествието са субективните действия на водача, несъобразяване с релефа и атмосферните условия и избиране на неподходяща скорост. Това се потвърждава и от показанията на св. Д., който при отзоваване на произшествието на същия участък също е загубил контрол над автомобила си. Конкретният пътен участък е бил покрит с невидим за окото тънък слой лед, вследствие на което при преминаване на автомобил с ниска скорост, същият започва да се плъзга надолу, без да е възможно водачът да го насочва в желаната посока. Направен е извода, че единствената причина за ПТП е наличието на невидим леден слой върху асфалтовото покритие, което се дължи на неизпълнението на Община Иваново на задълженията, съгласно чл. 31 вр. пар. 1, т. 14 от ДР на ЗП и чл. 47, ал. 1 ППЗП. Тези изводи се потвърждават и от заключението на приетата по делото комплексна експертиза. Вещото лице посочва, че ако се приеме, че опасността е възникнала непосредствено преди произшествието, в момента на загубата на устойчивото движение на автомобила при спускането по улицата, то в този случай водачът е действал технически правилно и не е имал възможност да предотврати произшествието. При преценка на поведението на водача, следва да се прецени конкретната пътна обстановка и кога точно възниква конкретната опасност, на която трябва или не е реагирал водачът.

Жалбоподателят счита, че не може да се приеме, че участъците от заледявания при навлизане на територията на с. Кошов са показвали опасност на конкретното място на произшествие и водачът е могъл да предприеме нормативно описаните действия. С оглед на събраните доказателства е 2 направен извода, че процесното ПТП е настъпило по причини, които стоят вън от поведението и контрола на водача К. К.. Не е допуснато нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съответно неговото поведение не е противоправно и виновно. Последица от това е, че и застрахователят не дължи заплащане по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Отделно е счетено, че съдът е присъдил завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, като не е отчетено поведението на ищеца, който не е положил достатъчно усилия за собственото си възстановяване.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли исковата претенция изцяло.

В срока за отговор насрещната страна е депозирала становище, в което счита жалбата за неоснователна и моли потвърждаване на обжалваното решение.

Третото лице помагач Община Иваново счита обжалваното решение за правилно по отношение на определяне на липсата на вина на Община Иваново. Събраните доказателства по делото сочат наличие на противоправно поведение на водача на автомобила и причинно следствена връзка с вредоносния резултат.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава.

Въззивният съд констатира, че съдебното решение се явява недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл по претенция над 26000 лв., заявена като частична от иск в размер на 60000 лв., ведно със законната 3 лихва, считано от 12.06.2020 г. Първоначално в исковата молба е бил предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва върху тях, считано от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане. След като е оставена без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, преди размяната на книжа, с молба, вх. № 2126/16.04.2021 г., процесуалният представител на ищеца В. А. е направил изявление, с което е уточнил исковата претенция по иска за главница за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, а именно искът да се счита предявен като частичен в размер на 26000 лв., от иск в общ размер на 60000 лв. Заплатена е държавна такса върху цената на частичния иск. В съдебно заседание на 27.10.2021 г. е направен доклад на делото от съда, в който е прието, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26000 лв., като частично предявен иск от общ размер от 60000 лв. Последващо изявление от ищеца или неговия процесуален представител за изменение в размера на предявения иск не е правено нито в съдебно заседание, нито с писмена молба. В обжалваното решение съдът е приел, че е сезиран с частичен иск от 26000 лв. от общ размер на обезщетението от 60000 лв., но въпреки това, в мотивите си, обсъждайки правно значимите към определяне размера на обезщетението факти, решаващият състав приема за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 40000 лв., до който искът приема, че е основателен и доказан, ведно със законната лихва върху тази сума от 12.06.2020 г. до окончателното изплащане, а в останалата част същият подлежи на отхвърляне. Така е формулиран и диспозитива на съдебния акт – ответното дружество е осъдено да заплати сумата 40000 лв., ведно със законна лихва от 12.06.2020 г., като искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 40000 лв. до 50000 лв. е отхвърлен. С оглед на това, че претенция за заплащане на обезщетение в пълен размер няма заявена, същата се поддържа само частично в размер на 26000 лв., като част от общ размер на 60000 лв., произнасянето на съда в частта над заявения частичен иск от 26000 лв. се явява извън предмета на спора, очертан от страна на ищеца. Това води до последицата постановеното решение в обжалваната част над 26000 лв. до присъдения размер от 40000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, да бъде обезсилено, като произнесено по непредявен иск.

В останалата обжалвана част решението е допустимо, поради което 4 настоящият състав счита, че следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба В. Д. А. твърди, че на 17.01.2020 г., около 10,15 часа пострадал в резултат на ПТП в с. Кошов. Бил пътник в лек автомобил Дачия Докер, с рег. № СВ39****, управляван от К. И. К., който при движението си по ул. Руси Русев в посока към центъра на селото, пред дом № 21, губи управление над автомобила, при което последният започнал да се пързаля по заледеното пътно платно и пред дом № 25 напуснал същото вдясно по посока на движението си, и се блъснал с предната си лява част в железобетонен стълб на „Енерго Про“. Причина за настъпване на произшествието са неправомерните действия на водача на л.а. Дачия Докер, който не е съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и пътната обстановка, и виновно е причинил телесни увреждания на В. Д. А..

В резултат на ПТП ищецът получил фрактура кондили латералис тибие синистра /вътреставно счупване в горната трета на лявата голямопищялна кост/, оток и хематом в областта на лява колянна става. Това наложило на 24.01.2020 г. да му бъде осъществена под спинална анестезия оперативна интервенция с поставяне на латерална тибиална плака. Изписан от болничното заведение на 03.02.2020 г., с указания за домашно лечение при покой. Издаден първоначален болничен лист за 48 дни. Получената фрактура е причинила болки и страдания на А., които са били със значителен интензитет в първите месеци след ПТП и продължават и до момента. През възстановителния период той е следвало да изпълнява щадящ режим, без физическа активност, като за посрещането на битовите си потребности се е налагало да получава помощ от своите близки. Освен физическата травма инцидентът е повлиял и на емоционалното състояние на А. – изоставил хобитата и заниманията си, затворил се в себе си, подтиснал се от положението на постоянна зависимост от чужда помощ, станал раздразнителен.

Лекият автомобил Дачия Докер е застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, към което ищецът предявил претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, каквото и към момента не е определено.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на 5 обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 50000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2020 г. /датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне от страна на застрахователя/ до окончателното изплащане. С молба от 16.04.2021 г. искът е уточнен като частичен в размер на 26000 лв., като част от иск в общ размер на 60000 лв.

С отговора на исковата молба искът се оспорва с няколко основни възражения: оспорва се механизма на ПТП и вината на застрахования водач; вида, тежестта и размера на неимуществените вреди; направено е възражение за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалият е бил без предпазен колан; оспорва се началният момент, от който се претендира заплащане на законна лихва.

Третото лице помагач Община Иваново оспорва иска. Излага доводи, че е изпълнила изискванията на закона и е осигурила поддръжка на уличната мрежа на територията на цялата община, вкл. и на с. Кошов.

С обжалваното решение е прието, че на сочената дата е настъпило ПТП в резултат на допуснато от св. К. К. нарушение на правилата за движение по пътищата, който като не е изпълнил задълженията си по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, е станал причина за произшествието, от което ищецът е пострадал. С оглед сключената застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобила, управляван от виновния водач, за ответното дружество се поражда задължението да покрие причинените на трети лица, каквото се явява ищеца, неимуществени вреди. Анализирани са относимите критерии при определяне на размера на обезщетението по справедливост, след което е прието, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 40000 лв., в който искът е основателен и доказан, като в останалата част подлежи на отхвърляне. Присъдена е законна лихва, считано от 12.06.2020 г. – датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ.